Решение № 2038 от 09.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2038 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Г. Въззивно гражданско дело № 20241100503241 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С жалба с рег. № 055210 от 02.11.2023 г. по регистратура на ЧСИ с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие СГС, длъжникът Д. Г. Г., чрез адвокат Р.Б., обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 20128410401429. Излагат се доводи, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал и не са били извършени изпълнителни действия за период от повече от две години. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят е подал писмени възражения, като твърди, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Съдебният изпълнител излага мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна – длъжник по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване срещу валидно и подлежащо на обжалване действие съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неснователна.

Видно от приложеното копие от изпълнително дело, същото е образувано по молба от 1

„П.К.Б.“ ЕООД против Д. Г. Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден по т. д. № 4377 по описа за 2011 г. на СГС, ТО, VI-2 състав на основание Решение № 606 от 08.06.2011 г. по а.д. № 606/11 г. на Арбитражен съд, в размер на 1494,68 лв., ведно със законна лихва от постановяване на съдебното решение от 08.06.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, 80 лв. разноски по арбитражното производство, 50 лв. разноски в производството пред СГС и 229.68 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С молбата по чл. 426, ал. 1 от ГПК от 27.01.2012 г., взискателят е поискал да бъде наложен запор на банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД на длъжника, както и на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебния изпълнител да проучи цялостното имуществено състояние на длъжника. В резултат на това по делото са постъпили справка от НОИ за трудовите договори на длъжника и удостоверение от НАП за наличие и липса на данъчни задължения.

С писма с изх. номера от 01.02.2012 г. и 28.03.2012 г. са наложени запори на вземания на длъжника по банкови сметки в банки в страната и са изпратени покани за доброволно изпълнение на длъжника. От платежни нареждания от 19.04.2012 г., 19.05.2012 г. и 20.06.2012 г. е видно, че са постъпили частични плащания във връзка с наложените запори по сметка на ЧСИ. С писма с изх. номера от 21.02.2013 г. отново са наложени запори на вземания на длъжника по банкови сметки в банки в страната. С молба с вх. номер 200 684/18.07.2013 г. длъжникът Д. Г. Г. е поискала вдигане на наложения запор върху банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, тъй като по нея постъпват суми от Дирекция „Социално подпомагане“-Благоевград, като са представени доказателства. Видно от съобщение с изх. номер 216526/19.07.2013 г. наложеният запор в „Първа инвестиционна банка“ АД е вдигнат. С призовка за принудително изпълнение с изх. номер 264583/26.11.2014 г. е насрочен опис на движимо имущество на 19.01.2015 г. от 10:00 часа.

С молба от 09.11.2015 г. взискателят е поискал извършването на опис на движимо имущество, който е насрочен на 11.01.2016 г. На 17.08.2017 г. отново са наложени запори върху банкови сметки в банки в страната и е насрочен опис на движимо имущество на 10.10.2017 г. С молба от 30.11.2017 г. взискателят отново е поискал извършването на опис на движимо имущество. С молба с вх. № 079099/20.09.2018 г. длъжникът Д. Г. Г. е поискала вдигане на наложените запори върху банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД, тъй като по тях постъпват суми от Дирекция „Социално подпомагане“-Благоевград, като са представени доказателства. Видно от съобщение с изх. № 134060/27.09.2018 г. наложените запори в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД, относно суми с наредител Дирекция „СП“-Благоевград са вдигнати.

На 20.05.2018 г., по молба от новоконституирания на основание чл.429, ал.1 ГПК взискател „К.И.И. БГ“ ЕАД е поискано да бъде извършен опис на движимо имущество на длъжника, като възлага и правата по чл. 18 от ЗЧСИ. С молба от 11.02.2020 г., молба от 07.06.2021 г. и молба от 31.10.2022 г. от взискателя отново е поискано извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника. С разпореждане на ЧСИ от 01.09.2023 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, находящи се на постоянния му адрес и е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Е.С.У.Р.Б.Д.“ ЕООД.

2

С молба от длъжника от 02.11.2023 г. е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и ЧСИ е постановил обжалвания отказ за прекратяването, тъй като не са налице предпоставките на сочената разпоредба от ГПК.

При тези данни и като съобрази доводите в жалбата, съдът прие следното: Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. С молбата си за прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е позовал на това, че в продължение на две години взискателят не е поискал и не са предприети изпълнителни действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника. В тези случаи разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява на изпълнителното производство ex lege. Прекратяването поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Такива изпълнителни действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

По несъмнен начин по настоящето дело се установи, че взискателят е поискал извършването, и такива изпълнителни действия са били предприемани по делото.

Следователно не е налице бездействие в продължение на предвидения в закона двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с което да се осъществява фактическия състав на посочената разпоредба и конкретното основание за прекратяване на производството по делото.

Предвид изхода на спора и във връзка с изричното искане в полза на взискателя по изпълнителното дело, следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната 3 помощ.

С оглед изложеното, обжалваните действия на съдебния законосъобразни и следва подадената жалба да се остави без уважение. изпълнител са

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата с рег.№ 055210 от 02.11.2023 г. по регистратура на ЧСИ с рег.

№ 841 на КЧСИ и район на действие СГС от Д. Г. Г., чрез адвокат Р.Б. против отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 20128410401429 по описа на ЧСИ с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие СГС, на основание чл. 433, ал. т. 8 ГПК, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д. Г. Г. , с ЕГН ********** да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, разноски за юрисконсултско възнаграждение размер на 50 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се уведоми ЧСИ с връчване на препис от влезлия в сила съдебен акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4