Определение № 332 от 04.04.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Перник, 04.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20221700500762 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство се развива по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, депозирано от Н. М. К., с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез А. Й., за недължимост на сумите по Заповед № 587 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена срещу нея по ч. гр. д. № 675/2017г. по описа на Районен съд – Радомир.

В молбата се твърди, че молителката е узнала за издадената срещу нея заповед на 23.11.2022г., като преди това не е получавала никакви съдебни книжа или съобщения. Твърди, че на 23.11.2022г. при лично посещение в деловодството на Районен съд – Радомир, молителката установила, че на едно от съобщенията, изпратени до нея, на гърба му е бил положен подпис, срещу който е записано „лично“.

Молителката твърди, че не е изпълнила подписа и не й е връчвано съобщение за издадената срещу нея заповед за изпълнение. Излага съображения и за допуснати нарушения на процедурата по връчване на съдебните книжа. Поради това и с оглед изложените в молбата съображения се иска подаденото възражение да бъде прието и делото да бъде върнато на РС – Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия.

В предоставения срок, насрещната страна не е изразила становище по молбата.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди възражението и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с получено по подсъдност от Софийски районен съд заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 1

25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Н. М. К., с постоянен адрес: *** за следните суми: 1022 евро – главница, ГПР - 1357,83 евро за периода от 01.09.2008г. до 01.08.2012г. и 396,09 евро - лихва за забава за периода от 01.09.2008г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Така сезиран, Районен съд – Радомир е издал Заповед № 587 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 675/2017г. по описа на РС – Радомир. Процедурата по връчване на заповедта на длъжника е приключила с връчването на съобщението, ведно с издадената заповед, като на разписката, находяща се на обратната страна на съобщението е удостоверено от връчителя, че заповедта е връчена лично на длъжника, като е изпълнен и подпис от името на последния.

С оглед релевираните възражения, в хода на производството е изслушана съдебно-почеркова експертиза, заключението на която установява, че подписът, положен в графа „Получател“ в разписка от 11.10.2017г. към съобщение на РС – Радомир до Н. М. К. във връзка с ч. гр. д. № 675/2017г. по описа на РС – Радомир, не е изпълнен от Н. М. К..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира възражението за допустимо за разглеждане, тъй като е подадено от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от производството.

След, като прецени установените по делото факти и обстоятелства, съпътствали връчването на коментираната заповед за изпълнение, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, която обуславя основателност на подаденото възражение. Това е така, защото заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника, доколкото изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно дадена и при липса на съмнения относно безпристрастността на вещото лице, установи, че съобщението, ведно с издадената заповед за изпълнение, не е било връчено на длъжника.

Предвид гореизложеното, Пернишкият окръжен съд намира възражението за основателно, което го мотивира да го приеме по реда на чл. 423, ал. 3 от ГПК, да спре изпълнението по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и да върне делото по заповедното производство на заповедния съд за извършване на действията по чл. 415 от ГПК, по отношение на длъжника Н. М. К..

Мотивиран от горното и на основание чл. 423 от ГПК, Пернишкият окръжен съд ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО , депозирано от Н. М. К., с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез А. Й., срещу Заповед № 587 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017г., издадена по ч. гр. д. № 675/2017г. по описа на Районен съд – Радомир, за основателно.

СПИРА изпълнението на Заповед № 587 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017г., издадена по ч. гр. д. № 675/2017г. по описа на Районен съд – Радомир.

2

ВРЪЩА делото на Районен съд – Радомир за изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3