Решение № 100 от 12.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Стара Загора, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20215500501833 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба от В.Х.Б., чрез адв.З.Д. от АК - Варна, против Решение № 10/ 19.07.2021г., постановено по гр.д. № 150/2021г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което се признава за установено, че В.Х.Б. дължи на Д.Д.И.: сума в размер 6890 лв. - неизплатена главница по запис на заповед от 14.10.2019г. (обезпечаващ задължения произтичащи от Договор за паричен заем от 14.10.2019г.), ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, която сума е обективирана в Заповед № 260063 от 30.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.11.2020г., издаден по ч.гр.дело №478/2020г. по описа на РС-Гълъбово като прекратява производството за сумата в размер 689 лева - представляваща дължимата лихва за забава за периода от 30.11.2019г. до 24.11.2020г., върху неплатената главница по записа на заповед и обезсилва Заповед № 260063 от 30.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.11.2020г. издаден по ч.гр.дело №478/2020г. в тази част; присъдени са разноски.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, с която съдът признава за установено, че дължи на въззиваемата сумите, както следва: 6890 лв. – неизплатена главница по запис на заповед, ведно с лихва от 25.11.2020г. и 1822 лв. разноски. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че първоинстанционният съд приел правилна фактическа обстановка, но извел неправилни изводи. Не спори, че 1 било доказано наличието на облигационни отношения между нея и въззиваемата, както за размера и начина на усвояване на парите. Сочи, че безспорно в производството доказала наличието на факти, свързани с рязкото влошаване на физическото й състояние и липсата на обективна възможност за изпълнение на задължението. От представените по делото документи ставало ясно, че ползвала средствата за лечението, което не помогнало, а влошило здравето й. Веднага след това изпаднала в тежко състояние, което довело до преосвидетелстване пред ТЕЛК и била инвалидизирана с 95% нетрудоспособност. Постепенно и другите й органи се увредили, което довело до тежко състояние на целия й организъм и пълната й невъзможност да упражнява труд и реализира доходи. Прави аналогия с настъпването на форсмажорни обстоятелства, които били непредвидими към датата на сключване на договора за паричен заем. Към тази дата тя не знаела, а и не могла да предвиди рязкото влошаване на здравето си, което да й попречи да реализира доходи и да върне сумата.

Моли съда да уважи жалбата и да отмени първоинстанционното решение в уважената му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Д.Д.И., чрез адв.М.Т. от АК – Стара Загора, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като излага доводи в тази насока. Въззиваемата твърди, че съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по настоящото производство.

Съдът, след като обсъди направените в жалбите оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът Д.Д.И. твърди, че на основание неизпълнено задължение по запис на заповед от 14.10.2019г., издаден от ответницата В.Х.Б., по ч.гр.д.

№478/2020г. по описа на Районен съд -гр. Гълъбово на 30.11.2020г. била издадена Заповед №260063 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. В срока за възражение длъжникът В.Х.Б., се е възползвала от правото си да възрази срещу така издадената заповед. След дадени указания предявила настоящия установителен иск за главница и мораторна лихва. Твърди,че на 14.10.2019г. В.Х.Б. издала процесната запис на заповед, по който физическото лице се задължило безусловно и неотменимо да заплати на Д.Д.И. или на нейна заповед, сумата от 6890лв.

Така издадения запис на заповед бил платим на падеж, който настъпил на 30.11.2019г. На падежа длъжникът не заплатил дължимата сума по издадения запис на заповед. На 25.11.2020г., ищцата пристъпила към принудително събиране на вземането си по чл.417 от ГПК. Била издадена Заповед №260063 от 30.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която съдът разпоредил длъжницата В.Х.Б. да заплати на 2 кредитора Д.Д.И. сумите, както следва: сума в размер 6890 лв. - изискуема и неизплатена главница по запис на заповед издаден на 14.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер 689 лв.- лихва за забава от 30.11.2019г. до 24.11.2020г.; сума в размер на 1152 лв. - съдебни и деловодни разноски по ч.гр.дело №478/2020г. на РС-Гълъбово. Издаден бил изпълнителен лист от 30.11.2020г.За събирането на тези суми било образувано изпълнително дело №519/21г. по описа на ЧСИ Г.И. с рег.№765 в КЧСИ. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК В.Х.Б. подала възражение срещу издадената Заповед. Представения документ запис на заповед, въз основа на който била издадена посочената погоре Заповед за изпълнение на парично задължение бил редовен от външна страна и удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане на ищеца срещу длъжника. Съдържал всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Не бил налице спор относно това дали длъжника по записа на заповед подписал лично така издадения от нея менителничен документ. Процесният запис на заповед бил издаден като обезпечение на задължения на длъжницата произтичащи от Договор за паричен заем от 14.10.2019г. На 14.10.2019г. В.Б. сключила с Д.И. Договор за паричен заем, по силата на който ищецът се задължил да предостави и предал в заем на посоченото лице сумата в размер на 6890 лева, а заемателят се задължил да върне този заем в сроковете и при условията на този договор. Заемодателят изпълнил задължението си по договора, като предоставила на заемателя кредит в размер на 6890лева предадени в брой на заемателя. По силата на Договор за паричен заем от 14.10.2019г., заемателят се задължил да издължи цялата получена в заем сума в размер на 6890 лева до 30.11.2019г. За обезпечение на вземанията на ищеца - заемодател по Договор за паричен заем от 14.10.2019г., заемателят В.Х.Б. издала процесния Запис на Заповед от 14.10.2019г.

Към 25.11.2020г. - датата на подаване на посоченото по-горе Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, и към настоящия момент заемателят не бил заплатил дължимата сума на заемодателя. Искането е да се установи със сила на присъдено нещо, че: ответницата В.Х.Б. дължи, на ищеца Д.Д.И.: сума в размер 6890 лева - неизплатена главница по запис на заповед от 14.10.2019г. (обезпечаващ задължения произтичащи от Договор за паричен заем от 14.10.2019г.), ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер 689 лева - представляваща дължимата лихва за забава за периода от 30.11.2019г. до 24.11.2020г., върху неплатената главница по Договор за паричен заем от 14.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, които суми са обективирани в Заповед №260063 от 30.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.11.2020г. издаден по ч.гр.дело №478/2020г. по описа на РС-Гълъбово.

В отговора по чл. 131 ответникът не оспорва иска по основание, а досежно размера. Не спори, че ответницата имала договорни отношения с ищцата, по силата на които тя и предоставила сума, различна от посочената в записа на заповед и я накарала да се подпише като издател върху по-голяма сума, като по този начин било калкулирано цялото задължение от 6890 лева.

При сключване на договора за паричен заем ответницата била съгласна на 3 всякакви условия, тъй като решавала тежък проблем със собственото си здраве. С взетата сума било заплатено лечението и, което в последствие се оказало много по-тежко, отколкото очаквала. Поставена била на диализа и състоянието и прогресивно се влошило. Веднага след заплащане на взетата сума по лечението, ответницата изпаднала в тежко състояние, довело в крайна сметка до преосвидетелстване пред ТЕЛК и била инвалидизирана с 95% процента нетрудоспособност, постановена диагноза „терминален стадий на бъбречна болест", което на практика било последното, което предшествало бъбречна трансплантация, а дотогава два пъти в седмицата се подлагала на диализа. Постепенно и другите органи и се увреждали, което водило до тежко състояние на целия организъм и пълната невъзможност да упражнява труд и реализира доходи. С решение на Директора на НОИ и била определена пенсия за общо заболяване в размер на 382.35 лева.Тези пари не покривали и половината от разходите по лечението и се налагало със Заповед на Дирекция „Социално подпомагане" да и бъде отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 т.3 от ЗХУ в размер на 90.75 лева. Не притежавала лично имущество, което да и послужи за обезпечение на някакъв вид заем, който да позволи погасяване на задължението и. Обективната и невъзможност да изпълни задълженията си по договора за паричен заем било приравнени към съществуващите форсмажорни обстоятелства, които били непредвидими към датата на сключване на договора за паричен заем. Към тази дата тя не знаела, а и не могла да предвиди рязкото влошаване на здравето си, което да и попречи да реализира доходи и да върне сумата. Здравословните и проблеми я лишили от възможността да работи и заради скъпото лечение натрупала още дългове. Единственият начин да върне задължението си към ищцата оставала възможността на вноски да се издължи. Предложено било в разговор този начин на изплащане, но не срещнала разбиране. Твърди, че е в обективна невъзможност да погаси задължението си по причини, които не зависят от нея и са свързани с неспособността и да работи по здравословни причини, както и заради скъпо струващото и лечение.

За да постанови решението си в този смисъл районният съд е приел като безспорен факта, че ответникът е подписал записа на заповед, както и записът на заповед обезпечава договор за заем. Оспорва се размера на главницата.

По ч.гр.дело № 478/2020г. по описа на Районен съд - Гълъбово съдът е издал заповед за изпълнение № 260063 от 30.11.2020г., съгласно която длъжникът В.Х.Б. следва да заплати на кредитора Д.Д.И. сумата от 6890 лв. за главница, ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.11.2020г. до изплащането й, както и сумата от 689 лв. - мораторна лихва за периода от 30.11.2019г. до 24.11.2020г., представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед от 14.10.2019г. Ответникът В.Х.Б. е депозирал възражение в срок. В указания срок ищецът е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото производство.

Съдът е приел, че ответницата е подписала записа на заповед, същият е редовен от външна страна, съгласно чл. 535 от ТЗ. В исковото производство ищецът въвежда твърдения, че Записът на заповед е издаден като обезпечение по Договор за заем от същата дата и с падеж, посочения в ценната книга.

Според районния съд при въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича 4 от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото.