Решение № 2387 от 10.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2387 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100500028 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 20135923 от 10.06.2021 постановено по гр.д. № 15554/2020 г. по описа на СРС, 140 с-в, допълнено с Решение № 20182852 от 09.09.2021г. по описа на СРС, 140 св., изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с Определение № 20182855 от 09.09.2021г., постановени по гр.д. № 15554/2020г. по описа на СРС,140 с-в са уважени предявените от Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р. Ц. срещу „Юробанк България“ АД активно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на нищожността на чл. 14, ал. 8 от договор за жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г., в следната част: клиентът на банката се съгласява, че банката има право да променя едностранно приложимия по договора лихвен процент при наличието на някое от следните обстоятелства: б. „б“ – при промяна на официалния индекс на инфлацията в страната и/или еврозоната; б, „в“ – при изменение н поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; б. „г“ – при въвеждане на рестрикции от страна на централната банка върху банковата сметка и/или върху „Банка Пиреос България“ АД; б. „д“ – при промени в нормативните актове, както и в регулациите на централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; б. „е“ – при изменение на поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечени депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката на централната банка; б. „ж“ – при съществена променя в паричната политика на централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите; б „з“ – в случай на промяна на условията в националните международни кредитни и финансови пазари, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от анекс №1171/AMR/09 към договор за жилищен кредит № 2774/R/2008г. от 16.10.2008г., чл. 7, ал. 1 и 2 от анекс №3/2013г. към договора за жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г., поради факта че са неравноправни клаузи, и чл. 3, ал. 2 от анекс № 3/2013г., предвид факта, че предвижда възможност за анатоцизъм, като са 1 отхвърлени предявените установителни искове за прогласяване на нищожността на чл. 29, б.

„б“ от договор за жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г., чл. 12 от анекс №1171/AMR/09, чл. 11 от анекс №2/2013г, както и чл. 21, б. „б“, чл. 22 и чл. 23 от анекс №4, сключени към договор за жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г.

Със същото решение са частично уважени предявените от Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р. Ц. срещу „Юробанк България“ АД активно осъдителни искове с правно основание осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 6295, 65 евро /виж допълнително решение от 09.09.2021 г./, представляваща платена при начална липса на основание главница по договор жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г. при извършено на 08.05.2019г. предсрочно погасяване на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.04.2020г. до погасяването, като исковете са отхвърлени за разликата над 6295, 65 евро до пълния предявен размер от 7 279, 37 евро, като са отхвърлени и предявените активно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сума в размер на 11 498, 44 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.04.2020г. до окончателното погасяване, представляваща платена сума при начална липса на основание по договор за жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката за периода от 08.04.2015г. до 08.05.2019г., евентуално поради факта, че лихвата е увеличавана едностранно от банката въз основа на неравноправни клаузи за периода от 08.04.2015г. до 08.05.2019г., сума от 5 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.04.2020г. до погасяването, представляваща платена при начална липса на основание такса за управление на кредита за периода от 08.04.2015г. до 08.05.2019г.

Със същото решение, изменено с Определение № 20182855 от 09.09.2021г., постановено по гр.д. № 15554/2020г. по описа на СРС,140 с-в, ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 232, 96 лв., представляваща разноски в производството съобразно отхвърлената част на исковете, а ответникът е осъден да заплати на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2 345, 26 лв., представляваща разноски в производството съобразно уважената част на исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени субективно и обективно съединените установителни искове за прогласяване на нищожността на чл. чл. 29, б. „б“ от договор за жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г., чл. 12 от анекс №1171/AMR/09, чл. 11 от анекс №2/2013г., както и чл. 21, б. „б“, чл. 22 и чл. 23 от анекс №4, сключени към договор за жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г., както и в частта, с която са отхвърлени обективно и субективно съединените осъдителните с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата над 6 295, 65 евро до пълния предявен размер на сумата от 7 279, 37 евро, представляваща платена при начална липса на основание главница по договор жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г. при извършено на 08.05.2019г. предсрочно погасяване на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.04.2020г. до погасяването, за сумата от 11 498, 44 евро, представляваща платена сума при начална липса на основание по договор за жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката за периода от 08.04.2015г. до 08.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и за сумата от 5 евро, представляваща платена при начална липса на основание такса за управление на кредита за периода от 08.04.2015г. до 08.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и за сумата от 11 498, 44 евро, е подадена въззивна жалба от ищците, чрез процесуалния им представител - адв. В. В., с надлежно учредена по делото представителна власт, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от СРС нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните клаузи от 2 договора за жилищен кредит не са нищожни, като не е съобразил правилата на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО. Сочат, че ответникът не е доказал твърдението си, че клаузите са индивидуално уговорени, за което обстоятелство негова е била тежестта на доказване.

Посочват, че съдът не е определил правилно размера на дължимата се възнаградителна лихва, поради което и неправилно е отхвърлил предявените осъдителни искове. Молят решението да бъде отменено в обжалваните му части, като изцяло бъдат уважени предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемият ответник –„Юробанк България“ АД, чрез пълномощника си – юрк. А.

Ч., с надлежно учредена представителна власт по делото, в срока по чл. 263 ГПК, е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са били уважени предявените установителни искове за прогласяване на нищожността на следните клаузи: чл. 14, ал. 8 от договор за жилищен кредит №2774/R/2008г. от 16.10.2008г., ал. 2, ал. 1 и ал. 3 от Анекс №1171/AMR/09, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Анекс №3/2013г., чл. 3, ал. 2 от Анекс №3/2012г., както и в частта, с която са уважени осъдителните исковете за заплащане на сумата от 6 295, 65 евро представляваща платена при начална липса на основание главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, е подадена въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния си представител – юрк. А. Ч., с надлежно учредена по делото представителна власт , с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от СРС нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че ищците не притежават качеството потребител, което да обоснове приложени спрямо тях на правилата на ЗЗП, поради което и не е налице основание за прогласяване на нищожност на процесните клаузи и анекси към договора за жилищен кредит. Сочи, че уговорката за анатоцизъм е допустима в отношенията между търговци, като в допълнение на това посочва, че изводът на съда за дължимост на присъдените суми не е направен въз основа на установените по кредита параметри. Твърди че съдът неправилно е уважил осъдителния иск по отношение на М. Ц. и И. Ц., тъй като плащанията по кредита са били извършвани само от ищцата Е. Ц.. Моли решението да бъде отменено в обжалваните му части, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски в производството пред СРС и СГС.

Ищците Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р. Ц., чрез пълномощника си – адв. А. В., с надлежно учредена представителна власт по делото, в срока по чл. 263 ГПК, са подали писмен отговор, с който оспорват жалбата на –„Юробанк България“ АД по подробно изложени съображения и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Ищците Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р. Ц. са подали частна жалба срещу Определение № 20182855 от 09.09.2021г., постановено по гр.д. № 15554/2020г. по описа на СРС,140 с-в, в която излагат съображения, съгласно които следва да им бъдат присъдени изцяло сторените в първоинстанционното производство разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по конкретно наведените оплаквания, които определят предмета на проверка на въззивния съд, намира следното:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира следното:

Позоваването на нищожност на клаузи по договор за кредит може да направи само лице, което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Съгласно §13, т. 1 от ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Със Закона за защита на потребителите са транспонирани в националното законодателство разпоредбите на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като дефиниция на понятието „потребител“ е дадена и в чл.2 б. „б“ от Директивата, съгласно който „потребител" е всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.