Решение № 2900 от 11.05.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13746/2019
- Вид
- Решение № 2900
- Подписан
- 11.05.2020
- В сила
- 11.05.2020
- Състав
- ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.05.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 13746 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 116291 от 16.05.2019г. по гр.д. № 72091/2017г. Софийски районен съд, 72 състав: Признал за установено по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че Н.А.К., ЕГН **********, дължи на А.С.Н., ЛНЧ **********, сумата 621.06 лв., получена на отпаднало основание - развален договор за ремонт на мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“, ведно със законната лихва от 13.07.2017г. до изплащането й, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.07.2017г. по ч.гр.д. № 47546/2017г. на СРС, като отхвърлил този иск за разликата до пълния предявен размер от 1 000 лв.; Отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н.А.К., ЕГН **********, дължи на А.С.Н., ЛНЧ **********, сумата 3 000 лв. - вреди от неизпълнение на договора за ремонт на мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 24.07.2017 г. по ч.гр. д. № 47546/2017 г. на СРС; Отхвърлил предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А.С.Н., ЛНЧ **********, да заплати на Н.А.К., ЕГН **********, сумата 1 500 лв. - възнаграждение по договора за ремонт на мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“. Съобразно изхода на спора са разпределени разноските за исковото за заповедното производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника по първоначалните и ищец по насрещния иск - Н.А.К., който го обжалва в частта, с които първоначалният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е уважен, както и в частта, с която насрещният иск е отхвърлен, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото се установило, че въззивникът е извършил ремонтни дейности по процесния мотоциклет в изпълнение на сключения между страните неформален договор за изработка. След като било доказано поръчването на части и тяхното монтиране върху мотоциклета, то следвало да се заплати труда по монтажа им. Дори да се приеме, че изпълнението е било частично, за действително извършената работа на изпълнителя се дължало възнаграждение.
Разпоредбите на ЗЗД не изисквали работата да е приета изрично от възложителя, за да се дължи възнаграждение по договора. Това не било съобразено от СРС, което обуславяло неправилност на атакуваното решение в частта му по насрещния иск. По отношение приетото от съда, че въззивникът дължи сумата 621.06 лв. на А.Н. във връзка с развалянето на договора за изработка, отново поддържал, че възложителят не му е платил стойността на положения труд. Дори да се приеме, че въззивникът е поръчал и монтирал само част от необходимите за ремонта части, то остатъкът до сумата от 1 000 лв., заплатена от А.Н. за поръчката на частите, не му се дължала обратно, тъй като въззивникът имал право да задържи същата във връзка с дължимото му се възнаграждение. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения първоначален иск и да уважи предявения насрещен иск, като му присъди и направените по делото разноски, като за тези във въззивното производство с молба от 02.03.2020г. представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна А.С.Н. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претенидира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:
С първоначалната искова молба първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове - с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 1 000 лв., получена от ответника на отпаднало основание – развален поради виновно неизпълнение на ответника неформален договор за изработка от 13.08.2015г. за ремонт на мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“, рег. № ******, и с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата 3 000 лв., представляваща стойността, с която дадения за ремонт мотоциклет се обезценил вследствие изминалия период от две години и състоянието на мотоциклета понастоящем. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 47546/2017г. на СРС, 72 състав. Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението на 13.07.2017г. до плащането.
По реда на чл. 211 ГПК приет за съвместно разглеждане е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 500 лв., представляваща възнаграждение по неформалния договор за изработка с предмет ремонт на мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“, рег. № ******.
Предмет на въззивна проверка (освен за валидност) е първоинстанционното решение в частите, с които първоначалният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е уважен до размер от 621.06 лв., както и в частта, с която насрещният иск е отхвърлен.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд го намира за правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че през м. 08.2015г. между страните е бил сключен неформален договор за изработка, по силата на който А.Н. (възложител) възложил на Н.К. (изпълнител) ремонт на собствения му мотоциклет марка „BMW“, модел „R1100RT“, рег. № ******. Към датата на предаване на мотоциклета на изпълнителя същият бил в движение, но имало шум в мотора, за отстраняването на който според изпълнителя следвало да се отвори двигателя и да се сменят някои части. Не се спори също и се установява, че за закупуване на необходимите според изпълнителя части (описани в проформа фактура от 13.08.2015г.), възложителят е заплатил на изпълнителя сумата 1 000 лв.
От показанията на разпитаните свидетели Д.П.и Д.А., които след преценка по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира като достоверни, преки и кореспондиращи с останалите събрани доказателства се установява, че в продължение на една година К. не ремонтирал мотора, разглобил същия на части и не работел по него. Въпреки отправяните покани и обещанията на изпълнителя, че скоро ще завърши ремонта, такъв не бил извършен. Впоследствие репатрирал мотоциклета в кв. Кремиковци при друг автомонтьор, заедно с когото трябвало да извършат ремонта на мотоциклета. К. обаче така и не се появил там.
От приетото и неоспорено заключение на СТЕ се установява: След извършен оглед на мотоциклета в с. Кремиковци вещото лице констатирало, че същият е технически неизправен и не е в движение, много от частите (вкл. такива, които следва да са монтирани преди двигателя) се намират в 4 бр. кашони. От частите по процесната проформа фактура няколко месеца по-късно са закупени 8 бр.
(четири двойки) лагерни черупки, които при огледа на процесния мотоциклет и частите в кашоните са намерени от вещото лице. Стойността на тези части е 378.94 лв. с ДДС. Извършените до момента работи по мотоциклета (сваляне и поставяне на двигателя, сваляне и поставяне глава на цилиндър, сваляне и поставяне на цилиндър, сваляне и поставяне на скоростна кутия и смяна на мотовилковите лагери) са на стойност 280 лв. За привеждане на мотоциклета в движение е необходимо отново сваляне и поставяне на двигателя, цялостно разглобяване и сглобяване на двигателя, дефектация, смяна на негодните части, като само за труда в сервиза – официален представител на БМВ в България, стойността е 1 909.44 лв.
От правна страна: При исковете по чл.
55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание” обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква съществуване на основанието при получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на договора, разваляне поради неизпълнение, при настъпване на предвидено прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване. Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова – че е върнал полученото.
В случая се установи, че между същите е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, по който възложителят заплатил на изпълнителя авансово сумата 1 000 лв. за закупуване на части за ремонта на мотоциклета. От тази сума закупени съгласно заключението на СТЕ са само 8 бр. лагерни черупки на стойност 378.94 лв. При доказателствена тежест за ответника по първоначалния и ищец по насрещния иск съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал при условията на пълно и главно доказване да е изпълнил задълженията си по договора. Това не се установява от показанията на св. И.П., които съдът не кредитира като недостоверни и противоречащи както на установеното от СТЕ, така и на кредитираните свидетелски показания. Обратно – по делото се установява по безспорен начин неизпълнението на задълженията на изпълнителя по процесния договор, и то в продължение на близо две години, поради което за ищеца – възложител е възникнало потестативното право да развали договора. С достигане на изявлението за разваляне до изпълнителя, с обратна сила е отпаднало основанието за получаване на авансово платената от възложителя сума в размер на 1 000 лв., а доколкото се установи, че закупени и налични са части на стойност 378.78 лв., на връщане подлежи сумата 621.06 лв. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен до този размер.
За основателността на насрещния иск в тежест на ищеца е било да установи наличието на сключен неформален договор за изработка, изпълнение на задълженията му по договора съобразно уговореното, както и че ответникът е приел изработеното и в тежест на последния е възникнало задължение за плащане на възнаграждение.
По делото се установи от заключението на СТЕ, че извършената от ответника работа по процесния договор е на стойност 280 лв. Съгласно трайната практика на ВКС, право на частично възнаграждение изпълнителят има дори когато впоследствие договорът е развален поради негово неизпълнение, но само ако възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна. В случая не само че възложителят не е приел частично изработеното от изпълнителя, но и същото не е полезно за него предвид установеното от заключението на СТЕ, че за привеждане на мотоциклета в годно за обичайното му предназначение състояние ще следва да се извършат отново и извършените от изпълнителя дейности. Поради това несъстоятелни са доводите в жалбата, че на изпълнителя се дължало възнаграждение за частично извършена работа по договора. Предявеният насрещен иск е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Разпечатката съдържа 32 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28cc89a2-af0e-437c-b58a-82254acafd6d