Решение № 65 от 06.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. П., 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500058 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ №1376 по описа на съда за 2023 година е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес гр.С., бул. „В.“ №2 да заплати на ищеца Т. Я. Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. П., ул. „11-ти август“ №2, ет.1, офис 9, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 4500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по досъдебно производство №1399/2017г. по описа на РУ на МВР - П., по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от 12.02.2021г. до плащането, като е отхвърлен иска за разликата над 4500лв. до предявения размер от 15000лв.

Осъдена е Прокуратурата на Република България с адрес гр.С., бул.

„В.“ №2 да заплати на Т. Я. Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. П., ул. „11-ти август“ №2, ет.1, офис 9, съдебни разноски в размер на 460 лв.

В срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор в Районна прокуратура П..

1

Обжалват решението в осъдителната му част. Молят да бъде отменено и постановено ново , с което предявения иск – отхвърлен.

Претендират разноски.

Подържат доводите за неоснователност на иска , изложени в писмения отговор и писмената защита.

Съдът правилно приел, че наказателното производство е приключило в разумен срок, продължило е в сравнително кратък период от време, а след 22.07.2020 г. неблагоприятното въздействие е било значително по-слабо.

Взета била най-лека мярка за неотклонение, не били установени трайни неблагоприятни изменения в здравословното съС.ие на ищеца.

Неправилно съдът приел че броят на процесуалните действия с участието на ищеца бил голям, при проведени общо 11 съдебни заседания на две инстанции, поради което и присъденото обезщетение било завишено.

Именно , за да се постигне обективно разследване и пълно изясняване на обстоятелствата, по НОХД били разпитани множество свидетели, като част от заседанията са били отлагани по обективни причини ,поради отсъствието на един от свидетелите.

Съдът не подложил на подробен анализ показанията на разпитаните свидетели А.Г. и Р. Б.. Достоверността на показанията на тези свидетели била силно компрометирана. В показанията им имало взаимно изключващи се твърдения и била видна неосведомеността им относно воденото наказателно производство и връзката му с конкретно съС.ие на ищеца.

Очевидна била и заинтересоваността им от изхода на делото , предвид родствените връзки.

Съдът неправилно приел, че криминалното минало на ищеца не било основание за намаляване на дължимото обезщетение.

Следвало да бъдат взети предвид предходните осъждания на ищеца за престъпления от общ характер, включително и ефективното осъждане на 4 месеца лишаване от свобода. Тези обстоятелства били от съществено значение при определяне на размера на неимуществените вреди, особено що се отнася до претенциите на ищеца за накърнено достойнство, добро име и репутация в обществото. Съдът не съобразил трайно установената и непротиворечива съдебна практика, според която за едно осъждано лице, каквото се явява ищецът, евентуално причинената вреда е с много по- нисък интензитет в сравнение с лице, което не е имало досег с правозащитните органи, респективно, при едно евентуално уважаване на иска, следва да се присъди обезщетение в далеч по-нисък размер от претендираното, а в случая - от определеното от съда обезщетение от 4 500 лв.

Присъденото обезщетение било несправедливо и водело до неоснователно обогатяване на ищеца.

Молят иска да бъде отхвърлен или евентуално- намалено съществено размера на присъденото обезщетение и съответно съдебните разноски.

2

В срока по чл.263 от ГПК писмен отговор от ответника по жалбата не е постъпил.

Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на ответника по жалбата, в което се развиват доводи за правилност на постановеното решение в обжалваната част.

Съдът , като прецени валидността на решението изцяло и допустимостта в обжалваната част , за да се произнесе по съществото на спора в съответствие с разпоредбата на чл.269 от ГПК , взе предвид следното:

В исковата си молба против Прокуратурата на РБългария ищецът Т. Я.

Б. ,чрез процесуалния си представител, твърди, че против него е водено досъдебно производство № 1399/2017 г. по описа на РУ - МВР - П. и преписка вх. № 3571/2017 г. по описа на Районна прокуратура - П., като му е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 235 ал.

4 предл. 2 - ро, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. “б“ от НК.

По внесен от Районна прокуратура П. обвинителен акт било образувано НОХД No 358/2019 г., по описа на Районен съд – П..

Съдебното производство приключило с постановяване на 22.07.2020 година на оправдателна присъда спрямо ищеца.

В установения от закона срок Районна прокуратура - П. подала въззивен протест против посочената присъда.

Поради подадения въззивен протест наказателното производство против Б. продължило по ВНОХД No 483/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, който с решение № 260024 от 12.02.2021 г., влязло в сила на същата дата, потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда.

Наказателният процес воден против ищеца, в двете му фази, продължил повече от две години - от момента на повдигане на обвинението на 07.12.2018 г. до момента на влизане в сила на оправдателната присъда на 12.02.2021 г., като били проведени единадесет съдебни заседания.

Докато траело наказателното производство, ищецът живял в непрекъснат стрес и притеснения, затворил се в себе си, стана необщителен, загубил сън и апетит.

Воденото срещу Б. наказателно производство станало известно на повечето негови роднини, приятели, познати, колеги и съграждани. Това се отразило изключително неблагоприятно върху него, накърнено било неговото достойнство, доброто му име и репутация в обществото.

Негови близки и приятели се отдръпнали от Б. или се отнасяли към него с недоверие, като към човек, който е преследван от закона за извършено тежко умишлено престъпление и му предстои да влезе в затвора за изтърпяване на наказание.

В хода на наказателното производство Б. бил принуден да понася и всички ограничения, и неудобства, като обвиняем и подсъдим- да спазва 3 наложената му на 07.12.2018 г. мярка за неотклонение “Подписка”, да се явява за провеждане на следствени действия по досъдебното производство и в съдебни заседания.

Моли на основание чл. 2, ал. 1 т. 3 изр.1-во от ЗОДОВ да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, да му заплати за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение срещу него за извършено престъпление по НК, по което е бил оправдан, обезщетение в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 12.02.2021 г. и направените разноски по делото.

В срок е постъпил писмен отговор.

Прокуратурата счита , че иска е допустим , но неоснователен .

Ищецът не доказвал търпени от него неимуществени вреди.

Прокуратурата не била предоставяла официална информация по случая, която да е публично оповестена, поради което не следвало да бъде ангажирана отговорността й във връзка с промяна на отношението на трети лица към ищеца.

Считат , че претендираното обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е несправедливо.

Ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.235, ал.4, вр. ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.“б“ от НК с постановление за привличане на обвиняем от 07.12.2018 г., което му е предявено на същата дата в присъствието на защитник .Взета му била мярка за неотклонение „подписка“. На 18.02.2019 г., бил внесен в РС П. обвинителен акт срещу Т. Б. по обвинение за извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. След няколко проведени съдебни заседания по време на съдебно следствие, от разпитаните свидетели и събраните доказателства съдът установил фактически положения, различни от изложеното от прокурора в обвинителния акт. На 22.07.2020 г. била постановена оправдателна присъда, която била протестирана от прокуратурата. С решение на 12.02.2021 г., въззивната инстанция потвърдила оправдателната присъда.

По отношение на Т. Б. била взета най- леката мярка за процесуална принуда ,най-малко ограничаваща ежедневния живот на лицата.

Разследването било проведено в разумен срок с оглед преминаване на наказателното производство и през двете му фази-досъдебна и съдебна, като последната на две инстанции.

Обвинението, което е повдигнато на Т. Б., било за престъпление извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК .

Преди това Б. бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях 4 изпълнението не е отложено по чл.66 от НК, и двете предишни осъждания едно спрямо друго били в условията на рецидив, т.е. второто е извършено след като има влязла в сила присъда за първото осъждане. Това поставяло под въпрос наличието на добро име на ищеца и опровергавало твърденията му, че именно настоящото наказателно производство е причинило описания стрес и нарушаване на социалните контакти.

Същите доводи са развити по – подробно в писменото становище на прокуратурата.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за установено следното:

С постановление от 7.12.2018 година на прокурор при РП П. Т. Б. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 1399 /2017 година по описа на РУ МВР П. затова ,че на 30.11.2017 година в землището на с.

Лесичово при условията на посредствено извършителство ,без редовно писмено позволително е отсякъл дървета от различни видове , посочени в постановлението , с обща кубатура 11,05 куб.м. на стойност 846,52 лева, като деянието е квалифицирано като престъпление по чл.235 ал.4 предл.2-ро във връзка с ал.1 и чл.29 ал.1 б.Б“ от НК. Взета е по отношение на него мярка за неотклонение подписка.

На същата дата Б. е разпитан като обвиняем.

На 14.12.2018 година е съставено заключителното мнение на разследващия полицай и делото изпратен на РП П. за предаване на съд.