Решение № 301 от 23.05.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. В, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20231320101196 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „К. И.“ АД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С, р-н К. с, бул. „Ц Б *“ № *, ет. *, представлявано от М.Г.А, против А. Б. А., ЕГН:

********** от гр. Видин, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с peг. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020 г. на подуправителя на Българска народна банка (пр. данни Заповед № РД222133/03.10.2012 г. – peг. № BGR00288). Основната дейност на К.И АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. Закон за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.

Твърди се, ответникът А. Б. А. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция 1 и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от А. Б. А. данни служител на ищцовото дружество се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството кредит в размер на 1100.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил с избиране на изпратения му от К.И АД линк за потвърждение сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010547/21.06.2022 г. и желаната сума му е била преведена чрез системата Е-pay и получена от същия на каса на „Изипей" АД срещу представена от А. Б. А. лична карта.

Съгласно условията на сключения договор, „К. И.“ АД е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 21.07.2022, 21.08.2022, 21.09.2022, 21.10.2022, 21.11.2022, 21.12.2022 г.

В исковата молба се твърди, че към дата 19.06.2023 г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 21.07.2022, 21.08.2022, 21.09.2022, 21.10.2022, 21.11.2022, 21.12.2022 г.

Посочва се, че съгласно чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищцовото дружество обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 45.68 лв.

Твърди се, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението на А. Б. А. е в общ размер на 1343.68 лева, от които 1100.00 лева - главница по Договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010547/21.06.2022 г., 198.00 лева - договорна лихва за периода 21.07.2022 г. - 21.12.2022 г. и 45.68 лева - законна лихва за забава за периода 22.07.2022 г. - 09.01.2023 г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А. Б. А., че дължи на К.И АД сумата от 1100.00 лв. /хиляда и сто лева/ - главница по Договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010547/21.06.2022 г.; сумата от 198.00 лв. /сто деветдесет и осем лева/ -договорна лихва за периода 21.07.2022 г.-21.12.2022 г.; сумата от 45.68 лв. /четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ законна лихва за забава за периода 22.07.2022 г. - 09.01.2023 г; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в 2 исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Оспорва се изложеното в обстоятелствената част на исковата молба.

Оспорва се твърдението, че А. Б. А. е кандидатствал да получи кредит чрез сайта на ищеца на адрес www.creditins.bg, оспорва се твърдението, че е предоставил личните си данни, оспорва се, че е попълнил регистрационна форма за кандидатстване, оспорва се твърдението, че е говорено с А. Б. А. по телефона и той е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от това дружество кредит в размер на твърдяната главница от 1100 лв. Оспорва се твърдението, че на него е бил изпратен електронен формат на договора за кредит от разстояние, както и че А. Б. А. е потвърдил съгласието си с този договор и е потвърдил неговото сключване. Оспорва се твърдението в исковата молба, че А. Б. А. е получил сумата от 1100 лева чрез „Изипей" АД.

Оспорва се твърдението на ищеца, че е сключен представения с исковата молба договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010547/21.06.2022 г. Твърди се, че този договор не е бил сключен, тъй като от ищеца не са били спазени императивните законови разпоредби за сключване на договори от разстояние.

Твърди се, че на А. Б. А. не е била предоставена предварителна информация от ищеца съгласно императивните разпоредби на глава трета „Предоставяне на информация на потребителите" от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние / ЗПФУР /- чл.8, чл.9 и чл.10 от ЗПФУР.

Твърди се, че А. Б. А. не е получил сумата от 1100 лв. и се прави възражение, че ответникът е получил сумата от 1100 лв.

Твърди се, че ответникът се е възползвал от правото на отказ от договора, както и правото на прекратяване на договора при условията на глава четвърта „Право на отказ от договора. Право на прекратяване на договора" от ЗПФУР.

Твърди се, че А. Б. А. не дължи претендираната с исковата молба договорна лихва и лихва за забава, тъй като договор за потребителски кредит не е бил сключен между него и ищеца.

Поддържа се, че ответникът дължи връщане на сумата от влизане в сила на съдебното решение и ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на това решение, но не и претендираните от ищеца 198 лева - договорна лихва за периода 21.07.2022 г. до 21.12.2022 г. и 45,68 лева законна лихва за забава за периода 22.07.2022 г. до 09.01.2023 г.

Твърди се, че след като договора за потребителски кредит не е бил сключен, то ищцовото дружество не е имало право да образува заповедно производство по чл. 410 от ГПК и следователно разноските, направени в 3 ч.гр.д.№ 67/2023 г. са недължими от ответника.

Оспорва се истинността на всички електронни документи, представени с исковата молба от ищеца: Договор за потребителски кредит „Екстра" № ДЗ010547/21.06.2022 г. и Разглеждане на заявка за кредит № 007561 от 21.06.2022 г.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Прави се възражение, че договора за кредит е нищожен поради липса на съгласие - чл.26, ал.2 от ЗЗД. Дори ответникът да е предоставил личните си данни и да е попълнил регистрационна форма за кандидатстване за кредит, то се твърди, че той не е целял да получи този кредит, а това е било само проба от негова страна.

Прави се възражение, че договора за кредит е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Прави се възражение, че договора за кредит е нищожен на основание чл.146 във вр. с чл.143 от Закона за защита на потребителите. Твърди се, че с процесния договор на ответника е наложено приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора /чл.143, т. 9 ЗЗП/. Също така ответникът не е имал възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора /чл. 143, т. 18 ЗЗП/.

Прави се възражение за нищожност на всички клаузи на договора за кредит на основание чл.143 във вр. с чл.146 и чл.147 от Закона за защита на потребителите, както и на основание чл.20 и чл.21 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 11 и чл. 12 от Закона за потребителския кредит.

Твърди се, че всички клаузи на договора са неравноправни, тъй като всяка една от тях е уговорена във вреда на ответника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Твърди се, че в настоящия случай клаузите на процесния договор не са уговорени индивидуално. Използван е предварително изготвен договор, с еднакви клаузи за всички клиенти, където само са променени имената и останалите лични данни на кредитополучателя. Посочва се, че договор с предварително изготвени клаузи, на които кредитополучателят не може да влияе, а само трябва да подпише, не представлява индивидуално уговорен, а бланков, стандартен.

Поддържа се, че процесният договор е нищожен изцяло, тъй като неговите разпоредби са неравноправни, в договора са предвидени многобройни задължения за кредитополучателя и никакви задължения за 4 кредитодателя, поради което се иска от съда да обяви неговата нищожност и да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Прави се възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречаща на закона и на добрите нрави и недействителност на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит на точка 3.1, определяща, че годишният лихвен процент е в размер на 36,00 %, както и на точка 3.2, определяща годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита в размер на 49,7 %.

Твърди се, че тези клаузи противоречат на чл. 10, чл. 11 и чл. 19 от Закона за потребителския кредит и чл.26, ал. 1 от ЗЗД като противоречащи на закона и на добрите нрави.

Твърди се, че К.И АД е наложило едностранно на ответника годишен лихвен процент в размер на 36,00 %, който е прекомерно висок. За същия период банките са предоставяли потребителски кредити при годишен лихвен процент от 5 % и дори по-нисък. Поддържа се, че уговарянето на този висок годишен лихвен процент противоречи на закона, противоречи и на добрите нрави. Посочва се, че обикновено към кредити като процесния прибягват лица, които са притиснати от някакви необичайни и неблагоприятни обстоятелства в живота им, когато нямат възможност да чакат и да кандидатстват пред банка за отпускането на кредит. Поддържа се, че е неморално да се използва житейската безизходица на тези затруднени лица, за да им се налагат едностранно лихви в такъв висок размер.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското и юрисконсултското възнаграждение, което ищецът претендира в настоящото производство и в заповедното производство.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 67/2023 г. по описа на Районен съд - Видин.