Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 21.02.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 1276/2024
Вид
Решение № 185
Подписан
21.02.2025
Състав
Пламен Маринов Дойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Горна Оряховица, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120101276 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: 00069459, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.

„Витоша“ № 89Б чрез пълномощника юриск. Д. Д., със съдебен адрес: гр.

Велико Търново, ул. **** против Н. Х. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Л., ул. ****.

Ищецът сочи, че с Договор за потребителски кредит №

1910142633703845/ 17.10.2019г., „Райфайзенбанк ( България)“ ЕАД ( преобразувано чрез вливане в „Обединена българска банка“ ) е предоставило на Н. Х. И. - кредитополучател и длъжник, банков кредит в размер на 10 429.50 лева (десет хиляди четиристотин двадесет и девет лева и петдесет стотинки), като същият бил изцяло усвоен. Договорът бил отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 21.12.2020г. във връзка с настъпилото извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., в резултат на пандемията от Covid - 19 - Вариант 2 (кредитна ваканция), с което искане бил договорен гратисен период от 9 (девет) месеца, през които не се заплащала главница и лихва, удължен бил и срока за погасяване, предвид настъпили непредвидени обстоятелства, а именно намаляване на доходите на кредитополучателя.

Ищецът сочи, че съгласно договора, кредитополучателят се бил задължил да го издължава в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Договора за потребителски кредит от 17.10.2019г. В чл. 9.2. от Договора било предвидено, че банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по Договора суми, ( и евентуална наказателна надбавка) и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми, поради неплащане на 1 основание чл.8.1. от Договора. Съгласно чл. 8 от Договора за кредит в частта „Случаи на неизпълнение“, за случай на неизпълнение щяло да се счита всеки един от посочените случаи, един от които бил именно - неплащане на основание чл.8.1 – кредитополучателят да просрочи плащане на която и да е вноска за повече от 31 (тридесет и един) дни, от съответната дата на дължимо плащане.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 9.3. от Договора за кредит има право да предприеме всички предвидени в закона способи за събиране на вземанията, без да е длъжен да спазва поредност на способите и/или имуществото и/или задължените лица, срещу които насочва изпълнението си.

Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по кредита Н. И. имал неплатени общо 15 (петнадесет) броя погасителни вноски със следните падежи: 20.01.2022г., 20.02.2022г., 20.03.2022г., 20.04.2022г., 20.05.2022г., 20.06.2022г., 20.07.2022г., 20.08.2022г., 20.09.2022г., 20.10.2022г., 20.11.2022г., 20.12.2022г., 20.01.2023г., 20.02.2023г. и 20.03.2023 г. Общият размер на задължението било в размер на 8 891.44 лева (осем хиляди осемстотин деветдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки). Поради неизпълнението на поетите задължения „Райфайзенбанк България“ ЕАД (преобразувано чрез вливане в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД) обявило кредита за предсрочно изискуем, за което кредитополучателят Н. Х.

И. бил писмено уведомен с Уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение с изх.№ ИЗХ-001-10543 от 23.02.2023г., връчено на 25.03.2023г. на бащата на длъжника по реда на чл. 46 от ГПК чрез ЧСИ Димитър Бойчев, peг.

№726.

За събиране на вземането било образувано ч.гр.д. № 966/ 2023г. на Районен съд гр. Горна Оряховица, по което била издадена Заповед № 375/ 04.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите: 7 757.90 лева - главница; 451.48 лева възнаградителна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 24.03.2023 г.; 275.86 лева - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода 20.01.2022 г. до 25.03.2023 г. вкл.;62.94 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода 25.03.2023 г. до 04.05.2023 г. вкл.; 343.26 лева - изискуеми отсрочени редовни възнаградителни лихви за периода от 20.12.2020 г. до 19.08.2021 г. вкл.;законна лихва, считано от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението;177,83 лева - разноски за платена държавна такса; 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът сочи, че при ЧСИ Д.К. е образувано изп.дело № 676/ 2023г. по което съдебните книжа са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК , поради което съдът е указал на банката да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът претендира да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът Н. Х. И. дължи на „Обединена българска банка“ АД сумите : 7 757.90 лева - главница; 451.48 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 24.03.2023 г.; 275.86 лева - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода 20.01.2022 г. до 25.03.2023 г. вкл.;62.94 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода 25.03.2023 г. до 04.05.2023 г. вкл.; 343.26 лева - изискуеми отсрочени редовни възнаградителни лихви за 2 периода от 20.12.2020 г. до 19.08.2021 г. вкл.;законна лихва, считано от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, произтичащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 1910142633703845/ 17.10.2019г., отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 21.12.2020г. във връзка с настъпилото извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., в резултат на пандемията от Covid - 19 - Вариант 2 (кредитна ваканция), за което е била издадена Заповед № 375/ 04.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 966/ 2023г. на Районен съд гр. Горна Оряховица.

Ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания. Претендират се разноски.

Ответникът Н. Х. И. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. С. Й. К., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. **** – особен представител.

Ответната страна счита предявения иск за допустим. Предявените искове се оспорват по основание и размер. Не били налице безспорни данни за дължимостта на исковата сума от ответника. Иска се отхвърляне на предявените искове. Не са представени писмени доказателства и не се сочат такива.

Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество се явява, като исковата молба се поддържа.

Ответникът, редовно призован , не се явява, представлява се от адв. С.

К., която поддържа подадения писмен отговор. Иска се отхвърляне на иска.

По делото са представени : Договор за потребителски кредит № 1910142633703845/ 17.10.2019г.; погасителен план по договор за кредит; искане за промяна на условията по кредит; уведомление за предсрочна изискуемост изх. № 001-10543/ 23.02.2023г.; молба до ЧСИ Д.К. за образуване на изпълнително дело срещу ответника; ч.гр.д. № 966/2023г. на РС гр. Горна Оряховица.

От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.

На 17.10.2019г. между „Райфайзенбанка (България)” ЕАД, ЕИК:

831558413, гр. София, бул. „Никола Вапцаров” № 55 - кредитодател и Н. Х.

И., ЕГН: **********, гр. Л., ул. **** е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1910142633703845/ 17.10.2019г. Видно от чл. 1 на Договора, банката отпуснала на кредитополучателя И. сумата в размер на 10429.50лева, който следвало да се ползва за рефинансиране на кредит за потребителски нужди.

Бил уговорен краен срок за погасяване на кредита – 20.10.2024г. Заемната сума следвало и била преведена по сметка на ответника, поддържана при банката. В чл. 4.1. било уговорено, че в първите 12 месеца на договора, И. ще дължи лихва в размер на 5.50%, а след изтичане на този срок лихвата следвало да бъде като сбор на референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5.390.

В тази част на договора е посочен и реда за определяне на лихвения процент.

Определен между страните бил и ГПР – 7.14%. Кредитодателят и кредитополучателят уговорили също, че при забава в плащането на дължимите по кредита суми, И. следвало да заплаща обезщетение за забава – 3 наказателна надбавка към лихвата в размер на 10пункта годишно върху забавената главница. Общата дължима сума следвало да бъде в размер на 12346.93лева. Представен е погасителен план за дължимите от И. суми.

От страна на Н. Х. И. било подадено искане за промяна на условията по кредита. Искането било свързано в настъпилата епидемия от Ковид – 19.

Между банката и И. било уговорено, че за период от 9 месеца кредитополучателят не заплаща главница и лихва по кредита. Крайният срок на кредита се удължавал с 9месеца. Промяната в договора била извършена на 21.12.2020г. Независимо от това, И. не заплащал дължимите към банката вноски по сключения договор за потребителски кредит, като в уведомление за предсрочна изискуемост от 23.02.2023г., получено от бащата на ответника, е посочено, че за периода 20.01.2022г. до 22.02.2023г. не са заплатени дължимите към банката месечни вноски в нужния размер. С посоченото уведомление банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и незабавно платим. Въпреки така връченото уведомление, плащане от страна на И. не било извършено.

По делото е приложено ч.гр.д. № 966/ 2023г. на ГОРС. По делото е издадена Заповед № 375/ 04.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. Х. И.. При ЧСИ Д.К. е образувано изпълнително дело № 676/ 2023г., но длъжникът не е намерен за връчване на съдебните книжа, като след прилагане на чл. 47, ал. 5 от ГПК на ищеца е указано да предяви иск за установяване на вземането.

По делото са представени доказателства, а и на съда е служебно известно, че правоприемник на банката кредитодател „Райфайзенбанка (България)” ЕАД е ищеца по делото „Обединена българска банка“ АД.

В хода на съдебното дирене е назначена ССчЕ. Заключението на вещото лице, след запознаване с материалите по делото и счетоводството на банката, е че сумата от 10429.50лева е постъпила по сметка на Н. Х. И. на 18.10.2019г. в „ПИБ“ АД. За периода 19.11.2019г. до 14.01.2022г. са постъпили суми в общ размер на 3404.45лева за погасяване на задълженията по заема. След посочената дата не са отчитани плащания, съотв. погасявания на задълженията по процесния кредит. Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК , Н. Х. И. е дължал сумата 7757.90лева главница – 2537.47лева падежирала неплатена главница по вноски с падеж от 20.01.2022г. до 20.03.2023г. вкл. и 5220.43предсрочно изискуема главница; 451.48лева възнаградителна лихва по вноски от 20.01.2023г. до. 20.03.2023г. вкл. и лихва до 24.03.2023г., 275.86лева обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница по месечни погасителни вноски , начислени до 25.03.2023г. , 62.94лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода 25.03.2023г. до 04.05.2023г. вкл. и 346.26лева договорна лихва, отсрочена с искането за промяна на условията по договора от 21.12.2020г. , начислена през гратисния период и отсрочена за плащане за последните 12месеца от срока на кредита.

Настоящият състав намира възраженията на особения представител ответника за недължимост на посочените суми за неоснователни и недоказани. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказа претенцията на банката за дължимостта на посочените в Заповед № 375/ 04.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и 4 изпълнителен лист суми. Не се спори, че между „Райфайзенбанка (България)” ЕАД, с правоприемник „Обединена българска банка“ АД, е сключен Договор за потребителски кредит № 1910142633703845/ 17.10.2019г., по който банката отпуснала на кредитополучателя И. сумата в размер на 10429.50лева. Видно от неоспорената по делото ССчЕ И. не е погасил в уговорения срок дадения му заем, като са останали дължими сумите претендирани от ищеца по делото.