Определение № 1036 от 20.12.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Частно наказателно дело 1593/2024
- Вид
- Определение № 1036
- Подписан
- 20.12.2024
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- МЛАДЕН ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.144а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.144а, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1036 гр. Велико Търново, 20.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20244110201593 по описа за 2024 година за да се произнесе взема предвид :
Производство по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.
Производството е образувано по жалба на Д. Г. К. срещу Постановление на прокурор Красимир Стойков при ВТРП - от 14.05.2024г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3M-720/2023.
Оспорва приетата от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка, като счита, че не е проведено всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 НПК.
Твърди, че последния случай на отправени заплахи за живота й и този нейната майка е от 15.05.2024г. Следенето също се осъществявало системно, като последният такъв случай бил в тъмната част на деня на 14.05.2024г. На тези дати инцидентно жалб.Сотирели придружавала майка си до апартамента на ул. Седми юли 19, с 1 нощ преспиване, както, че месец октомври 2023г., от след заплахите, майка й не обитавала апартамента си, а ходела инцидентно за да се провери дали Ралица Г. не е изпълнила заплахата да запали жилището на родителите й.
Прави анализ на установените факти и противоречията в показанията на св.Ралица Г..
Моли съда, да отмените постановлението на прокурора и да върне делото за продължаване на разследването със задължителни указания относно прилагането на закона.
Съдът, след като се взе предвид материалите по ДП ЗМ - 720/2023 г., по описа на РУ Велико Търново, намери за установено следното:
Досъдебно производство № ЗМ - 720/2023 г., по описа на РУ - Велико Търново, е образувано с постановление от 13.07.2023г., на основание чл.212, ал.1 от НПК, въз основа на материалите по преписка №2453/2023г., за това, че през 2023г. Д. Г. К. - С. била системно следена, като това би могло да възбуди основателен страх за здравето й - престъпление по 1 чл.144а, ал.1 от НК.
Досъдебното производство е образувано въз основа на тъжба/ жалба/ от Д. Г. К.
– Сотирели, в която е изложила твърдения сочещи, че била следена от Ралица Г., което будело страх за имота и близките й. Конкретизирала е, че на 24.03.2023г., е осъществено следене в социална мрежа от Ралица Г., която й била изпратила и молба за присъединяване в професионалната мрежа на жалбоподателя.
От фактическа страна, прокурорът е приел следното:
Свидетелката Д. А. К. притежавала апартамент в гр. Велико
Търново, ул. „**“ №**, ет.**, ап.**, който обитавала със съпруга си и дъщеря си Д. Г. К.
- Сотирели. Съседния апартамент закупили св.Ралица Горгиева и съпруга й. Според Д.
Сотирели през месец ноември 2022г. тя била извикана в полицията по повод жалба от св.Г. срещу нея по повод това, че я била заплашвала с убийство. Тогава или малко преди това, Сотирели заявила, че получила съобщение в приложението „Месинджър“ със смеещи се емотикони, изпратено от потребител с име Ralica Georgieva. Предположила, че това е Ралица Г., заради която била извикана в полицията. Освен това, според Сотирели, на 24.03.2023 г., по имейл свързан с приложението Linkedin, получила известие, че лице с потребителско име Ralica Georgieva се опитва да види профила и портфолиото й, а в последствие да бъде присъединена към мрежата й. Месец преди това на 03.02.2023г. била в дома на родителите си заедно с майка си. Чули, че някой блъска по вратата, а свидетелката К. погледнала през шпионката и видяла свидетелката Ралица Г., която заявила, че ще убиела нея и дъщеря й. По този повод според посоченото в жалбите и в свидетелските показания били подали сигнал в полицията и прокуратурата.
Разпитана като свидетел Ралица Г. твърдяла, че етажната площадка се ползвала само от Д. К. и семейството й. Тъй като там имало много струпани техни вещи им направила забележка за това, свикала и общо събрание, на което се решило да се разчистят етажните площадки.Сезирали и противопожарната служба. От тогава според нея започнали проблемите им с тях. Били обвинявани, че са откраднали парче гипскартон и др. Тя също подала жалба за това, че св. Д. К. и дъщеря й снимали семейството й. Заплахи относно живота, здравето и имуществото не била отправяла. Не следяла св. Д. Сотирели в интернет или която и да е било социална мрежа. Ползвала единствено Фейсбук, където още в началото я блокирала. Нямала и телефонен номер на никой от нейното семейство. От месец март 2023г. била домоуправител на входа и като такъв комуникирала със Сотирели и семейството й само по имейл и по въпроси свързани с етажната собственост. В аналогична насока били и показанията на съпруга на св.Г..
Относно предмета на разследване е формиран извод, че липсват категорични данни за извършено престъпление от общ характер досежно соченото от пострадалата Сотирели, както и че не се потвърждава категорично Г. в действителност да се е свързвала по интернет със Сотирели или да е правила опити за такава комуникация.
Приема, че за състава на престъплението по чл.144а, ал. 1 от НК, от обективна страна, по дефиниция, е нужно следенето да би могло да възбуди основателен страх за здравето или живота на пострадалия или негови близки, а описаните деяния не били от такъв характер предвид дефиницията по чл.144а, ал.2 от НК.
Намира също, че за съставомерността на деянието е необходимо поведението да е системно, т.е да се налице най-малко три деяния.
Като свидетели са разпитани и лицата Р. Г., А. С., Д. С., Д. К.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
Жалбата е неоснователна.
2
По същество, в настоящото производство съдът е силно ограничен във възможността да контролира правилността на фактическите и правни изводи на прокурора.
Съдът не може да измества прокурора в осъществяване на правомощията му – да решава налице ли са основанията за провеждане на наказателното производство и дали обвинението е доказано, за да се привлече определено лице, в качеството на обвиняем или внесе обвинителен акт срещу това лице – чл.246 от НПК. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС / ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 368 ОТ 29.05.2003 Г. ПО Н. Д. № 155/2003 Г., I Н. О. НА
ВКС и РЕШЕНИЕ № 249 ОТ 08.05.2002 Г. ПО Н. Д. № 118/2002 Г., I Н. О. НА ВКС /.
Конкретно в РЕШЕНИЕ № 368 ОТ 29.05.2003 Г. ПО Н. Д. № 155/2003 Г., I Н. О.
НА ВКС, се приема, че по силата на чл. 127, т. 1 / сега т.3/ от Конституцията на Република България правомощието по привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление, и поддържане на обвинението от общ характер пред съда е възложено на прокуратурата. На тази основа Наказателно-процесуалният кодекс възлага на прокурора процесуалния надзор върху органите на досъдебното разследване. Резултатите от тяхната дейност обслужват прокурора в преценката му дали да внесе обвинителен акт в съда, да прекрати или спре наказателното производство.
В настоящият случай са извършени всички възможни процесуално-следствени действия, като извеждането на фактическите констатации е дейност по същество, която следва да се осъществи от органа по ръководство и решаване в тази фаза на процеса.
Основният спорен въпрос в конкретния случай, от който зависи развоя на производството, е относно фактите по делото и интерпретацията на доказателствата.
Прокурорът в случая е направил обосновани фактически констатации, които се подкрепят от събрания доказателствен материал, чиято интерпретация съдът намира за правилна.
След като не може съдът да осъществява обвинителната функция в производството, като заменя фактическите и правни изводи на прокурора, следва контролната дейност да се ограничи само до проверка на процесуалната законосъобразност на проведеното производство и обосноваността на постановлението – т.е до колко фактическите констатации са подкрепени с доказателства и кореспондират ли с изведените правните изводи.
Анализът на доказателствата и извеждането на определени фактически констатации е дейност по същество на обвинителната функция, която не може да се заменя в този етап на процеса от волята на съда. Изводът за несъставомерност на деянието от обективна страна по чл.144а, ал.1 от НК, е надлежно аргументиран и обоснован, съответстващ на правилно изведените фактическите констатации в постановлението.
Наведените в жалбата твърдения за събития от 14 /15.05.2024г., както и за документни престъпления и набеждаване, излизат извън предмета на разследването, определен с тъжбата, въз основа на която е образувано разследването по реда на чл.161, ал.2 от НК, вр. с чл. 212, ал.1 от НК.
3
Според съда, правилно прокурорът е достигнал до извод за липса на престъпление по чл..144а, ал.1 от НК, поради недоказаност от една страна и несъставомерност от друга страна на деянията.
По съществото си изпращането на смеещи се емотикони в приложението в „Месинджър“, от потребител с име Ralica Georgieva и опита да бъде разгледан профилът на жалб.Сотирели в социалната мрежа „Linkedin“, както и да се присъедини в нейната мрежа, не може да се квалифицира, като поведение със заплашителен характер, с оглед дефиницията по чл.144а, ал.2 от НК. Този заплашителен характер следва да е обективно проявен, а не да се възприема, като такъв само от тъжителя.
Съдът споделя и извода, че в предмета на разследването, с оглед на неговите времеви параметри, не се установява системност на действията – три или повече деяния, за да се покрие и този признак от състава на престъплението по чл..144а, ал.1 от НК.
С оглед на изложеното, се налага окончателния извод, че постановлението е надлежно обосновано, в хода на производството не се разкриват процесуални нарушения довели до ограничаване правата на субектите в тази фаза на процеса. Извършени са всички възможни процесуално следствени действия за изясняване на фактите по делото, които обосновават правния извод на прокурора за липса на престъпление.
Налице е основанието за прекратяване на наказателното производство по чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Воден от горното и на осн. 243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на Д. Г. К., от гр.София, ул.“**“№** и ПОТВЪРЖДАВА постановление от 14.05.2024г. на прокурор Красимир Стойков при ВТРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3M720/2023., по описа на РУ на МВР - В. Търново.
След влизане в сила на определението, материалите по ДП да се върнат на ВТРП.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението на жалбоподателя и прокурора, пред ВТОС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4