Решение № 894 от 05.11.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 05.11.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА БОРИСОВА

Членове

:МИЛЕН МИХАЙЛОВ

СИМОНА

УГЛЯРОВА

При участието на секретаря Даниела Танева, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНЧХД № 3392 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда от 19.12.2018г., постановена от СРС, НО, 23-ти състав по НЧХД № 22224/2014г. съдът е признал подсъдимия Г.П. за НЕВИНОВЕН в това, че в гр.София , в съдебно заседание по граждански дело № 4066 по описа на Софийски апелативен съд за 2013 година, проведено на 19.06.2014г. на разгласил позорни обстоятелства за И.К.З., а именно: „те са мафиотски съюз, за да мамят ето като тоя..“, „Те търсят някой такъв, без роднини и без семейство и му вземат имотите“ и приписал извършено престъпление на И.К.З., а именно : „Той се занимава с измами “, „Това не е първата измама на този човек“, „Адв. И.З. и заедно с оная Б. се занимават с измами, „Това е шестият измамен човек“, „Това е шестата им жертва“, като клеветата е нанесена публично в съдебно заседание на Софийски апелативен съд по граждански дело № 4066 по описа на съда за 2013 година, проведено на 19.06.2014г. - престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпила частния тъжител И.К.З. в която се иска отмяна на присъдата като неправилна, незаконосъобразна и необоснована и постановяването на нова с която подсъдимият Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Иска се присъждане и на разноски.

Постъпила е и молба от 10.05.2019г. от частния тъжител И.К.З. с която същият сочи неизяснените обстоятелства по делото : адресатите на изречените от подсъдимия думи, принадлежността му към Държавна сигурност и неговите отношения със свидетеля Я. и лицата, подали жалба до Главния прокурор, както и дали Предварителен договор за продажба от 14.07.2014г. е истински. Прави се искане за назначаване на съдебно – графологична експертиза за установяване, дали посочения договор е подписан от Я. и Н., както и да се изиска информация за принадлежност на подсъдимия и свидетеля Р.Д.Я. към Държавна сигурност.

В съдебното заседание по делото частният тъжител З. не се явява.

Защитникът на подсъдимия, адв. М. оспорва жалбата и допълнението към нея и ги счита за неоснователни. Не прави искания за отводи. Представя и моли съдът да приеме декларация от нейния подзащитен Г.Б. с която същият заявява, че желае производството по делото да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност.

В хода по същество адв. М. намира, че са налице основания за прекратяване на делото, но освен изтичането на абсолютната давност, същата сочи и друго основание за прекратяване на делото, а именно, че частният тъжител е извършил уточнения по тъжбата си извън преклузивния 6 месечен срок, поради което още първата инстанция е следвало да прекрати производството, тъй като тъжбата не е отговаряла на законовите изисквания.

Съдът, като обсъди доводите на страните, изложени в съдебно заседание намира следното :

Относно възражението на защитата, че нередовностите в тъжбата, констатирани от СРС не са били отстранени в 6 месечния преклузивен срок, поради което и СРС се е произнесъл по една нередовна тъжба, СГС следва да отбележи, че тези възражения са направени за пръв път от защитата на подсъдимия Б. в хода по същество пред първоинстанционния съд. Действително, не е безспорно установена датата на която частният тъжител З. се е уведомил за протокола от съдебното заседание, проведено на 19.06.2914г., като доказателства в тази насока не са искани и не са събирани. Изчисленията, които прави защитата, че следва да се приеме, че З. се е уведомил на 23.06.2014г., не почиват на реални доказателства, а са предположения, които изхождат от записания в закона 3 дневен срок за изготвяне на протокола. Не е установено обаче, дали този протокол е бил изготвен в срок, както и датата на която З. се е запознал с него. Ето защо и настоящият състав намира, че без събиране на допълнителни доказателства, не би могъл да се произнесе по направеното от защитата възражение. С оглед на процесуалната икономия обаче и предвид това, че по делото е налице и друго основание за прекратяване на производството, СГС намира за безпредметно да провежда съдебно следствие за установяване на посочените по-горе обстоятелства.

По отношение на искането за прекратяване на производството, поради изтичане на абсолютна погасителна давност, съдът намери следното :

Подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено от него престъпление по престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК за деяние, извършено на 19.06.2014г. За това престъпление законодателят е предвидил наказание ГЛОБА от 5000 до 15 000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

С оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която касае изключването на наказателно преследване поради настъпила абсолютна давност за това престъпление, законодателят е предвидил това изключване на наказателното преследване да започне с изтичане на давностен срок от 3 години. Съблюдавайки обаче разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спиране или прекъсване на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвидения в чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК и касаеща именно изтичането на абсолютната погасителна давност в случая от 4 години и 6 месеца, което е предпоставка за прекратяване на наказателното производство в случай на изявление от страна на подсъдимия, че не желае същото да продължи спрямо него.

Давностният срок по настоящото дело започва да тече в конкретния случай от датата на деянието – 19.06.2014 г. и съблюдавайки изчислението на сроковете, с оглед материално правните разпоредби на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, то този абсолютен давностен срок, изключващ наказателното преследване спрямо подсъдимия, изтича на 19.06.2018г.

Ето защо, към настоящия момент на провежданото въззивното съдебно заседание – 28.10.2019г., е изтекъл именно давностен срок от четири години и шест месеца.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира, че присъдата на СРС следва да бъде отменена, а производството по делото – съответно прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав

Р Е Ш И

:

ОТМЕНЯ Присъда от 19.12.2018г., постановена от СРС, НО, 23-ти състав по НЧХД № 22224/2014г.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по

ВНЧХД № 3392 по описа за 2019 на СГС, НО, ХІІІ ти състав.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.