Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 19.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 132/2023
Вид
Решение № 136
Подписан
19.10.2023
В сила
19.10.2023
Състав
Пламен Александров Александров, Кирил Митков Димов, Васка Динкова Халачева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. К., 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20235100500132 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 118/29.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1516 по описа за 2020 г. на РС – К., е признато за установено за установено по отношение на В.

В. Б., с ЕГН **********, адрес: гр. К., бул. Б. *, вх.*, ет.*, ап.* съществуване на вземане на „П. к. Б." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.Б. № *, бл.*, вх.*, общ.С., обл.С., в размер на 4862.43 лева неплатена главница, 1665.37 лева договорно възнаграждение, 4369.55 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 115.75 лева лихва за забава, 2322.27 лева законна лихва, произхождащи от Договор за потребителски кредит № 3033934481 от 20.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане.

Със същото решение В. В. Б. е осъдена да заплати на „П. к. Б." ЕООД – гр.С., сумата от 633.42 лева разноски в настоящото производство и заповедното.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата В.

В. Б., представлявана от процесуалния представител – адв. Д. М., която го 1 обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения за нищожност на договора за потребителски кредит поради неравноправни клаузи, както и поради нарушения на императивни разпоредби - на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 от ЗПК. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Посочен бил лихвен процент на ден и годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. В договор за потребителски кредит № 3033934481 бил посочен размер на ГПР, без да е уточнено какви точно разходи се включват в посочения процент. Предвидено било и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, като по този начин въззивницата била поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. В случая следвало да бъде взета предвид разпоредбата на чл.22 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен. Счита, че договор за потребителски кредит № 3033934481 е нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД поради накърняването на "добрите нрави", тъй като се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на въззивницата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставяната за 2 ползване сума. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът па добросъвестност при участие в облигационните отношения. Размерът на формираната от ответника печалба надвишавала близо двукратно размера на предоставения заем. Оспорва се сумата по пакет от допълнителни услуги.

Твърди се, че пакетът от допълнителни услуги не водел до никаква икономическа полза за въззивницата, която да е еквивалентна на уговорената цена. Касаело се за една огромна сума по размер, което водело до извода, че уговореното възнаграждение за допълнителни услуги е в общ размер колкото е размерът на отпуснатия кредит. Това от своя страна водело до прекомерност и било в противоречие с принципите на справедливост и добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на РС - К.. Претендира разноски. В съдебно заседание представя писменно становище, с което поддържа въвзивната жалба.

Въззиваемият „П. к. Б.“ ЕООД – гр.С. , представляван от пълномощника си – ю.к. Г. К. , е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба. В отговора се сочи, че наведените в жалбата възражения и твърдения са недоказани и неоснователни. Счита, че възраженията, посочени от въззивника, които не присъстват в отговора на исковата молба, следва да не бъдат разглеждани, тъй като последните са преклудирани по силата на закона (чл. 133 ГПК). Искането на В. В. Б., чрез процесуален представител - адв. Д. М., да бъде осъдено дружеството „П. к.

Б.” ЕООД да й заплати сумата от 3479.70 лева на основание чл.23 от ЗПК, следвало да бъде оставено без разглеждане. То било и нелогично, вероятно останало от стара бланка. В отговора на исковата молба В. В. Б. заявила, че е заплатила 1520.30 лв., а във въззивното производство иска да й бъдат заплатени 3479.70 лева „главница“. Подобно искане не било предмет на първоинстанционното производство и имало характер на насрещен иск, който трябвало да бъде предявен в срока за отговор на исковата молба и към момента бил преклудиран. Излага съображения, че годишният процент на разходите ГПР в размер на 49.89% отговарял изцяло на законовите изисквания. За неравнопоставеност или противоречие с добрите нрави не можело и да става дума, тъй като били спазени нормативните рамки, предвидени в закон, създаден изрично, за да брани кредитополучателите, давайки им качеството „потребители“ и бидейки наясно, че във всеки един 3 случай, те ще се намират във определена финансова зависимост. От това следвало, че законодателят е счел, че винаги когато ГПР е под установения максимум, той няма да нарушава правата на икономически по- слабата страна, няма да представлява неравноправна клауза и ще е в съответствие с добрите нрави. Не била нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит, като ЗПК нямало изискване в договора да бъде установяван или посочван механизъм, по който е изчислен ГПР. Нямало законово изискване конкретно да бъдат посочвани какви други разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в ГПР. Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва бил 10 %, а петкратния й размер - 50 %. Затова в конкретния случай ГПР не надхвърлял петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не било налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречал на добрите нрави, защото не злепоставял интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Процентите (размерът) на ГПР и ГЛП и лихвения процент на ден, не били определени в Общите условия, а били част от самия договор за потребителски кредит и уговорени индивидуално между страните за конкретния договор за потребителски кредит, а именно - каква сума въззивникът желае да му бъде отпусната и какви ще са ГЛП, ГПР и лихвения процент на ден по договора. С пакета от допълнителни услуги кредиторът се задължавал да извърши услуга в полза на кредитополучателя, изразяваща се в промяна на погасителния план, като отложи до 6 погасителни вноски, намали до 6 погасителни вноски, промени падежа на всяка погасителна вноска. Тези действия представлявали услуга, тъй като това не било част от обичайната дейност по кредитиране и се извършвало в полза на кредитополучателя, тъй като за него били ползите от това, че няма да плаща определен брой погасителни вноски или че ще плаща същите, но в по-нисък размер. Подобни права потребителят нямал по силата на закона, тъй като съгласно ЗПК потребителят имал право единствено да извърши предсрочно погасяване на кредита, какъвто не бил настоящият случай. Поради това застъпва становището, че пакетът допълнителни услуги не се включвал в ГПР. Счита, че не е налице и противоречие и с разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК. С подписването на договор за потребителски кредит 4 въззивницата се съгласила, че неразделна част от договора са Общи условия към ДПК, като декларирала, че се е запознала с тяхното съдържание и ги приема, видно както от процесния договор, така и от положения от въззивницата подпис на всяка страница от Общите условия.Твърди, че въззивницата дължала възнаграждение на кредитора по сключеното Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за това, че се е възползвала от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и за възможността (опцията) във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - К.. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от пълномощника си - ю.к. Г. К., представя писмена молба, с която поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е частично основателна.

Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на В. В. Б. съществуването на вземане на „П. к. Б.“ ЕООД – гр.С. в общ размер на 13 335.37 лв., представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит П. к. Стандарт № 3033934481 от 20.07.2018 г., от които сума в размер на 4 862.43 лв., сума в размер на 1 665.37 лв., представляваща договорно възнаграждение, сумата в размер на 4 369.55 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата в размер на 115.75 лв., представляваща лихва за забава и сумата в размер на 2 322.27 лв., представляваща законна (мораторна) лихва, дължима от 03.09.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 28.06.2022 г., ведно със законната лихвата 5 датата на подаване на заявлението до изплащане на сумите.

Ищецът сочи в исковата молба, по силата на договор за потребителски кредит П. к. Стандарт № 3033934481 от 20.07.2018 г. отпуснал на ответницата В. В. Б., паричен кредит в размер на 5 000 лв., която сума била изплатена и усвоена. От своя страна ответницата се задължила да върне и погаси заема на 24 месечни вноски по 502.60 лв., като същата направила само една пълна и една частична погасителна вноска. Към датата на предсрочна изискуемост В.

В. Б. дължала главница в размер на 4 862.43 лв., договорно възнаграждение в размер на 1665.37 лв., възнаграждение за закупен пакет от делни услуги в размер на 4369.55 лв., лихва за забава в размер на 115.75 лв. и законна лихва в размер на 2 322.27 лв., дължима от 03.09.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 28.06.2022 г., ведно със законната лихвата датата на подаване на заявлението до изплащане на сумите.