Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 693 от 11.05.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 5463/2025
Вид
Решение № 693
Подписан
11.05.2026
Състав
Зорница Димитрова Димитрова Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1 т.7-10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1 т.7-10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1 т.7-10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1 т.7-10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Плевен, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430105463 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ЕАД против Ц. Н. Ц., за установяване вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№6789/2024г. на ПлРС, издадена в полза на дружеството по чл.410 от ГПК. В молбата се твърди, че между кредитополучателя Ц. Н. Ц., ЕГН ********** и кредитодателя „***” ЕАД е сключен Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5674692/12.07.2023 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта като му е отпуснал кредит с кредитен лимит в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

Срокът на договора е бил една година от датата на подписването му.

Кредитополучателят не е погасявал усвоения кредитен лимит съгласно договора, като срокът, за който е бил сключен последният е изтекъл на 12.07.2024г., респективно към тази дата кредитът е станал изцяло изискуем.Във връзка с горното по Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5674692/12.07.2023 г. е останало непогасено задължение в размер на 2 000 лв. - дължима и неплатена главница и 170.92 лв. - дължима и неплатена договорна лихва за периода 12.07.2023 г. 1 12.07.2024г. На 11.06.2024 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***” ЕАД с ЕИК ************** и „***” ЕООД, с ЕИК **************, по силата на който задължението на Ц. Н. Ц. , произтичащо от Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5674692/12.07.2023 г., е изкупено от „***” ЕООД. Във връзка с това, приложено представям Уведомление за извършената цесия във връзка с Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5674692/12.07.2023 г., ведно с пълномощно от цедента и моля същото да бъде връчено на ответника Ц. Н. Ц., ЕГН ********** с книжата по делото.

На основание всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с което, да приеме за установено, че Ц. Н. Ц., ЕГН ********** дължи по Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5674692/12.07.2023 г. изпълнение на парично задължение на „***" ЕООД за следните суми:

2000 лв. - главница за периода 12.07.2023 г. - 12.07.2024 г. /изцяло падежирали вноски/;

170.92 лв. - договорна лихва за периода 12.07.2023 г. - 12.07.2024 г.

/изцяло падежирали вноски/;

90.20 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 12.07.2024 -12.07.2024г.,

Законна лихва за забава - върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда /26.11.2024 г./ до окончателното изплащане.

Претендираразноски в заповедното и настоящето производство.Представя банкова сметка за плащане на присъдените суми:

**************, BIC: ***.

Претендира разноски в заповедното и настоящето производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №3863/26.11.2024г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6789/2024г. на Районен съд Плевен, за следните суми:

2000 лв. - главница за периода

2

12.07.2023 г. - 12.07.2024 г. /изцяло падежирали вноски/;

170.92 лв. - договорна лихва за периода 12.07.2023 г. - 12.07.2024 г.

/изцяло падежирали вноски/;

90.20 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 12.07.2024 -12.07.2024г.,

Законна лихва за забава - върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда /26.11.2024 г./ до окончателното изплащане.

В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

От представените доказателства, се установявя факта на сключване на договора:

Не се спори между страните и се установява от Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5674692/12.07.2023 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта като му е отпуснал кредит с кредитен лимит в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

Срокът на договора е бил една година от датата на подписването му.

Кредитополучателят не е погасявал усвоения кредитен лимит съгласно договора, като срокът, за който е бил сключен последният е изтекъл на 12.07.2024г., респективно към тази дата кредитът е станал изцяло изискуем, като в негова тежест е било да установи погасявянето на задължението.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. той имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

За да бъде валидно сключен договарърт е необходимо да отговоря на всички предвидени в разпоредбите на чл.10, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1 т.7-10 от ЗПК изисквания.Неспазването на което и да е от тях, съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съдът счита, че договорът е сключе н в нарушениена чл.11, ал.1 т.11 вр с чл.12 от ЗПК, като към догововр не е приложен плпогасителен план, а и не е инкорпориран такъв в съдържанието на договора – относно за всяка погасителна вноска, какво съдържа, как се погасява и т.н., което го поставя в 3 неизгодна и неразноправна позиция, като икономически по – слабата страна На осн. чл. 23 от ГПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита и не дължи лихви и други разходи по кредита, поради което следва да се уважи за сумата 1022,58 евро /2000лв./ главница и се отхвърли в останалата част.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, тъй като с поведението си ответника е станал причина да се направят същите.При това положение дължимите разноски в заповеднота са 128,99евро /252,28лв./, съобразноо уважената част.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, съобразно уважената част в размер на 60,99евро/119,29лв./.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че Ц. Н. Ц., ЕГН**********, ДЪЛЖИ

НА „***“ЕООД, ЕИК**************, със седалище и адрес на управление гр.***, сумата от 1022,58 евро /2000 лв./ главница за периода 12.07.2023 г. - 12.07.2024 г. /изцяло падежирали вноски/;по Договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5674692/12.07.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение№3863/26.11.2024г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6789/2024г. на Районен съд Плевен, ведно със законната лихва, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК-26.11.2024г., до окончателното изплащане на задължението, като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯТ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР от общо

1156,09 евро/2261,12лв./,

ОТХВЪРЛЯ исковете като

НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, Ц. Н. Ц., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ЕООД, ЕИК**************, със седалище и адрес на управление гр.***,, сумата от 60,99евро /119,29 лв./разноски по настоящето производство и сумата от евро 128,99евро/252,28лв./- разноски по заповедното производство, съобразно уважената част от претенциите.

Присъдените суми следва да се изплатят по сметка на „***“ЕООД, 4

ЕИК**************, както следва: **************, BIC: ***.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5