Присъда № 136 от 11.09.2023, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №136/11.09.2023г. по НОХД №1035/2023г., изготвени на 07.11.2023г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия П. С. Д. за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.1, вр. чл.130, ал.2 от НК.

В разпоредително заседание пострадалият от престъплението се явява лично и с упълномощен повереник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Моли пострадалият да бъде конституиран в качеството на частен обвинител.

В разпоредително заседание подс. Д. се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заедно със защитника си поиска делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.

В разпоредително заседание РП- С. изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Конституира пострадалия в качеството на частен обвинител. Прие, че искането за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК е основателно и след приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на страните.

При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК като го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подс. Д. в съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер.

Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подс. Д. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 и намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Повереникът на частния обвинител в съдебно заседание поддържа обвинението наред с прокурора като предлага на подсъдимия да бъде наложено тежко наказание „Лишаване от свобода“, което да се намали с 1/3.

1

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Д. е осъждан многократно. По досъдебно производство №77/2023г. по описа на РУ на МВР- С. е бил задържан на 20.01.2023г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Подсъдимият Д. се намирал в Областно звено „Изпълнение на наказанията“, сектор „Арести“- С. при Затвора- гр. С.. Подсъдимият е постъпил в ареста при Затвора- С. на 17.01.2023г. на основание постановление №98/17.01.2023г. на ОП- С..

Подсъдимият Д. към месец март 2023г. бил настанен в жилищно помещение №16 в ареста при Затвора- С. заедно със свидетелите И.С.Р. и А.С.Я.. На 31.03.2023г. за времето от 12,30 часа до 20,30 часа свидетелят В.К.В. изпълнявал служебните си задължения като надзирател на пост №22, а за времето от 12,00 часа до 19,00 часа на пост №23 като надзирател бил пострадалия, св. С. Х. И., и двамата служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Териториална служба Затвор III- I категориягр. С..

Около 18,37 часа на 31.03.2023г. от жилищно помещение №16 чрез системата за оповестяване бил подаден сигнал към служителите от надзорноохранителния състав (НОС), че в същото е приключило вечерното хранене и настанените лица желаят да се пристъпи към хигиенизиране на помещението.

В 18,38 часа жилищно помещение №16 било отворено. Минута след това подс. П. Д. изнесъл от помещението и поставил в коридора конструкция, която служела за маса, изградена от пластмасова касетка и празни кашони.

Той поставил искане на висок тон да му бъде предоставено „тиксо“ и започнал да обижда и заплашва длъжностните лица. В този момент в ЗПС влязъл мл. инспектор АА.В.Д. който бил надзирател на пост №21. Той се опитал да изясни причината за възникналия конфликт. Подсъдимият Д. продължил да се държи по неподобаващ начин като вербалната агресия била насочена към пострадалия, св. С. И., който му направил забележка.

Свидетелят В.В. се опитал да задържи подсъдимия Д., но той успял да се освободи и се отправил към пострадалия С. И.. В същото време св. И.С.Р. излязъл от жилищното помещение изблъсквайки св. А.С.Я. и не изпълнявайки разпореждането на мл.инсп. А.Д. се включил в конфликта, защитавайки подс. П. Д.. Св. И.Р. изблъскал със сила мл.инсп. А.Д., който се опитал да го спре и се насочил към подс. Д.. В същото време подс. Д. достигнал до пострадалия С. И. и му нанесъл удар в областта на лицето (брадичката) с лявата си ръка. Въпреки усилията на униформените служители да прекратят конфликта подс. Д. с подкрепата на св. Р. продължавал да прави опити за нанасяне на удари на пострадалия С. И.. Конфликта бил прекратен едва след като последния излязъл от ЗПС.

2

На 03.04.2023г. св. С. И. бил освидетелстван от съдебен лекар, за което му било издадено съдебномедицинско удостоверение №113/2023г., от заключението на което е видно, че установените увреждания са причинили на св. С. И. „Болки и страдания“.

По делото е изготвена съдебно- медицинска, експертиза от заключението на която е видно, че той е получил повърхностна травма на лицето, в областта на предната повърхност на брадичката по средата, изразяваща се в охлузване на кожата със запетайковидна форма с дължина 2,5 сантиметра, с болезнен при палпация травматичен оток на меките тъкани.

Описаните телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се на механично действие на твърд, тъп и/или тъпоръбест предмет и добре отговарят да са получени по време и начин, описани от св. С. И.. Описаното охлузване по средата на предната повърхност на брадичката с размери 2,5 сантиметра, получено от пострадалия С. Х. И. в резултат на инцидента и нанесеният му на 31.03.2023г. около 18,45 часа удар по време на изпълнение на служебните му задължения като надзирател в Следствения арест в Затворагр. С. е осъществило смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак „болка и страдание“.

Св. С. И. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а“ от НК. С акт за встъпване в длъжност от 02.09.2019г. на основание заповед №Л3915/30.08.2019г. на ВПД Главен директор на ГДИН, св. И. е встъпил в длъжност „НАДЗИРАТЕЛ II- I СТЕПЕН“ по щата на Затвора- гр. С.. Основна цел на длъжността „Надзирател II- I степен“ според длъжностната характеристика е чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебната дейност. Съгласно ежедневната ведомост на служителите от надзорно- охранителния състав на 31.03.2023г. св. И. е изпълнявал служебните си задължения на територията на ОЗ С..

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното производство, заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- техническа и съдебномедицинска експертизи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели С. Х. И., В.К.В., АА.В.Д. С.Г.Н. и И.Л.К. тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Свидетелят И. е пострадал, а колегите му В.В. и А.Д. са очевидци и подробно описват какво точно са възприели по време на инцидента. Показанията им взаимно се допълват и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, 3 поради което съдът ги кредитира изцяло.

Свидетелите С.Н. и И.К. след като са научили за инцидента са се притекли на помощ като са съдействали за прибиране на подс. Д. и св. И.Р. в жилищното помещение №16 в ареста към Затвора- гр. С..

Съдът не кредитира показанията на свидетелите И. С. Р. и А.С.Я., тъй като те противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Техните показания не кореспондират и помежду си, освен в една част, в която и двамата твърдят, че е настъпил инцидент между подс. Д. и пострадалия И..

Свидетелят Я. твърди, че св. Р. се е включил на страната на подсъдимия Д., а св. Р. дори не си спомня да е присъствал на инцидента. Иначе и двамата в показанията си твърдят, че не са виждали подсъдимия да удря пострадалия.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на заключенията на вещите лица по изготвените съдебно- медицинска и съдебно- техническа експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.

Съдът дава вяра и на приложените по делото веществени доказателства два броя компактдискове със записи от охранителните камери.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.1, предл.1, вр. чл.130, ал.2 от НК, затова че на 31.03.2023г. в гр. С., на територията на Затвора- гр. С. причинил лека телесна повреда- повърхностна травма на лицето в областта на предната повърхност на брадичката по средата, изразяваща се в охлузване на кожата със запетайковидна форма, дължина 2,5 сантиметра, с болезнен при палпация травматичен оток на меките тъкани, довело до причиняване на болка и страдание на С. Х. И. в качеството му на длъжностно лице- надзирател в Затвора- гр. С. при изпълнение на службата му.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много добре, че с действията си ще причини телесни увреждания на св. И., но въпреки това му е нанесъл удар в областта на лицето (брадичката) с лявата си ръка.

Вследствие на тези действия от страна на подсъдимия се е стигнало до подробно описаните наранявания на пострадалия И.. През цялото време подс.

Д. е бил наясно и че причинява телесни увреждания на длъжностно лице каквото е пострадалия С. И., а именно надзирател в Затвора- гр. С.. Освен това той е бил наясно и с факта, че в този момент св. И. изпълнява служебните си задължения. Ето защо съдът счита, че правилно 4 представителят на РП- С. е повдигнал на подс. Д. обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.1 от НК, тъй като по несъмнен начин се доказа от събраните по делото доказателства, че телесната повреда е нанесена на длъжностно лице при изпълнение на службата му.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и незачитане от негова страна на телесната неприкосновеност на околните.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие направеното от подс. Д. самопризнание.

Съдът констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства, а именно предишните му осъждания и лошите му характеристични данни.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи наказанието на подсъдимия Д. при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Съдът счита, че предложеното наказание от прокурора е силно занижено и с него не биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. Несъстоятелно е и искането на защитника на подсъдимия да му бъде наложено минимално наказание, тъй като същият бил афектиран от дългия му престой в ареста. Съдът счете, че на основание чл.131, ал.1, т.1, предл.1, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.54, ал.1 от НК е най- подходящо да наложи на подс. Д. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца. Това наказание съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия. Съдът счита, че с наказание в този размер ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това наказание съдът на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да намали с 1/3, а именно с ШЕСТ месеца. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година съдът счита, че подс. Д. следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.