Определение № 662 от 12.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослав П. Радев

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500546 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, чрез юрк. А. Д., срещу определение № 58/03.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 4544/2023 г. на Районен съд - Пловдив, XX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК с вх.№ 111473 от 05.12.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение № 4805/28.11.2023 г., в частта за разноските. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като намали до справедлив размер присъденото в полза на адв. Р. Д. възнаграждение за процесуално представителство на противната страна, в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА за първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора. С допълнителна молба се позовава на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 г., с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.

Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба адв. Р. Д. заявява становище за неоснователност на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

1

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на М. Б. Р. /с предишно фамилно име П./ против „Банка ДСК“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземания по изпълнителен лист от 19.10.2011 г., издаден по ч.гр.дело № 823 по описа на Районен съд - Панагюрище за 2011 г., поради погасяването им по давност, както следва:

- 16 233.38 лв. - главница по договор за кредит Експресо № 87502/073108 от 05.07.2008г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД;

- 13 354.24 лв. - лихва за периода от 12.10.2011 г. до 01.08.2017 г., - 12 819.30 лв. - лихва за периода от 01.08.2017 г. до 17.01.2023 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 104 по описа на СИС при Панагюрски районен съд за 2012г.

До приключване на устните състезания адв. Р. Д. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата, на основание чл.38, ал.2 ЗА. С постановеното по делото решение № 4805/28.11.2023 г. е уважен предявеният иск, като Районен съд - Пловдив е присъдил на адв. Д. възнаграждение в минимален размер от 4042.55 лв., определен по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ върху цената на предявения иск /42406,92 лв./.

Недоволна от решението в частта му за разноските, „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. А. Д., е депозирала молба по чл. 248 от ГПК, с която иска да се измени решението в частта за разноските, като присъдената сума от 4042.55 лв. бъде намалена до справедлив размер. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че определеното от съда адвокатско възнаграждение е в 2 минимален размер по наредбата.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

Настоящият състав на ПдОС се ръководи от разбирането, че полаганият от адвоката труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден, поради което присъденото в полза на адв. Р. Д. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на М. Б. Р. за уважения отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, е съответно на вида и количеството на извършената работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото.

По отношение на направеното с частната жалба искане за присъждане на разноски следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. С оглед на това присъждането на разноски в това производство би означавало добавянето на нови такива към извършените в основното производство, без да са налице предпоставките за това. Ето защо и искането на жалбоподателя се явява неоснователно, доколкото разноски в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат. След като не се дължат разноски в производството по чл.

248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.

3

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 58/03.01.2024 г., постановено по гр.д.

№ 4544/2023 г. на Районен съд – Пловдив, XX гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4