Определение № 553 от 13.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553 гр. Варна, 13.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500117 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 97779/29.12.2023 г., депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Разпореждане № 47640/09.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 12571/2023 г., на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. В. К., ЕГН **********, ***** ** ** ** **, за сумата от 3245.90 лева, представляваща договорно възнаграждение за период от 20.05.2014 г. до 20.08.2017 г., дължимо по сключен между страните Договор за потребителски кредит № **********/15.04.2013 г., както и за сумата от 1407.20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното възнаграждение, дължима за периода от 20.08.2017 г. до 28.09.2023 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно в обжалваната част. Излага съображения, че за заповедния съд липсва правомощие на този етап от производството да се произнася по валидността на договора за потребителски кредит или на отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави. В тази връзка намира, че съдът е превишил правомощията си, с което е нарушил съдопроизводствените правила.

1

Изразява несъгласие с извода за неравноправност на процесните клаузи, като намира, че съдът не е извършил задълбочен анализ на критериите по чл. 143 от ЗЗП. Излага съображения, че договорното възнаграждение се дължи, като счита същото за съответно на принципа за добросъвестност и еквивалентност на насрещните престации, както и на закона и добрите нрави. Намира, че при присъждане на договорното възнаграждение липсва основание за отказ да бъде присъдена и начислената върху него мораторната лихва в размер на ОЛП+10% годишно, дължима за всеки ден на забава върху размера на просроченото плащане. С оглед изложеното, по същество отправя искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания, както и за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не се връчва, поради което и в настоящото производство не се конституира насрещна страна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, частната жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист, уточнено посредством уточнителна молба, депозирано от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника Г. В. К., с което се претендират вземания във връзка със сключен между страните Договор за потребителски кредит № **********/15.04.2013 г., а именно: сумата от 1613.38 лева, представляваща неплатена главница по договора, ведно със законна лихва, считано от подаването на заявлението в съда – 28.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 3245.90 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.05.2014 г. до 20.08.2017 г.; сумата от 699.45 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо върху главницата за период от 20.08.2017 г. до 28.09.2023 г.; сумата от 1407.20 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо върху договорното възнаграждение за периода от 20.08.2017 г. до 28.09.2023 г.; сумата от 2.38 2 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо върху главницата за период от 21.05.2013 г. до 20.08.2017 г.; както и сумата от 4.80 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо върху договорното възнаграждение за периода 21.05.2013 г. до 20.08.2017 г. Претендира се и заплащане на сторените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Към заявлението, съгласно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК, е приложен Договор за потребителски кредит (ДПК) № **********/15.04.2013 г., ведно с Общи условия (ОУ) към него, декларация от Г. К., Анекс № 1 към договора от 24.04.2014 г., както и погасителен план.

Районен съд-Варна е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за сумата от 1613.38 лева, неплатена главница по договора, ведно със законна лихва, считано от подаването на заявлението в съда – 28.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 699.45 лева, обезщетение за забава, дължимо върху главницата за период от 20.08.2017 г. до 28.09.2023 г., като е отхвърлил заявлението досежно сумата от 3245.90 лева, договорно възнаграждение за периода от 20.05.2014 г. до 20.08.2017 г.; сумата от 1407.20 лева, обезщетение за забава, дължимо върху договорното възнаграждение за периода от 20.08.2017 г. до 28.09.2023 г.; сумата от 2.38 лева, обезщетение за забава, дължимо върху главницата за период от 21.05.2013 г. до 20.08.2017 г.; както и сумата от 4.80 лева, обезщетение за забава, дължимо върху договорното възнаграждение за периода 21.05.2013 г. до 20.08.2017 г.

Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е частта на разпореждането, касаеща единствено вземането за договорно възнаграждение в размер на 3245.90, дължимо за периода от 20.05.2014 г. до 20.08.2017 г., и вземането за обезщетение за забава върху договорното възнаграждение в размер на 1407.20 лева, дължимо за периода от 20.08.2017 г. до 28.09.2023 г.

Заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази част на осн. чл. 411, ал.

2, т. 2 от ГПК, като е формирал и мотиви за наличие на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, предвид факта, че размерът на възнаградителната лихва надхвърля значително този на главницата, поради което и на осн. чл. 143 от ЗЗП е 3 налице неравноправност, респ. нищожност на договорната клауза по силата на чл. 146 от ЗЗП. Претенцията за обезщетение за забава върху тази сума, претендирано за периода от 20.08.2017 г. до 28.09.2023 г., е отхвърлил като акцесорна на вземането за договорна лихва.

Законът, в чл. 411 от ГПК, предвижда отрицателни предпоставки, за които заповедният съд е задължен да следи служебно и при наличието на които не следва да издава заповед за изпълнение, а да отхвърли заявлението, в т.ч. и когато искането е в противоречие със закона и с добрите нрави (чл.

411, ал. 1, т. 2 от ГПК), както и когато то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 1, т. 3 от ГПК).

В настоящия случай длъжникът има качеството на потребител, поради което по отношение на него следва да намери приложение засилената потребителска закрила, която дава ЗЗП. Следва да се има предвид, че видно както от твърденията на заявителя, така и от приложения ДПК претендираната договорна лихва в остатъчен размер от 3245.90 лева се формира при ГПР от 153.31 % и ГЛП от 97.88 %, при което при получена в заем сума от 1450 лева, длъжникът следва да върне общо 5827.46 лева, за срок от 48 месеца. Тези условия по договора категорично водят до нееквивалентност в насрещните престации, като длъжникът следва да върне значително по-голяма сума от действително получената и то за кратък период от време, което безсъмнено е в противоречие с добрите нрави.

Що се отнася до вземането за обезщетение за забава върху договорната лихва за заявения период, то също се явява недължимо, доколкото предвид акцесорния му характер е обусловено от дължимостта на главното вземане, което в случая се явява това за договорното възнаграждение.

При това положение настоящата инстанция намира, че за процесните вземания заповед за изпълнение и изпълнителен лист не следва да се издават, като препраща и към мотивите на ВРС в тази връзка.

Поради съвпадение в изводите на двете инстанции, частната жалба следва да се отхвърли като неоснователна, а разпореждането – да се потвърди в обжалваната част.

Мотивиран от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 47640/09.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 12571/2023 г., на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. В. К., ЕГН **********, ***** ** ** ** **, за сумата от 3245.90 лева, представляваща договорно възнаграждение за период от 20.05.2014 г. до 20.08.2017 г., дължимо по сключен между страните Договор за потребителски кредит № **********/15.04.2013 г., както и за сумата от 1407.20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното възнаграждение, дължима за периода от 20.08.2017 г. до 28.09.2023 г.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5