Решение № 7 от 24.01.2022, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Кула, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20221330100006 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 330 ГПК, във вр. с чл. 50 от Семейния кодекс, образувано по постъпила молба от Р. СТ. М. ЕГН********** от гр. В., общ. В., обл. В., ул. „.... и М. О.. М., ЕГН********** от гр. В., общ. В., обл.В., ж.к. „ ...... за прекратяване на брака им по взаимно съгласие по чл. 50 от СК. С молбата заявяват на съда, че имат сключен граждански брак на ...г., от който имат родени две деца, които са непълнолетни – Н.М. М., ЕГН ********** и М.М. М., ЕГН **********. Твърдят, че са постигнали взаимно сериозно непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, като посочват, че са постигнали споразумение за последиците от развода, което представят с молбата.

Страните се явяват лично в съдебното заседание, като потвърждават сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие бракът им да бъде прекратен.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните са сключили граждански брак на ... г., в гр. В., видно от приетото по делото Удостоверение за сключен граждански брак/дубликат/, издадено от Община В. на 08.10.2002г., въз основа на Акт за граждански брак № ......

Община В.. Видно от посоченото удостоверение, при сключване на брака, молителката е приела да носи фамилното име М., като фамилното име преди сключването на брака е било И.. От брака си имат едни две деца – М.М.

М., ЕГН **********, роден на ...г. и Н.М. М., ЕГН **********, роден на ...г., които са непълнолетни към момента, което се установява от приетите по делото копия на Удостоверение за раждане серия УС - 0№..., издадено на ....г. издадено от Община В., Удостоверение за раждане серия УС - 0№..., издадено на ..г. от община Кула, Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца 1

№ АО – 01-АУ-24-14/05.01.2022г., издадено от община В.. Молите са постигнали споразумение, което са представили по всички въпроси посочени в чл.51 от СК относно последиците от развода.

От правна страна:

Молбата за прекратяване на гражданския брак с развод по взаимно съгласие е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

За да се допусне развод по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК, е необходимо страните да са изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, като съдът не изследва мотивите за разтрогване на брака.

Освен това е необходимо и съпрузите да са постигнали споразумение относно упражняването на родителските права, издръжката и местоживеенето на децата, личните отношения с единия родител, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име.

Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите на страните за прекратяване на брака. Съдът се убеди в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на молителите за прекратяване на брака им с развод, изразено както в подадената писмена молба и споразумение по чл. 51 СК, така и заявено лично в съдебно заседание. Постигнатото между молителите в писмен вид споразумение за последиците от прекратяването на брака, удовлетворява изискванията по чл. 51 от СК, същото не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

С оглед чл. 51, ал.2 от СК, споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. В случая, съдът намира, че така постигнатото между молителите споразумение, по отношение упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните им контакти с родителя и тяхната издръжка, е изцяло в интерес на децата. Децата ще живеят през по – голямата част при майката, а бащата ще заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. за всяко дете, което е над минимално установения в закона размер, който с оглед възрастта на децата и липсата на данни за наличие на специални нужди във връзка със здравословно състояние или други обстоятелства, съдът намира за достатъчен. Молителите са постигнали съгласие за споделеното упражняване на родителски права, което съдът намира за изцяло в интерес на децата, тъй като всеки един от родителите може много по-пълноценно да участват в живота на децата, да се грижи за тях и да не се създават конфликти на база неравномерно и в ущърб на единия родител разпределение на времето, прекарвано с тях.

Предвид горното, молбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на молителите с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението условия.

На основание чл.6 т.3 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът следва да определи на страните окончателна държавна такса, която при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните, която такса съдът определя в размер на 40.00 лева, която да бъде разделена между тях по 20.00 лева.

Съгласно чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, бащата, който ще заплаща издръжка на ненавършилите 2 пълнолетие деца, дължи държавна такса от 2% върху сбора от тригодишните платежи на споразумението за издръжка, която издръжка е 200 лв. на месец за всяко дете и съответно сбора от тригодишните платежи общо е 14400 лв., поради което таксата от 2% възлиза на 288 лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА чрез развод по взаимно съгласие гражданския брак между Р. СТ. М., ЕГН ********** от гр. В., общ. В., обл. В., ул. „.... и М. О.. М., ЕГН ********** от гр. В., общ. В., обл.В., ж.к. „......, сключен на ... г. в гр. В., общ.

В., обл. В. с Акт за граждански брак № ... от ...г. на Община В..

УТВЪРЖДАВА споразумението между Р. СТ. М., ЕГН ********** и М.

О.. М., ЕГН **********, което е в следния смисъл:

1. Относно упражняването на родителските права спрямо синовете им Н.М.

М. и М.М. М., родителите са постигнали следното съгласие:

Родителските права по отношение на малолетното дете Н.М. М., ЕГН **********, роден на ...г., и непълнолетното дете М.М. М., ЕГН**********, роден на ...г. ще се упражняват споделено от майката Р. СТ. М., ЕГН ********** и бащата М. О.. М., ЕГН **********. В този смисъл, отглеждането и възпитаването на децата попадат в правата и задълженията и на двамата родители, като спазване на принципа заложен в чл. 122, ал. 1 и 2 СК, че носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, е всеки един от родителите. Двамата родители дават съгласие, че ще участва активно в изграждане на социалнокултурния и образователен интегритет на децата, като никой от родителите няма да възпрепятства другия да упражнява свободно родителските права върху детето.

Упражняване на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на децата - образование, лечение, управление на имуществото и други, включително представителство и попечителско съдействие, се предоставят за съвместно упражняване на двамата родители. Ежедневно осъществяваните права, чрез които се предоставят фактическите грижи на децата, вкл. надзор, защита и контрол, се предоставят на родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на малолетното дете Н.М. М., ЕГН **********, роден на ...г., и непълнолетното дете М.М. М., ЕГН**********, роден на ...г., през съответния период от време, когато детето е при него. И двамата родители имат отговорността и задължението да участват във вземането на решения, свързани с отглеждането на малолетното дете Н.М. М., ЕГН **********, роден на ...г., и непълнолетното дете М.М. М., ЕГН**********, роден на ...г., на здравословното им състояние, извънкласна дейност, респективно училище, както и право на достъп до медицинското досие на децата, респективно досието на децата в съответно училище.Правото да се определи училище, в което да учат малолетното дете Н.М. М., ЕГН ********** и непълнолетното дете М.М. М., ЕГН********** не подлежи на разпределение и всякога трябва да се упражнява от двамата родители съвместно. При непостигане на съгласие относно това право, спорът се решава по реда на чл. 123, ал. 2 СК.

3

И двамата родители ще имат право да присъстват на всички важни събития в живота на децата - рожден ден, имен ден, празници и мероприятия в съответно училище и други.

При евентуално пътуване на малолетното дете Н.М. М., ЕГН ********** и непълнолетното дете М.М. М., ЕГН********** в чужбина, всеки от родителите следва да даде изричното си съгласие за това, посредством нотариално заверена декларация за съгласие. При непостигане на съгласие относно това право, спорът се решава по реда на чл.127а, ал. 2 СК.

Евентуална промяна на адреса и местоживеенето на децата може да се осъществи единствено при съгласието и на двамата родители. При непостигане на съгласие относно това право, спорът се решава по реда на чл.

127, ал. 2 СК.

Като вярваме, че единството и съгласието между нас като родители по отношение на децата ни са най-добра основа за развитието и възпитанието им, досегашният ни успех, да намираме единни решения на спорни проблеми, ще продължи и за в бъдеще, като упражняването на родителските права трябва да е в интерес само на децата ни Н.М. М. и М.М. М., а не да служи като средство за борби помежду ни, като имаме предвид, че предоставянето на упражняването на родителските права само на единия от родителите и парализирането на възможността на другия да ги упражнява, създава едностранна надмощност, която в конкретния случай е несправедлива, нежелана, неуместна и би била вредна за децата ни, постигнахме споразумение, чрез което се съгласихме децата ни да живеят както при майката, така и при бащата; между нас, като техни родители няма спорове относно упражняването на родителските права и поради това няма място приложението на специалното правило на чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс; едноличното упражняване на правата в период на неспокойствие може да изкуши родителя, на когото то е предоставено, да ги използва по превратен начин,поради и което на основание чл. 59, ал. 1 от Семейния кодекс се съгласихме упражняване на Родителските права да се упражняват от нас като техни родители, по общо наше съгласие.

Всеки от родителите може самостоятелно да упражнява принадлежащите и на двамата родителски права, вкл. и тези по чл. 129 и чл. 130 СК, като в този случай има задължението по чл. 123, ал. 1 СК.

Упражняването на родителските права се извършва в зависимост от местоживеенето на детето в конкретен момент.

Онези родителски права, които по естеството си предполагат непосредствен контакт с детето (в частност, но не само, на съвместно живеене, грижи, възпитание, надзор, контрол, отглеждане, формиране на възгледи и образование) се упражняват във всеки момент от онзи родител, при когото детето се намира или следва да се намира фактически съгласно разпределението на местоживеенето му.

Родителите поемат задължение да се уведомяват взаимно и да обсъждат всякакви въпроси, свързани с отглеждането на децата, в т.ч. и не само: образование, здравеопазване, имущество, пътувания в страната и чужбина, посещение на извънкласни занимания и други, свързани с тяхното развитие и възпитание.

2.Относно местоживеенето на децата Н.М. М. с ЕГН ********** и М.М. М. с ЕГН **********, родителите се споразумяват децата да живеят на адреса на 4 родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание през съответния период от месеца. В този смисъл, обичайното местоживеене на малолетното дете Н.М. М. с ЕГН ********** и непълнолетното дете М.М.

М. с ЕГН **********, се определя при майката и бащата на адресите, на които те пребивават и които понастоящем са:

2.1. За майката: гр. В., ул. ....

2.2. За бащата: гр. В., ж.к.......

Евентуална промяна на адреса и местоживеенето на децата може да се осъществи единствено при съгласието и на двамата родители. При непостигане на съгласие относно това право, спорът се решава по реда на чл.127, ал. 2 от СК.