Определение № 87 от 31.01.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 58/2024
- Вид
- Определение № 87
- Подписан
- 31.01.2024
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 15, ал. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87 гр. Перник, 31.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500058 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Х. П., ЕГН ********** от *** чрез адвокат К. Т. срещу Решение № 961/12.10.2023 г. по гражданско дело № 5142/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
На основание чл. 267, във вр. с чл. 258, чл. 260 и чл. 261 от ГПК съдът извърши проверка за допустимостта и редовността на въззивната жалба, като констатира, че е подадена от надлежно легитимирано лице – страна в първоинстанционното прозводство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съответства на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Затова същата е процесуално допустима. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по размяна на книжа, уредена в чл. 263 от ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът изготвя следния доклад по делото:
С обжалваното решение № 961/12.10.2023 г. по гражданско дело № 5142/2022 г. по описа на Районен съд – Перник съдът се е произнесъл по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК, чл.
143, ал. 2 от СК, чл. 149 от СК и чл. 127а от СК и насрещни искове по чл. 127, 1 ал. 2 от СК, като е:
Предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетния Б. В. П. на майката М. С. Л.;
Определил е местоживеенето на детето при неговата майка на адрес ****, както и на всеки друг адрес, на който тя се премести да живее, за което обстоятелство следва да уведоми бащата;
Определил е режим на лични контакти между бащата В. Х. П. и детето Б. В. П., който да се осъществява, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване при бащата в петък и в събота; на личните празници на детето /рожден ден и имен ден/ всяка нечетна година от края на учебните занятия до 20,00 часа, а ако датата се пада в почивен ден - от 09,00 до 18,00 часа.; независимо от определения режим, бащата има право за взима детето на рождения си ден на 07.04. за времето от края на учебните занятия до 20,00 ч., а ако рождената дата се пада в почивен ден - от 09,00 до 18,00 часа; в нечетните години - първата половина от коледната ваканция от 23.12 до 27.12 включително и първата половина от великденската ваканция, а в четните години - втората половина от коледната ваканция /от 28.12 до 01.01/ и втората половина от великденската ваканция; през всяка първа половина от дните, определени като ученически ваканции, извън коледните и великденските; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
Указал е на майката ежегодно до 15.04 да уведомява писмено бащата за летния месец, през който ще ползва платения си годишен отпуск през календарната година, като при неизпълнение на горното бащата има право да осъществява ежегодния режим на личен контакт с детето за един месец през лятото съобразно своя редовен платен годишен отпуск по утвърдения от работодателя му график, за което да уведоми майката писмено до 30.04 в същата година.
Осъдил е В. Х. П. да заплаща издръжка на Б. В. П., чрез неговата майка и законен представител в размер на 220,00 лв. до 30-то число на месеца, за който се отнася, считано от депозиране на исковата молба на 27.09.2022 г. до настъпване на основания за нейното изменение и прекратяване;
Осъдил е бащата да заплати на заплати на детето чрез неговата майка и законен представител сумата в размер на 2640,00 лева, представляваща месечна издръжка в размер на 220 лв. за периода от 26.09.2021 г. до 26.09.2022 г.;
Отхвърлил е насрещния иск на бащата за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето, както и евентуалното искане за споделено упражняване на родителските права.
Заместил е съгласието на бащата за пътувания на детето в държавите членки на Европейския съюз и Обединеното кралство Великобритания, без ограничения на броя и продължителността на всяко пътуване, но за не повече от сумарно 20 дни всяка календарна година, като при пътуванията детето бъде придружавано лично от майката с цел екскурзия и почивка, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на съдебното решение, както и за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на Б. В. П. и е допуснал предварително изпълнение на решенето в тази му част;
Осъдил е В. Х. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по 2 сметка на Районен съд-Перник сумата в размер на 422,40 лева - държавна такса, дължима по исковете за издръжка.
Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното производство – В. Х. П. и го е обжалвал изцяло. Изложил е, че решаващият съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е игнорирал социалния доклад, изготвен от ДСП „Младост“ – гр. София и е направил фактически изводи, които не съответстват на доказателствения материал.
Посочил е, че неправилно упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а насрещният му иск е отхвърлен като неоснователен. Аргументирал е, че най-добрият интерес на детето се осигурява чрез пълноценна връзка с двамата родители, каквато не е гарантирана с обжалваното съдебно решение.
Сочи, че съдът е заместил съгласието му за пътуване на детето извън територията на страната и за издаване на международен паспорт, без да извърши преценка за мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, като по този начин е постановил неправилен съдебен акт.
Искането към въззивния съд е да отмени решението на Районен съд – Перник, като вместо това уважи насрещните претенции на въззивния жалбоподател.
Направено е искане за изслушване на детето Б. В.ев П. в съдебно заседание по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗЗДет.
Въззивната жалба е връчена на ответника – М. С. Л. и в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК тя е подала писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Б.. В него са изложени подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Наведени са аргументи за неоснователност на въззивната жалба.
Искането към въззивния съд е да потвърди обжалвания съдебен акт и да присъди на направените разноски.
Изразено е становище за неоснователност на направеното от вззивния жалбоподател искане за изслушване на детето.
Съдът намира за неоснователно искането на въззивния жалбоподател за изслушване в съдебно заседание на детето Б. В. П.. Видно от материалите по делото то е родено на 19.04.2016 г. и към настоящия момент е на 7 години.
В чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет е предвидено задължително изслушване на дете, което е навършило 10 г. в съдебно производство, в което се засягат негови права и интереси, освен ако изслушването не е в негов интерес. Ал. 2 на същата разпоредба урежда възможността за изслушване на дете, което не е навършило 10 години, след преценка на степента на развитието му и въз основа на мотивиран съдебен акт.
Настоящият състав намира, че в настоящия случай изслушването на детето в съдебно заседание не е в негов интерес и не следва да бъде допускано. Възрастта му е значително по-ниска от минималната, за която 3 законодателят е приел, че е налице развитие в степен, позволяваща му да формира мнение и да го изрази пред съда, без това да му причинява необоснован стрес и безпокойство. От материалите по делото не може да се направи извод, че то е придобило житейски опит, който е обусловил емоционално и психологическо развитие, надхвърлящо обичайните норми за възрастта му. Следва да се посочи и че процедурата по изслушване на дете в съдебно заседание, независимо от приложените за това щадящи методи, винаги му причинява негативни изживявания, тъй като то е поставено в ситуация да споделя обстоятелства от личния си живот с непознати за него лица. Затова провеждането и е допустимо и необходимо само в случаите, в които с оглед конкретните обстоятелства, ползата от нея за изясняване на спорните въпроси по делото значително надвишава негативните отрицателни изживявания, които ще причини на детето. Настоящия случай не е такъв, поради което искането за изслушване на детето следва да се остави без уважение.
С оглед предмета на делото, в настоящото производство съдът е длъжен служебно да предприеме мерки за изясняване на обстоятелства, които са от значение за защита най-добрия интерес на детето. В настоящия случай, с оглед наведените от страните доводи, не е налице необходимост от служебно допускане на доказателства.
Предвид изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, обективиран в мотивната част на определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивния жалбоподател за изслушване в съдебно заседание на детето Б. В. П., роден на 16.04.2016 г.
ПРИКАНВА страните към спогодба или към друг способ за доброволно решаване на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2024 г. от 10.30 ч., за когато да се призоват страните чрез пълномощниците им, с препис от настоящото определение, а въззивния жалбоподател и с препис от отговора на ответника.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При 4 неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5