Присъда № 196 от 13.09.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 196 от 13.09.2023г. по НОХД №

3784/2023г. по описа на ПРС, ХVI н. с.

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия А-М.И. ЕГН ********** за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК за това, че на 22.06.2021г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ мобилен телефон марка „Айфон 11 /Iphone 11/ - 128 GB“ на стойност 860 лв. от владението на В.А.В., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявени граждански искове.

Производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинения, ко ето счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия И. за виновен в извършване на деянията, за които е даден на Съд, като му наложи наказание, лишаване от свобода в размер на три години и на основание чл. 58а от НК, същото да бъде редуцирано с една трета. Счита че на подсъдимия следва да бъде определен първоначален строг режим. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият И . е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на разноските, представителят на държавното обвинение счита че следва да се възложат на подсъдимия.

Подсъдимият И . в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. Изрази съжаление за стореното и поддържа изцяло казаното от неговия защитник.

Защитникът му адв. Ч. пледира да бъдат взети предвид смегчаващите вината обстоятелства и наказанието на подсъдими да се определи при условията на чл. 55 от НК. Като смегчаващи вината обстоятелства сочи признанието на вината, съдействието което е оказал на органите на разследването в досъдибната фаза на процеса.

Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат отношение относно 1 направените по делото разноски.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

А-М.И. ЕГН ********** е роден на ***, живее в гр. ***, ***, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан.

На 22.06.2021г. св идетелката В.А.В. и свидетелката И.И.М. излязли да се разходят в гр. Пловдив. Около 15.00ч., свидетелките В . и М . били на центъра на града, до Джумая джамия, където били седнали на стълбите.

Пострадалата В. В. носила в себе си мобилен телефон, който бил марка „Iphone 11 - 128 GB“, червен на цвят, с IMEI: ***. Телефонът бил купен от нейната майка - свидетелката Г.К. В. през месец октомври 2020г. , от интернет сайт, за сумата от 1 360 лева.

Около 19.00ч. св. В. извадила мобилния телефон от раницата, която носила, за да го ползва. След като го ползвала, оставила телефона на стълбите, до раницата, където била седнала. Св. В. застанала с гръб към телефона и раницата си. Около половин час по-късно до св. В. В. и св. И. М. се приближил подсъдимия А. И., който носил кафява кожена чанта с дръжка.

Подс. И. видял предварително св. В. В. и св. И. М., както и оставения телефон до раницата на св. В.. Подс. И. бил наркозависим и безработен, като отново му трябвали пари. Поради тази причина той решил да вземе телефона и да го продаде, като с парите си купи наркотични вещества. В изпълнение на това своя решение подсъдимия оставил чантата си до раницата и телефона на св.

В. В., като по този начин ги закрил. Подс. И. стоял прав през цялото време.

След около 10 минути отишъл до чантата си, взел я, като в този момент взел и телефона на св. В. В. който бил на стълбите до неговата чанта. Телефонът бил марка „Iphone 11 - 128 GB“, червен на цвят, с IMEI: ***. Подсъдимия го сложил го в джоба си и тръгнал нагоре по стълбите, след което се прибрал в махалата, където живеел. Около 15 минути след като подс. И. си тръгнал, пострадалата В. потърсила телефона си, но не го открила на мястото, където го била оставила. Тя позвънила на своя телефон от телефона на св. И. М., като първоначално давало сигнал свободно, след което подс. И. затварял. В последствие подсъдимия изключил телефона. Около 19.30 ч. св. В. В. се обадила на майка си - св. Г. В., и й обяснила какво се е случило. Двете отишли и подали сигнал в 04 РУ Пловдив.

На 23.06.2021г. около 09.00 ч. подс. И. отишъл до оказион за мобилни телефони, който се намирал в гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 137. Собственик на оказиона бил св. Ц.П.Т.. Св. Т. познавал подс. И. отпреди, тъй като работил на строеж в близост и му продавал и друг път мобилни телефони, както и носил такива за ремонт. Като влязъл в оказиона подс. И. извадил мобилния телефон марка „Iphone 11 — 128 GB“, червен на цвят, с IMEI: *** и казал на св. Т., че е купил телефона от непознати за него хора, които си били забравили паролата и поради това телефона можело да се ползва само за 2 части. Понеже телефонът можел действително да се ползва само за части, св.

Т. предложил на подс. И. сумата от 50 лв. и той се съгласил. За продажбата св. Т. не съставил никакви документи, понеже го познавал от доста време.

Същият ден св. Т. разглобил и продал екрана на телефона на друг негов клиент.

Св. Я.Д. - оперативен работник в 04 РУ Пловдив извършил оперативноиздирвателни мероприятия във връзка с подадената от св. Г. В. жалба. В хода на проведените ОИМ св. Д. установил като извършител на кражбата именно подс. И.. В разговор с подсъдимия И., той си признал за извършеното деяние и го завел до оказиона, където бил продал мобилния телефон. Св. Ц.Т. предал телефона, който вече бил без екран, с протокол за доброволно предаване.

В хода на разследването са били извършени разпознавания от св. В. В. и от св. И. М.. Св. В. В. разпознала категорично подс. А. И. като извършител на деянието.

Видно от изготвената по делото Съдебно - стокова експертиза стойността на отнетия от подс. И. мобилен телефон марка „Iphone 11 - 128 G B “ , червен на цвят, с IMEI: * * * кйм датата на извършеното деяние 22.06.2021г. била 860 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Г.К. Б. – майка на постравалата, В. А.Б. – пострадала, И.И.М. – приятелка на пострадалата, Ц. П. Т. – работещ в заложната къща където подсъсддимия продал телефона, и Я. Д.Д., и А. П. Д. – полицейски служители работили по разкриването на извършителя на кражбата, депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на свидетелите са обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание.

Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски показания, не се наблюдава.

Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.

283 от НПК – копие на гаранционна карта № 26306, фактура № 1469 от 26.10.2020г. /л. 33,34 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 37 от ДП/, справка съдимост /л. 96-99, 119-121 от ДП/, характеристична спранвка /л. 64 от ДП/, протокол за разпознаване на лице и албум /л. 72, 73, 79, 81 от ДП/, СОЕ /л. 89 от ДП/, оглед на ВД /л. 106, 110 от ДП/, разписка /л. 113 от ДП/.

3

При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство Стоково – оценъчна експертиза, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, които според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият А. М. И., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 22.06.2021 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Айфон 11 /Iphone 11/ - 128 GB“ на стойност 860 лв., от владението на В.А.В., ЕГН: **********, от гр.

Пловдив, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.

Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпно посегателство, като е отнел чужди нему движими вещи от владението на пострадалото лице – свидетелката В. Б.. Без нейно съгласие е прекъснал с действията си упражняваната от нея до момента на посегателството фактическа власт върху мобилния телефон и е установил свое владение върху него.

Извършеното от подсъдимия съставлява престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, тъй като на първо място, оставената от пострадалата вещ на стълбите до нея, не следва да се третира като забравена или загубена таква - съгласно ППВС 6/1971г. забравените или оставени вещи в превозно транспортно средство, в чакалня или други обществени места не следва да се считат за загубени вещи. В тези случаи лицето, което е оставило или забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена, е кражба. Практиката през годините на ВС и ВКС е доразвила разрешението на ППВС 6/1971 като е приела, че изброяването на местата, на които може да бъде забравена вещта не е изчерпателно, като критерия е тя да е оставена на такова място, че собственика във всеки следващ момент може да се върне и да я потърси. Св. Б. не само, че е имала възможност, но и реално се е насочила незабавно към мястото на което е оставила мобилния си телефон, с което е манифестирала, че не е загубила фактическата си власт върху веща, до момента, когато подсъдимия я прекъснал. Съгласно константната съдебна практика в тази връзка следва да се посочи, че временното отдалечаване на пострадалата от собствената й вещ не е прекъснало фактическата й власт върху нея. На второ място с обстоятелството че въпреки, че вижда, че мобилния телефон е чужда за него движима вещ, и въпреки това вземайки я от стълбите на които била оставена подс. И. обективирал намерение да присвои вещ – взел мобилния телефон под прикритието на собствената си чанта която преди това бил оставил върху него и слагайки го в джоба си. В изпълнение на присвоителното си намерение подс. И. още на следващия вещ продал отнетия мобилен телефон на св. Ц. Т.

4 срещу сумата от 50 лева.Така извършените последователни действия на подсъдимия обосновават наличие на фактическия състав на престъплението ”кражба”, с които т о й осъществил изпълнителното деяние на това престъпление – „отнемане”, като подс. И. взел мобилния телефон на св. Б. и го поставил в джоба си след което се отдалечил от мястото на кражбата и установил своя трайна фактическа власт върху веща, явяваща се за него чужда движима вещ, без съгласието на собственика й.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е, че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Намерението му за противозаконно присвояване на отнетите чужди движими вещи намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и не се отрича от него.