Определение № 154 от 13.03.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Шумен, 13.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско дело № 20233600500070 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по депозирана частна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна срещу Разпореждане № 753/09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 431/2022 г. на Районен съд гр. Велики Преслав с което е оставена без уважение молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД Варна за издаване на изпълнителен лист срещу М. Г. Г. само за разноски в заповедното производство.

В частната жалба се твърди, че постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя след образуване на ч.г.д. № 431/22 г. длъжникът е изплатил претендираните от дружеството суми по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но не е заплатил сторените в заповедното производство деловодни разходи. Излагат се съображения за неправилност на разпореждането с искане за неговата отмяна, като се сочи несъобразяването от съда на приетото от ОСГТК на ВКС в т. 10в от ТД № 4/2013 г. по отношение на дължимостта на разноските в заповедното производство.

Ответника по частната жалба М. Г. Г. не депозира становище в законоустановения срок.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на контрол по реда на настоящото производство.

Съдът, след като се запозна с доводите изложени в жалбата и приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч. гр. дело № 431/2022 г. по описа на 1

Великопреславският районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "Енерго– Про Продажби"АД, гр. Варна, ЕИК 103533691 против длъжника М. Г. Г., ЕГН ********** от гр. С..., за сумата 545. 59 лв., представляваща главница за неплатена ел. енергия по фактури за периода 17.01.2022 г. до 15.02.2022 г. и мораторна лихва в размер 23. 68 лв. за периода от датата на падежа на всяка фактура до 28.07.2022 г. Претендирани са със заявлението и деловодни разноски: 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсулстко възнаграждение. По подаденото заявление съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с № 227/18.08.2022 г., с която е разпоредил осъждането на длъжника за сумите, представляващи главница за неплатена ел. енергия, мораторната лихва и разноските по делото, от които 25 лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Съобщението до длъжника М. Г. Г. с приложената за връчване заповед за изпълнение заповедния съд е изпратил на посочения в заявлението адрес настоящ и постоянен адрес – гр. Смядово ул. Средец № 7. Съобщението се е върнало в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето е в чужбина. Съдът е разпоредил да се залепи уведомление по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК.

Разпореждането е изпълнено, като уведомлението е залепено на входната врата на адреса на длъжника на 26.09.2022 г. С разпореждане № 672/12.10.2022 г. районният съд е приел наличието на предпоставките на чл.

415 ал. 1 т. 2 ГПК и е указал на заявителя, че следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, за което да представи доказателства в заповедното производство. Указанието е получено от заявителя на 18.10.2022 г. На 09.11.2022 г. пълномощникът на "Енерго-Про продажби" АД е уведомил съда, че длъжникът е изплатил претендираните суми, но тъй като в заповедното производство са направени и разноски, е поискал издаване на изпълнителен лист за деловодните разноски, съобразно издадената заповед за изпълнение. С атакуваното в настоящото производство Разпореждане № 753/09.11.2022 г. заповедният съд е оставил без уважение искането за издаване на ИЛ за сторените от "Енерго–Про Продажби"АД, гр.

Варна разноски в заповедното производство. Според районния съд след като са налице предпоставките на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК и на молителя е даден едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането си, и този срок не е изтекъл, то и заповедта за изпълнение не е влязла в сила, тъй като са налице предпоставките на чл. 416 ал. 1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, ШОС че частната жалба е процесуално допустима и основателна.

Въззивната инстанция не приема доводите на заповедния съд за оставяне без уважение на молбата на заявителя за присъждане на разноски.

Неправилни и необосновани са указанията на заповедния съд към заявителя за предявяване на иск при условията на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК , предвид наличните доказателства за извършено плащане от страна на длъжника на 2 сумите, претендирани като главница и лихва в заповедното производство. В случая е налице признато от длъжника задължение по това парично вземане към кредитора, извършено чрез фактическо плащане на същото в полза на кредитора, макар и връчването на заповедта да е извършено при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК . Признанието е безспорно при изпълнението от страна на длъжника на задължението по издадената срещу него заповед по чл. 410 от ГПК. Плащането е станало на 08.10.2022 г., преди връчването на съобщението и заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 от ГПК. Неподаването на иск от заявителя "Енерго–Про Продажби"АД за установяване на вземането по подаденото заявление, не е поради пропуснат процесуален преклузивен срок при съществуващо вземане. Заявителя не е подал иск поради липса на интерес за кредитора от предявяването му, защото към този момент вземането вече е погасено окончателно чрез извършено плащане след издаване на заповедта.

Тоест длъжникът по този начин признава валидността и законосъобразността на издадената срещу него заповед за изпълнение и реално я е изпълнил.

Ефектът на възражението на длъжника, каквото законът приема и при връчване по реда на чл. 47 от ГПК на същата срещу заповедта за изпълнение в случая е преодолян с факта на изпълнение на задължението по нея към кредитора. Поради това ШОС приема, че заповедта за изпълнение влиза в сила с плащането на задължението към кредитора и е основание да се издаде изпълнителен лист на заявителя само за непогасените разноски в заповедното производство, защото само за тях заявителят има правен интерес, като исков процес по чл. 422 от ГПК само за тях е недопустим.

Предвид изложеното ШОС приема, че следва Разпореждане № 753/09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 431/2022 г. на Районен съд гр. Велики Преслав с което е оставена без уважение молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД Варна за издаване на изпълнителен лист срещу М. Г. Г. само за разноски в заповедното производство следва да бъде отменено, като се постанови издаване на изпълнителен лист за сторените от заявителя разноски в заповедното производство.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 753/09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 431/2022 г. на Районен съд гр. Велики Преслав с което е оставена без уважение молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД Варна за издаване на изпълнителен лист срещу М. Г. Г. само за разноски в заповедното производство, като вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на "Енерго–Про Продажби"АД, гр. Варна, ЕИК 103533691 за сумата 75 лв. разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 431/2022 г. по описа на Великопреславският районен съд, от които 25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско 3 възнаграждение и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с №227/18.08.2022 г. срещу длъжника М. Г. Г., ЕГН ********** от гр.

С...

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Великопреславският районен съд за издаване на изпълнителен лист за посочените суми, съгласно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4