Решение № 669 от 24.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Стара Загора, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Д. С. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20265530100604 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за кредит №L334926 от 24.11.2023г., сключен с ответното дружество, съгласно който трябва да върне сумата по кредита в общ размер на 1041 лева, при сума на получаване 1000 лева, при лихва от 0 лева и такса за разглеждане в размер на 41 лева, при ГПР: 36.87% и ГЛП: 0%. Заявява, че е погасил задължението си по договора, като е заплатил сумата от 1041 лв. Счита, че такса за разглеждане в размер на 41 лева по Договор за кредит №L334926 от 24.11.2023г, е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като излага подробни правни аргументи и съдебна практика в подкрепа на тезата си.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че клаузата за такса за разглеждане в размер на 41 лева по Договор за кредит №L334926 от 24.11.2023г., е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП и да осъди ответника да 1 му заплати сумата от 20,96 евро недължимо платена като такса за разглеждане по Договор за кредит №L334926 от 24.11.2023г, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че признава исковете по основание и размер. Моли съда да постанови решение по реда на чл.237 от ГПК.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е безспорно, че между ищеца *** и ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД София е сключен Договор за кредит №L334926 от 24.11.2023г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1000 лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 3 месеца, при ГПР 36,87% и годишен лихвен процент 0% и такса за разглеждане 41 лв., като общо дължимата по договора сума възлиза на 1041 лв. По отношение на таксата е в договора е предвидено, че се дължи в деня на подписване на договора, като същата била възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Ответникът не оспорва и изрично заявява в писмения си отговор, че задължението по Договор за кредит №L334926 от 24.11.2023г. е погасено от ищеца *** със сумата от 1041 лв., от които 1000 лв. главница и 41,00 такса за разглеждане.

При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит, както и че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК. Ищецът излага твърдения за нарушения на нормите на чл.10а и чл.33 на ЗПК, и в частност твърдения, че клаузите на договора, предвиждаща начисляване на такса за разглеждане е нищожна. В случая „Таксата за разглеждане“ представлява таксата заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит. Видно от представения 2 договор тази такса е включена в месечните вноски. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, тъй като допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране.

Посочената услуга е свързана с усвояването и управлението на кредита, с оглед на което съдът намира, че клаузата, с която е договорена, заобикаля изискванията на чл.10а ал.1 и ал.2 ЗПК и като такава е нищожна съгласно чл.21 ЗПК.

Предвид изложеното съдът намира, че иска за прогласяване на нищожност на клаузата от договора, регламентираща заплащане на такса за разглеждане е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.

Предвид установената недействителност на клаузата предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, съдът намира, че за ответника не е налице основание за задържане на платената по Договор за кредит №L334926 от 24.11.2023г. сума за такса за разглеждане в размер на 41,00 лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният осъдителен иск за сумата от 41,00 лв., съответно получена от ответника по договора при начална липса на основание, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 51,13 евро държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Ответникът е възразил, че е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК и моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски.

По отношение на разноските съдът приема следното: Съгласно чл.78 3 ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Изключение от правилото е ал.2 на същата разпоредба. За да се приложи хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В процесния случай безспорно е налице втората предпоставка признание на иска в хода на производството по делото, направено от ответника с писмения му отговор, но липсват данни, от които може да се направи извод, че ответната страна не е дала повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 51,13 евро.

Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално представителство на ищеца.

Предвид горното съдът счита, че в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 120 евро с ДДС. Съображенията за това са, че материалният интерес е изключително нисък, делото не се отличава с фактическа или правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, на което пълномощника на ищеца не е присъствал, не са събирани допълнително доказателства; действително с исковата молба са предявени два иска, но осъществената защита е по едно кредитно правоотношение; съществува обилна съдебна практика по идентични казуси, включително и с участието на ищеца (ищецът към настоящия момент е страна по около 90 дела с идентичен предмет), 4 поради което не може да се приеме, че при осъществяване защита на интересите на ищеца са положени по-специални усилия. Освен това предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22, посочените в Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията, но не са обвързващи за съда, като от значение за преценката на размера на възнаграждението са вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата на Договор за кредит №L334926 от 24.11.2023г., сключен между ***, ЕГН **********, *** и „ЮтеКредит България“ ЕООД София, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Черковна №38, ет.1, офис 4, представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане, е нищожна поради противоречие със закона - чл.10а ал.1 от ЗПК.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД София, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Черковна №38, ет.1, офис 4, представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева да заплати на ***, ЕГН **********, ***, сумата от 20,96 евро (41 лв.), дадена без основание по нищожна клауза, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане по Договор за кредит №L334926 от 24.11.2023г., както и направените по делото разноски в размер на 51,13 евро държавна такса.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД София, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Черковна №38, ет.1, офис 4, представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева, да заплати на адвокат М.

В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на упражняване на дейността гр.Пловдив, ул.Пещерско шосе №81 ет.3 ап.Б, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 120,00 евро с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено от адвокат М. М. процесуално представителство на ищеца ***.

Присъдените в полза на ищеца *** суми могат да бъдат заплатени с пощенски запис за ***, ЕГН **********, ***.

5

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6