Решение № 1013 от 27.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Велико Търново, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20264110100639 по описа за 2026 година

Иск правно основание чл. 26,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 11,ал.1,т.10 , чл.19,ал.4 и чл.22 от ЗПК за прогласяване на договор за паричен заем № *** за нищожен, съединен при условие на евентуалност с иск с правно основание чл.

26,ал.1,пр.трето от ЗЗД ,вр. с ал.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.2,т.6 от договора, субективно съединени с иск с правно основание чл.26,ал.1 и 2 и ал.4 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № *** и иск с правно основание чл. 55,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.86 ЗЗД за сумата от 638,35 евро, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ищецът Б. И. Х. сочи, че е сключил договор за паричен заем от **.**.**** г. с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е получил сума от 1750 лева, която следва да погаси на 15 вноски , при ГЛП 40% и ГПР 56,43%.

Излага, че във връзка с чл. 4 от договора е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „ Файненшъл България“ ЕООД , тъй като договорът за заем трябвало да бъде обезпечен, като по този договор следва да заплати възнаграждение в размер на 952,95 лева. Заявява, че са допуснати нарушения на императивни разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, като излага подробни 1 съображения за това и моли съда да прогласи договора за потребителски кредит за недействителен , а при евентуалност – да прогласи за нищожна клаузата по чл. 2,т.6 от договора. Заявява, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство също е недействителен поради накърняване на добрите нрави , като излага подробни съображения и моли съда да го прогласи за такъв на сочените основания. Твърди, че е платил на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД сумата от 2998,51 лева. Предявява осъдителен иск за сумата от 663,86 евро, след допуснато изменение на иска, получена от ответника без основание. Претендира законна лихва върху главницата и разноски. В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител.С писмено становище поддържа исковете.

Ответникът «Изи Асет Мениджмънт» АД, гр.София е депозирал отговор, в който заема становище за недопустимост и неоснователност на исковете.

Счита, че липсва правен интерес от предявяване на установителни искове, като заявява, че страните са сключили споразумение. Сочи, че със сключения договор не се нарушават императивни законови разпоредби, като излага подробни съображения и моли съда да отхвърли исковете срещу него, като неоснователни. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.Прилага писмено становище.

Ответникът «Файненшъл България» ЕООД, гр.София е депозирал отговор, в който заема становище за недопустимост и неоснователност на исковете.Счита, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск. Сочи, че страните са сключили споразумение , с което уреждат спорните моменти в отношенията си. Заявява, че със сключения договор за предоставяне на поръчителство не се нарушават императивни законови разпоредби , като излага подробни съображения и моли съда да отхвърли исковете срещу него, като неоснователни. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.Представя писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка :

С договор за паричен заем № ***/**.**.**** г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София е предоставил на Б. И. Х. кредит в размер на 1750 лева при ГПР от 56,43 % и ГЛП от 45%. Дължимата сума следва да се заплати на 15 вноски за срок от 30 седмици съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора 2 заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1.две физически лицапоръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение ; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1500 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да не е със статус по-лош от „Редовен“. Поръчителят подписва договор за поръчителство.

2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл.2,т.7 със срок на валидност 30 дни след заплащане на задълженията по настоящия договор.

3. Одобрено от заемодателя дружество –гарант , което предоставя гаранционни сделки.

С договор за предоставяне на гаранция № ***/**.**.**** г. „Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на всички задължения на Б. И. Х. по договор за паричен заем № ***/**.**.**** г. Съгласно чл. 2 договорът влиза в сила, ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените обезпечения в чл. 4,т.1 или т.2 в тридневен срок. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 952,95 лева, платимо разсрочено на вноски по 63,53 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В ал.3 на чл. 3 е предвидено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор . В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта. С договора гарантът се е задължил при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем. Заемополучателят е плащал суми по договора за заем, видно от приложените извадки от съобщения изпратени от „Изи Кредит“. От приетата справка по договор за паричен заем № ***, издадена от ответника е видно, че ищецът е платил по договора за паричен заем и по договора за гаранция общо сумата от 1558,62 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните 3 правни изводи:

Не се спори между страните и от приложените доказателства е видно, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за паричен заем № ***/**.**.**** г., като на същата дата между ищеца и втория ответник е сключен договор за гаранция № ***/**.**.**** г., с който заемателят е изпълнил предвиденото в чл. 4 от договора за паричен заем негово задължение да обезпечи кредита по един от посочените начини- с поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени условия; банкова гаранция, или сключване на договор с одобрен от заемателя гарант, който предоставя гаранционни сделки. Ищецът моли съда да прогласи за недействителен договора за паричен заем, като изтъква, че той противоречи на закона – чл.

26,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл. 22 от ЗПК. При условие на евентуалност заявява нищожност само клаузата по чл. 2,т.6 от договора. Счита за недействителен договора за предоставяне на гаранция поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и доколкото същият има акцесорен характер спрямо главното съглашение, което счита за недействително.

Ответникът « Изи Асет Мениджмънт» АД оспорва доводите на ищеца и счита, че същите са неоснователни, като заявява, че няма нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като в ГПР не следва да се включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, а ГПР не надвишава предвидения в чл.19,ал.4 от ЗПК размер. Оспорва договора за предоставяне на гаранция да нарушава добрите нрави, като се позовава на свободата на договарянето в отношенията между страните и доброволното подписване на договора от страна на потребителя. Твърди, че между страните е подписано споразумение, с което уреждат всички отношения помежду си, което води до недопустимост на исковете, но не представя доказателства за това. Ответникът « Файненшъл България» ЕООД излага идентични съображения и счита договорите за действителни, доколкото с тях не се накърняват добрите нрави, а той има право да получи договореното възнаграждение, тъй като няма интерес да сключва безвъзмездни сделки срещу поетото от него задължение.

Съдът, след като разгледа доводите на страните намира, че възраженията на ответниците са неоснователни. Безспорно от съдържанието на процесния договор за паричен заем става ясно, че се касае за договор, към който са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищецът има качеството на потребител 4 по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на оспореният договор за паричен заем съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем № ***/**.**.**** г. е посочен ГПР от 56,43% , и формално същият не надвишава изискванията поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК / 13,78%х5 -68,9% за периода на сключване на договора/ , но в него би следвало да се включат и разходите по сключения от ищеца договор за предоставяне на парична гаранция с «Файненшъл България» ЕООД и така да се формира общия разход по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В договора за паричен заем е предвидено, че заемателят следва да представи в 3-дневен срок от сключването на договора обезпечение на заемодателя, като са предвидени три алтернативни вариантапоръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени критерии; банкова гаранция с бенефициер заемодателя или предоставяне на гаранция от дружество, което е одобрено от заемателя. Очевидно е, че първите две обезпечения не могат да се предоставят в толкова кратък срок от заемателя, доколкото изискванията за предоставяне на обезпечение са договорени по начин, на практика неизпълним за длъжника, който е прибегнал до услугите на 5 дружество предоставящо т.нар. »бързи кредити». Така по естествен път се стига да третия вариант – предоставяне на гаранция от дружество, което е одобрено от заемодателя. При направената служебна проверка в Търговския регистър съдът установи, че одобреното от заемодателя дружество-гарант е собственост на дружеството-заемодател. «Изи Асет Мениджмънт» АД е едноличен собственик на капитала на « Файненшъл България» ЕООД; двете търговски дружества са регистрирани на един и същ адрес на управление, а в договорите за предоставяне на гаранция е предвидено, че заемодателят е овластен да приема плащания в полза на гаранта и че при недостиг на платените суми приоритетно се погасяват задължения към гаранта. Обективираните в договорите за паричен заем погасителни планове включват и вноската по договорите за гаранция , която се плаща на същите падежни дати както месечната погасителна вноска по договорите за заем. Така изброените факти ясно показват, че макар да са сключени два отделни договора ,съответно за заемна сума от 1750 лева и за 952,95 лева възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, те следва да се разглеждат като едно общо съглашение между свързани лица, по силата на което заемът се обезпечава с предварително посочено от заемодателя лице, което получава възнаграждение, платимо ведно с вноските по заема.