Определение № 14049 от 13.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14049 гр. София, 13.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100509317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника С. Б. Т. по изпълнително дело № 573/2022 г. на ЧСИ А.Д. с рег. № 853 от РКЧСИ, срещу опис на движими вещи, извършен на 14.05.2024 г. и обективиран в Протокол с изх. № 126/13.05.2024 г. по описа на ЧСИ. Излагат се твърдения, че описът на движими вещи е извършен в жилището, в което е адресно регистриран и което е съсобствено с В.М.В. - негова майка. Сочи, че е декларирал пред съдебния изпълнител, че всички вещи в жилището са закупени от майка му с нейни лични средства, поради което са нейна лична собственост. Излага, че в протокола за опис е уточнено от ПЧСИ, че вещите са собственост на длъжника. Отказана му е била възможността да изложи възражения в процесния протокол.

Моли съда да отмени обжалваното действие, представляващо опис на движими вещи.

Взискателят по изпълнителното дело Г.И.С. не е направил възражение против жалбата в законовия срок.

Частен съдебен изпълнител А.Д. е депозирал мотиви по извършеното от него изпълнително действие, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Намира жалбата за процесуално недопустима, тъй като е предявена от длъжника, а не от третото лице В.В., чието твърдение е, че е собственик на описаните движими вещи, съгласно представената декларация от нея по изпълнителното дело. Поддържа, че описът е извършен в жилището на длъжника С. Б. Т., като собствеността на вещите е установено с индициращи факти, а именно чрез презумпцията на чл. 69 ЗС – вещи, 1 намерени в дома на длъжника, се предполага, че са негова собственост и могат да бъдат описвани. Моли съда да остави жалбата без разглеждане, а в условие на евентуалност – без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, но длъжникът по изпълнението не е легитимиран да обжалва отнемането на движими вещи, освен ако не излага твърдения за несеквестируемост.

В кантората на частен съдебен изпълнител А.Д., по молба на Г.И.С., и въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 57924/2022 г. на Софийски районен съд, 45 състав, е образувано изпълнително дело № 20228530400573 против С. Б. Т. за заплащане на главница в размер 3 500,00 лв., със законната лихва, считано от 26.10.2022 г. до окончателното й изплащане, 525,00 лв.- лихва и съдебни разноски 1 280,50 лв., както и разноски по изпълнението. По изпълнителното дело на основание чл. 458 ГПК е присъединена Държавата съгласно Удостоверение по чл.191 ДОПК за дължими от длъжника публични държавни вземания в размер 1 543,58 лв..

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 03.02.2023 г. чрез призовкар.

На 26.01.2023 г. е вписана възбрана върху 1/2 ид. част от Апартамент № 12, находящ се в гр. Нови Искър, ул. ****.

На длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение с насрочена дата за опис на движими вещи за 14.05.2024 г. от 10:30 часа, връчена на 12.04.2024 г. в кантората на ЧСИ.

На 13.05.2024 г. е постъпило заявление от длъжника, с приложена нотариално заверена декларация от майка му В.М., с което се иска отмяна на насрочения опис на движими вещи. Заявлението е оставено без уважение.

Оспорваният опис на движими вещи е извършен на 14.05.2024 г.

Съгласно т. 8 посоченото тълкувателно решение с новия ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. В чл. 435, ал. 2 ГПК са посочени само тези действия на съдебният изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника по изпълнението. В случая не е налице обжалване по т. 2 на цитираната разпоредба против насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Според приетото в т.1 на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор 2 или възбрана върху този обект. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. В настоящата жалба не са изложени твърдения за нарушаване на несеквестируемостта описаните недвижими вещи, а доводи свързани със собствеността на описаните движими вещи. Не са изложени и твърдения, които да обусловят основанието за обжалване по т. 3 – отнемането на движима вещ, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението.

Единствено третото лице, когато твърди, че изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на предаването се намират във владение на това лице, е легитимирано да обжалва действието по изземване на вещи при извършване на опис. Видно от протокола за опис обаче вещите са оставени за отговорно пазене на длъжника, а не са иззети от съдебния изпълнител. За третото лице, засегнато от изпълнение върху негово имущество е предоставена защитата чрез иск на основание чл. 440 ГПК. С оглед изложеното съдът намира, че длъжникът не е легитимиран да обжалва извършването на опис на движими вещи с доводи, че последните не са негова собственост. Не е налице и правен интерес на длъжника за защита на чужди имуществени права на трето за изпълнителното производство лице.

Ето защо съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от длъжника С. Б. Т. с ЕГН ********** по изпълнително дело № 573/2022 г. на ЧСИ А.Д. с рег. № 853 от РКЧСИ, срещу опис на движими вещи, извършен на 14.05.2024 г. и обективиран в Протокол с изх. № 126/13.05.2024 г. по описа на ЧСИ.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4