Решение № 12494 от 24.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12494 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110105681 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

24.06.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 5681/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от М. П. Г. срещу „СГБГ“ АД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на безсрочен трудов договор за длъжността „Специалист, тестване софитуер“, а след това за периода от 01.04.2023 г. до 24.09.2024 г. била заемала длъжността „Старши специалист, тестване софтуер“. Поддържа, че със Заповед № 45/18.09.2024 г. било изменено трудовото правоотношение, като било прекратено предходното на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Излага съображения, че между страните било сключени споразумение от 25.07.2025 г. в което имало погасителен план за неизпълнени от ответника трудови възнаграждения в размер на сумата от 12110,86 лева за периода от м.06.2024 г. до м.09.2024 г., като били дължими и извънсъдебни разноски от 700,00 лева за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че ответника не бил изпълнил задълженията си, поради което споразумението било 1 развалено, като ответника дължал вземания по трудовия договор и мораторна лихва в размер на сумата от 2265,50 лева за периода от 26.07.2024 г. до 04.03.2026 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми за главница и лихва. Претендира разноски В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се признават вземаният за главницата. Поддържа, че с оглед сключеното между страните споразумение се дължала мораторна лихва в по-малък размер от 743,06 лева. Навежда доводи, че както и ищецът признавал сключеното споразумение имало характер на погасителен план, който следвало да бъде взет предвид при определяне на началния момент на забавата, което аргументира. Иска постановяване на решение с оглед извършеното признание и отхвърляне на претенцията за мораторна лихва за сумата над признатия размер. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 КТ.

За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение.

Представен е Трудов договор № 441/15.11.2019 г., сключен между „СГБГ“ АД от една страна, в качеството на работодател и М. П. Г. от друга страна, в качеството на служител. По силата на договора работодателят е възложил, а служителят е приел да изпълнява длъжността „Специалист, тестване софтуер“, като работодателят се е задължил да заплаща основно месечно възнаграждение в размер на 1887,74 лева, както и допълнително възнаграждение от 0,6 % за трудов стаж и професионален опит за всяка прослужена година.

Между страните не се спори, че за периода от 01.04.2023 г. до 24.09.2024 г., ищцата е била заемала длъжността „Старши специалист, тестване софтуер“, което се изяснява и от представеното по делото Споразумение от 25.07.2025 г..

Трудовият договор представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последния обвързва страните с оглед обективираните в договора изявления и произтичащите от това субективни права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Следователно страните в случая са се намирали в трудово правоотношение, като не се спори, че за периода 01.04.2023 г. до 24.09.2024 г., ищцата е била заемала длъжността „Старши специалист, тестване софтуер“, при съответно уговорено трудово възнаграждение, което се признава и от ищеца.

С оглед гореизложеното, трябва да се посочи, че ищецът не оспорва, а напротив признава факта, че за процесния период ищцата е полагала и е престирала труд при него.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед гореизложеното, макар и в о. с. з. от 18.06.2026 г. да е приел, че не са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, то доколкото признанията не са оттеглени, същите следва да се ценят като съдебни признания на факти от ответника по смисъла на чл. 175 ГПК. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактически и правно положение между страните – арг. чл.

175 ГПК и чл. 10 ГПК. Като в случая съдебното признание на факти се подкрепя и от 2 представеното по делото Споразумение от 25.07.2025 г.

От Заповед № 45/18.09.2024 г. се установява, че е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Следователно и предвид изложеното по-горе, съдът счита, че предвид изложеното в процесния случай са установени пълно и главни и двете материални предпоставки на вземането за трудово възнаграждение, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълния предявен размер в това число и за сторените извънсъдебно разноски за адвокатско възнаграждение, което също е признато от ищеца.

Съдът намира, че в случая основният спорен въпрос между страните се концентрира върху факта за размера и периода за който се претендира обезщетението за забава в размер на законната лихва – т. нар. мораторна лихва.

Приложено е Споразумение от 25.07.2025 г., сключено межди „СГБГ“ АД от една страна, в качеството на работодател, наричан дружеството и М. П. Г. от друга страна, в качеството на служител. По силата на договореното страните са се съгласили, че са се намирали в трудово правоотношение, което е прекратено, като дружеството дължи на служител сумата от 12110,86 лева – трудово възнаграждение за периода от м.06.2024 г. до м.09.2024 г. В споразумението страните са обективирали уговорки в следния смисъл:

- според клаузата на чл. 2, дружеството се задължава да изплати на служителя дължимата сума на две равни вноски, както следва: сумата от 6055,43 лева до 30.07.2025 г. и сумата от 6755,43 лева до 31.08.2025 г.

- в чл. 4 от споразумението страните са постигнали съгласие, че в случай, че някоя от вноските по настоящото споразумение не постъпи в уговорения срок, служителят изпраща до дружеството известие за забава, с което му предоставя допълнителен срок за изпълнение с продължителност 15 дни, в който срок дружеството е длъжни да направи плащане по падежиралата вноска. Забавеното плащане на някоя от вноски дори след представен допълнителен срок за изпълнение не води до предсрочна изискуемост на вноските, чийто падеж още не е настъпил;

- с оглед клаузата на чл. 6 се установява, че е постигнато съгласие, че служителят опрощава изцяло законната лихва върху всяка от посочените в чл. 1 суми за периода от датата на настъпване на падежа на всяка от тях до окончателното й изплащане и се съгласява, че при изплащане на вноските в определените от споразумението срокове няма да има претенции към начисляването на допълнителна лихва за забава за периода след подписване на споразумението върху вземанията уредени с него.

В правилото на чл. 20 ЗЗД е прието, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се извърши граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на процесното споразумение, като изводите от същото са в изложени по-долу в настоящите мотиви.

На първо място, съдът счита, че процесното споразумение има характер на извънсъдебна спогодба. Спогодбата представлява двустранен, консенсуален, неформален, комутативен и възмезден договор, по силата на който страните прекратяват един съществуващ правен спор или избягват възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В случая буквалното граматическо тълкуване на представеното споразумение, води до извод, че страните са направи конкретни взаимни отстъпки, доколкото работодателят е признал сумата за вземанията за трудови възнаграждания, а работника се е съгласил да получи същата на части, вкл. с разноски за адвокатско възнаграждение, като за периода изцяло е 3 опростил вземаният за мораторна лихва.

С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за тези, които са ги сключили (арг. чл. 9 ЗЗД, във вр. чл. 20а ал. 1 ЗЗД) – т.е. налице е проявление на принципа pacta sunt servanda. Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса на страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодбата като способ за разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси.

Законът предоставя на страните възможност – въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния спор – арг. чл. 365, ал. 2 ЗЗД. В случаите, в които с договора за спогодба е заявено изрично от страните, че всички спорни между страните въпроси, включени в предмета на делото се разрешават окончателно с договора за спогодба, следва да се приеме, че всички правоотношения по тези въпроси са приключени – така напр.

Решение № 742 от 13.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 413/2024 г., IV г. о., ГК.

В тази насока трябва да се спомене на първо място, че е несъстоятелна тезата на ищеца, че представителят на ищцата, който е подписал Споразумение от 25.07.2025 г. не бил имал надлежна представителна власт. С оглед постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, че само ненадлежно представляваният има правна възможност да оспори наличието на представителната власт, настоящият съдебен състав счита, че следва да обсъди защо намира довода за неоснователен.

Представено е Адвокатско пълномощно (л. 17 в кориците на делото), като се установява, че М. П. Г. е упълномощила адв. МГД, да осъществи от нейно име и за нейна сметка следните права: да я представлява във връзка със събиране на вземания за неизплатени трудови възнаграждения, по повод на сключен трудов договор № 441/2019 г. в качеството на служител срещу „СГБГ“ АД – в качеството на работодателя, като сключва споразумения и извънсъдебни спогодби при условия, каквито сметне за необходими (вкл. и пред нотариус), изготвя и изпраща покани за доброволно изпълнение, както и да води дела, в т. ч. заповедни, обезпечителни, искови и изпълнителни производства до окончателното събиране на дължимите суми, пред всички държавни органи и съдебни инстанции, ДСИ, ЧСИ, включително и с правата: да насочва изпълнението, да образува заповедни производства, искови, обезпечителни и изпълнителни производства, да осъществява процесуално представителство, да прави искания, възражения, насрещни искове, да ги увеличава, оттегля, изменя, намалява, да прави отказ от искове, да признава искания на насрещната страна.