Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Крумовград, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Е.ия В. Василева като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20235130100073 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.45 ЗЗД.

Образувано е по предявен иск от И. А. Ю. против А. С. Ю. за претърпени неимуществени вреди от престъпление. Ищецът твърди, че с присъда № 1 от 27.01.2023 г. постановена по НЧХД № 62/2022г. по описа на Районен съд - Крумовград ответника А. С.

Ю., с ЕГН **********,бил признат за виновен в това, че на 24.11.2021 г., между 16 и 17 часа в двора на дома му, находящ се в ******, община Крумовград му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на кожата с размер 2/1 см. по лявата странична повърхност на носа, в долната му трета, покрито от розово-червена корица, разположена леко над нивото на околното здрава кожа, охлузвания на кожата с размери 2/1 см и 1/1 см. в долната лява част на челото, разклащане на първи долен ляв зъб, като горните централни рези липсват и венецът на техните места е гладък с розов цвят, лентовидно синкаво - мораво кръвонасядане с размери 21/4,5 см. в горните квадрати на дясната половина на седалището, както и кръвонасядане с размери 7/5 см. в горния външен квадрат на лявата половина на седалището, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. На следващо място в исковата молба твърди, че на основание чл. 78а от НК ответника А. С. Ю. бил освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.130, ал. 1 от НК, като му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. След това сочи, че вследствие на извършеното от ответника престъпление и причинените му множество телесни увреждания, получил и получавал психически и нервни кризи, без да имал каквато и да е основателната причина за стореното от него.

Не на последно място твърди, че впоследствие загубил разклатения си зъб и макар според вещото лице, това да не е било основание за причиняване на средна телесна повреда, поради обстоятелството, че не е основен насрещен дъвчещ зъб, като това довело до затрудняване на нормалното му хранене. Още по – нататък в исковата молба сочи, че независимо, че минало повече от година и половина от деянието, той все още не можел да се отърси от кошмара, който преживял.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 45 от ЗЗД да осъди ответника А. С. Ю. да му заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка 1 и страдания от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 24.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв.Г. Т., който поддържа иска така както е предявен.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 1100/07.11.2023 г., от адв. Е. Ч. - АК Кърджали назначен при условията н а чл. 47, ал. 6 от ГПК з а особен представител на ответника А. С. Ю., в който сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Оспорва същите и по размер, като счита, че претендираното обезщетение в размер на 5000 лева е изключително завишено и прекомерно, неотговарящо на реално претърпените вреди. Освен това счита, че е налице съществен принос на пострадалия за настъпване на вредоносните последици, който следва да се преценява според нормата на чл.51, ал.21 от ЗЗД. Сочи, че ответника към момента се намирал в Рeпублика Турция и бил в много лошо здравословно състояние.

В съдебното заседание на 30 .11. 2023 г. адв. Е. Ч. особен представител на ответника А. С. Ю. заявява, че предоставя на съда да постанови справедливо решение относно претенциите към иска като следва да се съобрази с отговора, който е депозирал.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че има влязла в сила присъда № 1 от 27.01.2023 г. постановена по НЧХД № 62/2022г. по описа на РС - Крумовград, с която ответника е бил признат за виновен, за това, че на 24.11.2021 г. между 16 и 17 часа в двора на дома на И. А. Ю., находящ се в ******, общ. Крумовград му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на кожата с размер 2/1 см. по лявата странична повърхност на носа, в долната му трета, покрито от розово-червена корица, разположена леко над нивото на околн ата здрава кожа, охлузвания на кожата с размери 2/1 см и 1/1 см. в долната лява част на челото, разклащане на първи долен ляв зъб, като горните централни рези липсват и венецът на техните места е гладък с розов цвят, лентовидно синкаво - мораво кръвонасядане с размери 21/4,5 см. в горните квадрати на дясната половина на седалището, както и кръвонасядане с размери 7/5 см. в горния външен квадрат на лявата половина на седалището, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление като му е била наложена глоба в размер на 1000 лева.

По делото като доказателства е приложено съдебномедицинско удостоверение № 278/2021 г., издадено от д-р Николай Маринов – началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”- гр. Кърджали, от което установява следното: на 24.11.2021 год., вследствие на нанесен побой с тояга на ищеца от ответника са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и седалището; разклащане на първи долен ляв зъб, което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани увреждания причинили болка и страдание.

Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствувания.

Разклащането на първи долен ляв зъб е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани увреждания причинили болка и страдание.

От приложеното като доказателство по делото НЧХД № 62/ 2023 г. по описа на Районен съд - Крумовград, се установява, че същото е образувано по тъжба на ищеца и с него е осъден ответника с горепосочената присъда, а от заключението на приложеното към него съдебномедицинско удостоверение № 2/2023 г., издадено от д-р Николай Маринов началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”- гр. Кърджали, съдът приема за установено, че на ищеца И. А. Ю. е било причинено кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и седалището; разклащане на първи долен ляв зъб, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и 2 начин е възможно да са възникнали така, както съобщава пострадалия. Лентовидното кръвонасядане на кожата на горните два квадранта на дясната половина на седалището е получено при действието на твърд тъп предмет с удължена цилиндрична форма.Разклащането на първи долен ляв зъб е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани увреждания причинили болка и страдание. Възстановителният период при такива травматични увреждания е с продължителност около две седмици.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т. е. подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и с оглед елементите от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане, ищецът е длъжен да установи, че ответникът е извършител на деяние (действие или бездействие), което е забранено от Закона и е осъществено виновно, както и, че това деяние е довело до настъпването на претендираните вреди. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени.

Съгласно съдебната практика, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Според чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Според третата алинея на същата разпоредба тя се прилага и за актовете на районния съд по глави ХХVIII и ХХIХ от НПК, озаглавени съответно "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание" и "Решаване на делото със споразумение". Според чл. 300 от ГПК с влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В съответствие с чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда №1 от 27. 01. 2023 г. по НЧХД №62/2022 г. по описа на РС - Крумовград е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от инкриминирания акт, относно факта на осъществяването му, неговата противоправност и вината на дееца. Предвид изложеното, съдът приема за безспорно, че ответникът на 24.11.2021 г. е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на кожата с размер 2/1 см. по лявата странична повърхност на носа, в долната му трета, покрито от розово-червена корица, разположена леко над нивото на околната здрава кожа, охлузвания на кожата с размери 2/1 см. и 1/1 см. в долната лява част на челото, разклащане на първи долен ляв зъб, като горните централни резци липсват и венецът на техните места е гладък с розов цвят, лентовидно синкаво-мораво кръвонасядане с размери 21/4,5 см. в горните квадрати на дясната половина на седалището, както и кръвонасядане с размери 7/5 см. в горния външен квадрат на лявата половина на седалището, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Съгласно разпределената доказателствената тежест с доклада по делото в тежест на ищеца е да установи претърпените неимуществени вреди, в това число емоционални болки и страдания, с оглед на конкретно посочените в исковата молба обстоятелства и причинната връзка между тях и извършеното деяние.

Твърдяните от ищеца обстоятелства за причинената му телесна повреда, изразяваща се в това, че минала повече от година и половина от деянието, а той все още не можел да се отърси от кошмара, който преживял и че е получил и получавал психически и нервни кризи, че може да му се случи нещо по-лошо от това, без да има каквато и да е основателната 3 причина за стореното от него, както и че впоследствие е загубил разклатения си зъб и макар според вещото лице, това да не е основание за причиняване на средна телесна повреда, поради обстоятелството, че не е основен насрещен дъвчещ зъб, това довело до затрудняване на нормалното му хранене подлежат на пълно и главно доказване. С оглед на това, че в тежест на ответника се пада доказване на тези обстоятелства за причинената му телесна повреда, а те не се доказаха по несъмнен начин, а именно, че вследствие на нанесен му побой от ответника е изпаднал в такова състояние, тъй като в приложеното като доказателство по делото НЧХД № 62/ 2023 г. от заключението на съдебномедицинско удостоверение № 2/2023 г. , издадено от д-р Николай Маринов - началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”- гр. Кърджали, безспорно се установява, че оздравителният процес при подобни увреждания е с продължителност около две седмици. В тази връзка следва да се отбележи, че освен това ищецът не е представил и не е поискал събирането на доказателства в тази насока, които да потвърдят сочените от него обстоятелства.