Решение № 5447 от 19.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5447

Бургас, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА канд № 20267040600769 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП против Решение № 14/09.02.2026г., постановено по НАХД № 748/2025г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 848439-[рег. номер] от 11.09.2025г., издадено от касатора, с което, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на ШАЛОМ 2025 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Съдебното решение се обжалва с оплаквания за негова необоснованост. Касаторът счита, че съдът се е позовал на мотивите на Решение на СЕС по дело С-733/2023г., но без извършен анализ и преценка на конкретната фактическа обстановка, която да се да се съотнесе към контекста на мотивите на решението.

Позовава се на други случаи в законодателството, които допускат кумулиране прилагане на принудителна административна мярка и ангажиране на административнонаказателна отговорност, а в някои случаи – и на наказателна отговорност. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява. Представляващият го юрисконсулт е изпратил становище, с което поддържа касационната жалба на сочените в нея основания, претендира възнаграждение.

Ответникът по касация не се представлява в съдебното заседание. Негов пълномощник е депозирал молба-становище, видно от която позовава се на Решение на СЕС от 04 май 2023г. по дело С-97/21, в мотивите на което е разгледана хипотеза като процесната, както и посочва, че българското законодателство не позволява санкцията в производството по ЗАНН да бъде съобразена с прилагането на принудителната мярка в производството по ЗДДС, така щото съвкупният им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението. Изложени са и доводи за приложение на института на маловажния случай. Претендира разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и депозирана в законовия срок.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Ответникът по касация ШАЛОМ 2025 ЕООД е санкциониран след извършена на 29.08.2025г., проверка в стопанисвания от него търговски обект – закусвалня (баничарница), находящ се в [населено място], [улица], като при контролна покупка на три артикула, на обща стойност 6лв., заплатена в брой, не бил издаден фискален касов бон от монтираното в търговския обект фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Наказващият орган е приел, че това нарушава разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер 1 500лв. Въззивният съд е счел, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН и НП са издадени при спазване разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и в сроковете по чл.34 от с.з. По същество съдът е намерил деянието за съставомерно, като е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на търговеца. Въпреки това е отменил издаденото наказателно, като се е позовал на Решение на СЕС от 3 юли 2025г. по дело C-733/23г., постановено по казус с идентични факти, досежно утвърден единен механизъм за спазване баланса при отмерване на наказанията като адекватен показател за тежестта и степента на обществена опасност на нарушението.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

Фактите по делото не са спорни. Налице е контролна покупка, за която търговецът не е издал касов бон от наличното и функциониращо в търговския обект фискално устройство. За нарушението са издадени както процесното наказателно постановление № 848439-[рег. номер] от 11.09.2025г. за налагане на имуществена санкция, така и Заповед за прилагане на ПАМ № ФК-363-0141925/18.09.2025г. за запечатване на обекта за срок от 14 дни. Принудителната мярка е приложена в изпълнение нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност. Видно от мотивите на Решение на СЕС от 04 май 2023г. по дело С-97/21, т.59, съдът е посочил, че тъй като националната правна уредба предвижда органът по приходите да процедира в условията на обвързана компетентност това не му позволява нито да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции, нито да не изпълни задължението за налагане на едната и другата от тези санкции, нито да спре едното производство до приключването на другото. В заключение СЕС е приел, че Член 273 от Директива 2006/112/ЕД на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Като е отменил издаденото наказателно постановление, позовавайки се и на друга практика на СЕС в аналогичен смисъл за недопускане на подобна национална правна уредба в нарушение на забраната по чл.50 от ХОПЕС – non bis in idem, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. В полза на ответника следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция до размер от 230евро, съобразно чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, като в тази връзка съдът съобрази възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от 400евро, счете го за основателно предвид фактическата и правна сложност на спора и провеждане на едно съдебно заседание.

На основание изложените мотиви и чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІII състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 14/09.02.2026г., постановено по НАХД № 748/2025г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на ШАЛОМ 2025 ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], с [ЕИК], сумата от 230евро разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: