Решение № 1225 от 29.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Пловдив, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Н. Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Н. Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300501602 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от И. Г. К., ЕГН **********; против решение № 1291/21,03,2024 г., постановено по гр. д. № 14871/2023 г. на РС Пловдив. Като твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, жалбоподателят иска от въззивния съд да го отмени и вместо това да уважи предявените искове. Претендира присъждане на направените за производството разноски.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375; заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК. Предявени от И. Г. К., ЕГН **********; против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи следните вземания: сумата от 1900 лв. главница по договор за предоставяне на овърдрафт от 01,01,2005 г., сключен между 1 ищеца и „СиБанк“ ЕАД и анекси към него, вземанията по който са прехвърлени в полза на ответното дружество с договор за цесияот 28,09,2012 г.; сумата от 2012,50 лв.

– лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 04,07,2013 г. до предявяване на исковата молба – 12,10,2023 г.; сумата от 38 лв. – разноски по ч. гр. д.

11229/2013 г. на РС Пловдив; за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 7051/05,07,2013 г. и изпълнителен лист от 20,09,2013 г. по ч. гр. д. № 11229/2013 г.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375; оспорва предявените искове и не признава процесните вземания да са погасени по давност.

Пред настоящата инстанция страните не спорят по следните обстоятелства, установени и от събраните пред РС доказателства:

За процесните вземания е издадена посочената по-горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на същия по молба от 17,10,2013 г. е образувано изпълнително дело № 3667/2013 г. по описа на ЧСИ К. Ангелов. По същото не са били искани и предприемани изпълнителни действия и с изтичането на двегодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, производството по изпълнителното дело е прекратено по силата на закона – считано от 17,10,2015 г.

Взискателят е поискал обратно изпълнителния лист за спорните вземания и с молба от 05,06,2018 г. е поискал образуване на ново изпълнително производство по него. По тази молба е образувано изпълнително дело № 372/2018 г. на ЧСИ М. Кирова.

С молбата за образуването му е поискано налагане на запор. С молба от 19,07,2018 г. е поискано налагане на запор на сметки в конкретна банка. Със следваща молба, постъпила на 19,08,2020 г. е поискано налагане на нов запор. Макар да е предявена две години и един месец след предходната, тази молба е заявена в рамките на срока по чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като същият е бил спрян за периода от 13,03,2020 г. до 22,05,2020 г. (съгласно чл. 3 т. 1 от ЗМДВИП и пар. 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето ДВ бр. 44/2020 г.). Впоследствие взискателят периодично е предявявал нови искания за предприемане на изпълнителни действия – на 30,06,2022 г., на 24,01,2023 г., на 31,03,2023 г.

Спорният в настоящото производство въпрос е дали е изтекъл давностният срок, необходим за погасяване на процесните вземания.

Съгласно даденото с ППВС № 3/18,11,1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Следователно започналият след издаване на изпълнителния лист давностен срок по отношение на спорните вземания е прекъснат с молбата за образуване на първоначалното изпълнително производство през м. октомври 2013 г., след което давностният срок по отношение на процесните вземания е бил спрян по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство и това спиране има действие до приемането на ТР № 2/26,06,2015 г., 2 постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От момента на приемане на същото – 26,06,2015 г., е започнал да тече нов давностен срок (в т. см. Решение № 170/17,09,2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о., по правния въпрос от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18,11,1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С посоченото решение, както и с по-късно постановеното Решение № 51/21,02,2019 г. по гр. д. № 2917/2018 на ВКС, IV г. о., се приема че, когато при постановяване на нов тълкувателен акт се изоставя дадено вече с предходен акт задължително тълкуване и се възприема различно такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, и тази промяна настъпва занапред. С други думи, последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Затова, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците).

Този нов давностен срок е прекъснат с молбата за образуване на второто изпълнително производство – 05,06,2018 г. и регулярно е прекъсван с посочените погоре искания за предприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя.

Следователно не се установява да се е осъществило твърдяното от ищеца погасяване на вземанията, поради което предявените отрицателни установителни искове следва да се приемат за неоснователни. До същите правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1291/21,03,2024 г., постановено по гр. д. № 14871/2023 г. на РС Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3