Решение № 113 от 04.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Велико Търново, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100500693 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 596 от 24.04.2025 год. по гр.д. № 2501/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново на основание чл. 49 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД Община Велико Търново е осъдена да заплати на С. Д. К. сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 07.04.2023 г. към 16:40 в гр. Велико Търново на ул. „Ц. Ц.“ № 13, вредоносно събитие – спираловидно разместено счупване на малкопищялната кост на десния му долен крайник при падане от препъване в надигнати и разместени тротоарни плочки, която сума е част от целия размер на обезщетението, възлизащ на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата 2 353 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото вредоносно събитие, изразяващи се в понесени разходи за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2023г. до окончателното й изплащане. В полза на ищеца са присъдени и сторените по делото разноски.

Против решението е подадена е въззивна жалба от ответника ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, чрез гл. юрисконсулт М. В. с оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Счита, че е нарушен както процесуалния, така и материалния закон.

1

Извършено било недопустимо увеличение на иска по реда на чл. 214 ГПК. Правят се възражения за недоказаност на твърденията в исковата молба относно реализиране на увреждащо събитие и осъществяване елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.

Показанията на свидетелите били тълкувани и кредитирани в противоречие с чл. 172 ГПК, тъй като свидетелите били близки на ищеца и заинтересовани от изхода на делото. На следващо място жалбоподателят смята, че СМЕ давала възможен механизъм на настъпилото увреждане, което можело да настъпи при придвижване на всяко друго място. Оспорва да е налице причинно следствена връзка между настъпилото травматично увреждане и сочените неравности по ул. Ц. Ц.. Възразява срещи определения размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и излага доводи относно неговата прекомерност.

Твърди, че ищецът въпреки представените доказателства относно временната нетрудоспособност, той е изпълнявал задълженията си като адвокат и се е явявал в съдебно заседание. Излага собствен анализ на доказателствата. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни или, ако не бъде възприета тезата на жалбоподателя, то да бъде значително намален размерът на обезщетението за неимуществените вреди. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищецът С. К., подаден чрез пълномощник адв. Ю. Д. от АК- Монтана.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна, както и всички направени с нея възражения.

Смята, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Излага подробни съображения относно неоснователността на всяко възражение на жалбоподателя. Извършва анализ на доказателствата и прави изводи за основателност на предявения иск, включително и по размер. Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на разноските по делото и пред въззивната инстанция.

Страните във въззивното производство не сочат нови доказателства и не са направили искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция:

Жалбоподателят поддържа жалбата и изложените в нея възражения и доводи относно неоснователност на иска. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и в двете инстанции.

Въззиваемият чрез своя пълномощник оспорва въззивната жалба и поддържа изложените доводи относно основателността на предявения иск и правилност на пръвоинстанцинното решение. отправя искане към съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – потвърдено като правилно. претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 Закона за адвокатурата.

2

Въззиваемият – Община –Велико Търново се представлява от юрисконсулт В..

Поддържа отговора на въззивната жалба, както и изложеното в хода на устните състезания пред първата инстанция. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на РС-Велико Търново.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба.

След като съдът приема, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да обосновават недопустимост на решението, то следва да се премине към разглеждане на спора по същество.

При въззивната проверка на решението за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Окръжен съд – Велико Търново намира следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от С. Д. К. против Община Велико Търново с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000,00 лева, като частична искова претенция от сумата в размер на 30 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на инцидент, настъпил на 07.04.2023 година спъване и падане от надигнати тротоарни плочки от корени на дърво и необезопасен тротоар в град Велико Търново, ул. „Ц. Ц.“ № 13, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 07.04.2023 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 2 353,00 лева представляваща обезщетение за претърпени от същото събитие имуществени вреди – сторени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 07.04.2023 година до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба и допълнителните становище и уточняващи молби ищецът чрез своя пълномощник развива съображения, че на 07.04.2023 година, около 16:40 часа в град Велико Търново на ул. „Ц. Ц.” № 13, вървейки по левия тротоар в посока Банка „ДСК“ се 3 преспънал, стъпал накриво и паднал от надигната тротоарна плочка от корени на дърво.

Твърди, че тротоарната настилка на мястото на инцидента, ако има такава, е нагъната и неравна, състояща се от стърчащи, разместени и изпочупени тротоарни плочки, изместени от корени на масивно дърво. Посочва, че в резултат на падането настъпили травматични увреждания, изразяващи се в счупване на дясна глезенна става, при което изпитал силни болки. Лицето, което го чакало на няколко крачки разстояние му помогнал. Твърди, че посетил СО на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД и бил прегледан, при който преглед се установило посоченото счупване, като мнението на лекаря ортопед - травматолог било за оставане за оперативно лечение. Твърди, че отказал да остане в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД и заминал за гр. София, като на 09.04.2023 г. постъпил в клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св. Анна“ АД - София, където са му направени изследвания, а на 10.04.2023 г. му е направена операция. Посочва, че след 7-дневен престой в болницата е изписан с дадени препоръки за ХДР и медикаментозно лечение в дома, а от 11.05. до 23.05.23 г. е проведено лечение по рехабилитация и физиотерапия, което лечение е завършило без особено подобрение. Твърди, че на 04.02.2024 г. ищецът е постъпил в „УМБАЛ ПИРОГОВ“ ЕАД, където съгласно оперативен протокол № 770568771/06.02.2024 г. му е направена операция за отстраняване от костта на импланти, от където е изписан на 07.02.2024 година. Ищецът твърди, че последователно са издавани болнични листи, последният от които от 28.06.2024 година. Твърди, че увреждането на крака му е довело до невъзможност за нормален живот и нормално придвижване за повече от една година.

Вследствие на полученото увреждане и за същия период търпи болки и страдания неприятни емоции и дискомфорт за доста дълъг период от време. Изпитал силен страх от случилото се и силна уплаха от внезапността на инцидента, станал по-раздразнителен, изпитва силно безпокойство, когато разказва за случилото се. Твърди, че наред с неимуществените вреди, претърпял и имуществени вреди в общ размер на 2 353,00 лв. – разходи във връзка с лечението и оздравителния процес, които също следва да му бъдат възстановени. Посочените разходи са направени за и във връзка с ползвани болнични услуги, медицинско изделие, медикаменти и потребителски такси. Твърди, че причината за приспъването и падането е изключително неподдържания тротоар, чиято настилка на мястото на инцидента е в окаяно състояние, поради разбитите, стърчащи, разместени и изпочупени тротоарни плочки, повдигнати от корени на дърво, отговорност за чиято изправност и безопасност има Община Велико Търново, като последната отговаря за поддържането му в надлежно и безопасно за ползване състояние.

Подаден е в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба от ответника Община Велико Търново, чрез процесуалният юрисконсулт В.. Заема становище, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Наведени са възражения за неосъществяване на фактическия състава на непозволеното увреждане – начинът/механизмът на настъпване на увреждането, неустановяване на причинноследствена връзка между травматичното увреждане и вредите и това било резултат от несъобразяването на ищеца с пътната обстановка и личното му невнимание. Навежда доводи, дори да се допусне настъпването на увреждане поради падане по описания от ищеца 4 начин, то основаната причина е по-скоро била небрежност, проявена от негова страна. От друга страна, дори ако отговорността на ответника не бъде изцяло изключена, е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД като се отчете приноса на ищеца за собственото му увреждане. На следващо място оспорва предявените искове и в частта относно техния размер. Твърди, че в посочените различни периоди на „възстановяване“ и състояние на „временна неработоспособност“ ищецът е осъществявал активна трудова или политическа дейност, включително сменя своята месторабота, явява се на конкурси и се включва в предизборна кампания и провеждане на избори за народни представители, насрочени на 9 юни 2024г., в качеството си на кандидат от 4 МИР - Велико Търново.

Застъпва становище, че искът за имуществени вреди не е подкрепен с достатъчно писмени доказателства. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В хода на производството пред въззивния съд нови факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства.