Решение № 4864 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4864 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110112658 по описа за 2025 година

Предявени са от „Т СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ............., представлявано от Петър П., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Я № 23Б, срещу С. П. С. с ЕГН ................, гр. София, бул. М № 34, вх.А, ет.2, ап.5, действащ чрез процесуален представител адвокат С., със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите, както следва: 1244,74 лева (хиляда двеста четиридесет и четири лева и 74 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 248,88 лева (двеста четиридесет и осем лева и 88 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.09.2024 г., сумата 33,14 лева (тридесет и три лева и 14 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 8,58 лева (осем лева и 58 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 26.09.2024 г.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, бул. М № 34, вх.А, ет.2, ап.5, аб.№ 11642 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., включително.

Твърди, че ответникът е наследник на собственика на имота и като такъв също е собственик на последния, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Сочи, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, но поради възражение, е получил разпореждане за предявяване на иск срещу него по реда на чл. 415 от ГПК. Моли съда да уважи исковете и да му присъди разноски.

1

Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, чрез процесуален представител. Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Твърди, че ищецът сам е признал в исковата молба, че друго лице е в договорни отношения с него като носител на партидата, поради което искът срещу него е неоснователен. Сочи, че вземанията са погасени от тригодишната давност.

Сочи, че по делото няма доказателства, че е приел наследството от баща си като негов наследодател. Оспорва разпределението и начислението на топлинна енергия като незаконно, като се позовава на Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, Второ отделение, потвърдено с Решение № 1037 от 10.02.2025 г. по адм. Д. № 85/2024г. на ВАС, петчленен състав, Втора колегия, с което е отменена т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти. Оспорва основателността на иска за лихви, като сочи, че ищецът не е доказал на коя дата са публикувани сумите в сайта на дружеството или по друг начин да е установил изпадането в забава на ответника за процесния период. Оспорва дължимостта и на сумата за услугата дялово разпределение, предвид това, че последното се осъществява от трето лице. Сочи, че ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото е изискването на чл. 36, ал. 2 от Общите условия, поради което искът е неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца и да му присъди разноски.

Третото лице-помагач „Далсия“ ООД, конституирано на страната на ищеца, не оспорва иска, представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление на 09.10.2024 г. по чл. 410 от ГПК срещу Петър Асенов С. за вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 59961/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 17.10.2024 г., като при опит да се връчи заповедта на длъжника е установено, че същият е починал на 13.11.2024 г. Съдът е изискал служебно удостоверение за наследници на починалия и е установено, че С. П. С. е единственият наследник на починалия длъжник.

Заповедта е връчена на лицето, като в законовия срок е подадено възражение срещу заповедта. Съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че за собственик на процесния топлоснабдяем имот е бил признат Петър Асенов С. с ЕГН **********, длъжник по заповедното производство, починал на 13.11.2024 г., с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство от Екатерина Стефанова С.а и Асен С. Панев с № 196, том 2, рег. № 8718, дело № 367/23.10.2023 г. Посоченото лице е подало Молба-декларация за разкриване на партида за имота (л.16 от делото). Същият е 2 вписан и в списъка на етажните собственици.

Предвид установеното в заповедното производство, съдът приема, че ответникът в настоящото производство е наследник на собственика на процесния топлоснабдяем имот и като такъв е придобил качеството на собственик по отношение на имота. С оглед на това, че процесният период е за вземания, станали изискуеми преди датата на настъпване на смърт на титуляра на партидата, ответникът отговаря не като собственик, а като наследник на последния в настоящото производство.

От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца е имало извършено плащане по партидата в размер на 575,11 лв. с превод по банков път на 05.06.2025 г., с която са погасени главница в размер на 139,16 лв. и лихви в размер на 257,46 лв., законна лихва и съдебни разноски. След отразяване на посоченото плащане, вземането е намаляло до 1138,72 лв. или 582,22 евро, която сума за главница за топлинна енергия не е погасена. Вещото лице е констатирало, че за процесния период е била предоставена услугата „дялово разпределение“ на потребената в имота топлинна енергия. Непогасени лихви не са констатирали към датата на извършване на проверка в счетоводството на ищеца от вещото лице.

Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). В настоящия случай клиент на топлинна енергия за битови нужди е бил наследодателят на ответника, като липсват данни някой от тях да е подал възражение срещу приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти, поради което съдът приема, че общите условия са били приети от наследодателя на ответника и е задължен да заплаща суми за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация. Не на последно място, с извършването на частично плащане на вземането след образуване на исковото производство, ответникът признава вземането по основание и по размер.

Счетоводната експертиза е установила единствено каква част от вземането е погасено чрез извършеното плащане по банков път на 05.06.2025 г. Ето защо, оспорването на ответника, че не е в облигационни правоотношения с ищеца и всички останали относно задължението, съдът счита за неоснователни и необосновани. Неоснователен е и доводът, че не било доказано по делото дали ответникът е приел наследството на своя баща, тъй като твърдение, че ответникът е направил отказ от наследството на собственика на имота няма наведено нито в отговора на исковата молба, нито последствие, а тежестта на такова доказване е на страната, която се ползва от установяването на съответния положителен факт.

Предвид това, че вземанията са частично погасени доброволно от ответника, съдът счита, че същият е направил извънсъдебно признание на вземането, което прекъсва давностния срок (чл. 116, б. „а“ от ЗЗД), поради което от 05.06.2025 г. е започнал да тече нов 3 давностен срок за вземанията, които са непогасени към момента на плащането. Доколкото с Молба от 09.03.2026 г. ищецът е заявил, че с извършеното плащане са погасени изцяло законните и мораторните лихви върху главниците, част от съдебните разноски и част от главницата, а ССЕ е установила, че през процесния период не са били погасявани стари задължения със суми за връщане, а длъжникът, заплатил вземане, което е погасено по давност не може да претендира неговото връщане (чл. 118 от ЗЗД), то съдът приема, че възражението за погасяване на вземането по давност е оттеглено към момента на извършеното плащане.

С оглед на горното, искът е основателен до размера на непогасеното вземане, установено от вещото лице, а именно - до 1138,72 лв. или 582,22 евро, която сума за главница за топлинна енергия не е погасена и върху която се дължи законна лихва, считано от датата на извършеното плащане – 05.06.2025 г. до окончателното плащане. За погасените суми следва да се отхвърли предявения иск.

При този изход от спора и предвид това, че вземането е частично погасено след образуване на исковото производство, съдът счита, че само ищецът има право на разноски, които са останали непогасени в общ размер на 178,95 евро. Ответникът няма право на разноски, тъй като е дал повод за завеждане на делото с подаване на възражение срещу заповедта и е заплатил част от вземането след неговото образуване.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “Т София” ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Я № 23Б, представлявано от Петър П., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б, и С. П. С. с ЕГН: ................, гр. София, бул. М № 34, вх.А, ет.2, ап.5, действащ чрез процесуален представител адвокат С., със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, по предявените искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, по предявения иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът С. П. С. с ЕГН: ................ дължи на ищеца “Т София” ЕАД, ЕИК ............. сумите, както следва: за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на сумата от 582,22 евро (петстотин осемдесет и два евро и двадесет и два евроцента), равностойност на 1138,72 лева (хиляда сто тридесет и осем лева и 72 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете над този размер и до пълните такива, присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 59961/2024 г. на СРС, 120 състав, като погасени чрез плащане след образуване на исковото производство.

ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН: ................, гр. София, бул. М № 34, вх.А, ет.2, ап.5, да заплати на “Т София” ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, 4 ул. Я № 23Б, представлявано от Петър П., сума в размер на 178,95 евро (сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента) за разноски в исковото производство и заповедното производства, непогасени чрез плащане и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.