Разпореждане № 11273 от 25.01.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11273 гр. София, 25.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. - В. като разгледа докладваното от П. Т. С. - В. Частно гражданско дело № 20221110167756 по описа за 2022 година

На 23.12.2022г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 и сл. ГПК в полза на „Т. С.” ЕАД срещу И. П. Д..

Копие от заповедта за изпълнение е връчено на длъжника на 04.01.2023г. В законоустановения срок по делото е постъпило собственоръчно изготвено възражение от длъжника /не по образец съгласно приложение № 7 към Наредба № 6/ 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство/. С „възражението” длъжникът моли да бъде освободена от заплащане на сумите поради влошено здравословно състояние и материална невъзможност. поради неяснота относно това дали И. П. Д. оспорва задълженията по основание и размер или счита, че дължи сумите, но не разполага с парични средства, Съдът й е указал изрично да заяви дали оспорва че дължи сумите. С молба от 18.01.2023г. И. П. Д. изрично заявява, че не оспорва задълженията, но моли да бъде освободена от заплащане на сумите поради влошено здравословно състояние и материална невъзможност.

Настоящият съдебен състав намира, че така подаденото възражение по естеството си не обективира оспорване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Макар разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК да не конкретизира предмета на възражението, съдът счита, че същото следва да е насочено срещу дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, по аргумент от разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК и установеното със същата действие на възражението, а именно – пораждане на необходимостта от предявяване на иск от заявителя относно вземането.

С оглед на горното, макар според чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК обосноваване на възражението да не се изисква, тогава, когато от страна на длъжника е направено писмено волеизявление, именовано формално „възражение”, но съдържащо съображения за подаването му, които не са свързани с оспорването на сумите по 1 заповедта за изпълнение, съдът следва да изходи от естеството на волеизявлението, а не от формалното му именоване „възражение”.

Що се касае до направеното искане за освобождаване от заплащане на сумите поради влошено здравословно състояние и материална невъзможност, Съдът няма такива правомощия и не може да опрощава задължения.

С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът не е възразил срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, същата е влязла в сила, поради което въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист на основание чл. 416, вр. чл. 404, т. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 23.12.2022г., като за издаването му се извърши отбелязване върху заповедта.

Разпореждането може да се обжалва от длъжника с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане.

Изпълнителен лист да се издаде след влизане в сила на разпореждането.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2