Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 995 от 05.11.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 634/2025
Вид
Определение № 995
Подписан
05.11.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Веселина Топалова, Ива Димова, Диян Димитров Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 995 гр. Габрово, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500634 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрисконсулт Б. О., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 634/2025 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и молят да бъде отменено. Сочи, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 от ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Позовава се на чл. 143 от ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., конкретно чл. 3, в който е уредена т.нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Сочи, че твърдението за сключване на договора за поръчителство в противоречие с добрите нрави е неоснователен и подлежи на принципа на свободното договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД. Според чл. 4 от договора за кредит, длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „Изи Асет мениджмънт“ АД обезпечение чрез гаранция на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В изпълнение на това задължение, в деня на сключване на договора за заем, потребителят е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД /одобрено от кредитора лице/ договор за поръчителство, който съгласно чл. 2 влиза в действие, при неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 4 от договора. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно правоотношение възникнало на база договаряне между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника. По него „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по сключения с „Изи Асет менидджмънт“ АД договор за паричен заем. Сочи, че е налице валиден договор за гаранция сключен между кредитора „Изи Асет менидджмънт“ АД ии „Файненшъл България“ ЕООД, цедент на ищеца.

1

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно като вместо него се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ц. М. М., за сумата от сумата 800,00 лв. ведно със законната лихва от 29.09.2025 г.; 85.50 лв. – договорна лихва за периода 02.05.2024 г. 19.09.2024 г.; 130,86 лв. - мораторна лихва 03.05.2024 г. 29.09.2025 г.; разноски – 21,25 лв. за държавна такса и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е по задължение по договор за паричен заем № №5093276 от 16.04.2024 г., сключен между уЦ. М.М. и „Изи Асет мениджмънт“ АД, по силата на който е отпусната сумата от 800,00 лв., която е следвало да бъде върната на 11 двуседмични погасителни вноски от по 80,50 лв. Заемателят е подписал и договор за предоставяне на гаранция с №5093276, с цел гарантиране изпълнение на всички задължения. Поради неизпълнение на задълженията на Ц. М.М. към „Изи Асет мениджмънт“ АД, дружеството гарант „Файненшъл България“ ЕООД е извършило плащане към „Изи Асет мениджмънт“ АД за сумата от 1016,34 лв. на 04.12.2024 г. След погасяване на задължението, в тежест на потребителя е възникнало задължение да възстанови в полза на дружеството-гарант така заплатената по гаранцията сума и съответно регрес към него. Вземанията са били цедирани на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

С обжалваното разпореждане № 2773от 30.09.2025 г., заповедният съд приел, че не са налице условията за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК и заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло. Договорът, от който произтича вземането претендирано от заявителя е сключен с потребител по смисъла на пар.13 от ЗЗП и чл. 1 от ЗПК, поради което клаузите му следва да са съобразени с разпоредбите на тези закони. Приел е, че със сключване на договора за гаранция вероятно се цели да се заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, като се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД като собственик на „Файненшъл България“ ЕООД. Договорите за заем и за предоставяне на гаранция, формално представляват отделни такива, но следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани, посредством клаузата на чл. 4 от договора за заем. С тази клауза се предвижда задължително обезпечаване в полза на кредитора като е уговорено предоставяне на поръчителство от одобрен от него гарант.

Посочената в чл. 4, т. 1 и т. 2 алтернатива длъжникът да посочи двама поръчители или да предостави банкова гаранция само привидно предоставя на потребителя право на избор, тъй като за упражняването на това право се изисква предварителното одобрение на кредитора.

Това поставя кредитополучателя в състояние на обективна невъзможност да избере друга възможност освен обременителната за него, доколкото изборът на дружество, което професионално се занимава с такава дейност, води до начисляване на разходи. При това положение не би могло да се приеме, че договорът за гаранция е резултат от индивидуално договаряне и свободна инициатива. Клаузата на чл. 4 от договора за кредит е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Освен това в чл.3 ал.1 от договора за гаранция /поръчителство/ е уговорено потребителят да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер от 335,50 лв. Плащането на така уговореното 2 възнаграждение не е обусловено от неизпълнение по договора за потребителски кредит, а се явява дължимо и при точно изпълнение, като представлява част от погасителните вноски дължими по договора за паричен заем. Поради това уговорката е във вреда на потребителя , не отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като с нея се цели единствено оскъпяване на кредита и води до значително неравновесие между договорените права на страните, облагодетелствайки недобросъвестно и нееквивалентно гаранта. С оглед на това е приел, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, а Договорът за поръчителство като противоречащ на добрите нрави вероятно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Сключеният договор за предоставяне на гаранция с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е тясна взаимовръзка от сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията с договора за заем, поради което следва да се разглеждат като едно цяло. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към гаранта за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по заемното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по заема. Следователно сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това със сключването на договора за поръчителство значително се оскъпява ползвания заем, което утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя е почти равно на сбора от дължимите вноски по кредита. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл.

19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения по договора за потребителски кредит ГПР не е калкулирано оскъпяването от сключения договор за предоставяне на гаранция. Всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат за обикаляне на изискванията на закона е нищожна, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК.

Като е уговорено като дължимо предварително възнаграждението за дружествотогарант, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което сочи на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съотношението на дължимото по договора за предоставяне на гаранция и размерът на задължението, за което „Файненшъл България“ ЕООД се съгласява да гарантира може да се приеме, че е сключен в нарушение на добрите нрави, съответно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег. № 2773 от 30.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2635/2025 г. от Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 995 гр. Габрово, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500634 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрисконсулт Б. О., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 634/2025 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и молят да бъде отменено. Сочи, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 от ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Позовава се на чл. 143 от ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., конкретно чл. 3, в който е уредена т.нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Сочи, че твърдението за сключване на договора за поръчителство в противоречие с добрите нрави е неоснователен и подлежи на принципа на свободното договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД. Според чл. 4 от договора за кредит, длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „Изи Асет мениджмънт“ АД обезпечение чрез гаранция на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В изпълнение на това задължение, в деня на сключване на договора за заем, потребителят е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД /одобрено от кредитора лице/ договор за поръчителство, който съгласно чл. 2 влиза в действие, при неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 4 от договора. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно правоотношение възникнало на база договаряне между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника. По него „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по сключения с „Изи Асет менидджмънт“ АД договор за паричен заем. Сочи, че е налице валиден договор за гаранция сключен между кредитора „Изи Асет менидджмънт“ АД ии „Файненшъл България“ ЕООД, цедент на ищеца.