Решение № 209 от 16.11.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Кърджали, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20225100500182 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 114/29.04.2022 г. по гр.д. № 314/2021 г. по описа на РС Момчилград, е признато за незаконно уволнението и е отменена Заповед за налагане на дисциплинарно уволнение №46/19.04.2021 г. издадена от „Ш.Б. “ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: С., р-н „И.“, ж.к.“И.“, ул.“Н.Х.“ № *А, ет.*, ап.** А, представлявано от управителя Х.Н.Ш., действащ чрез пълномощника си Р. О. Б., по отношение на работника А. К. С., с ЕГН **********, от с.О., общ.К., обл.К., като неправилна и незаконосъобразна.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Ш. Б.“ ЕООД гр.С. против А. К. С. искове за заплащане на сумата от 580 лв., представляваща обезщетение в полза на работодателя на основание чл.221, ал.2 от КТ, както и за сумата от 4131.59 лв., представляваща претърпени от работодателя вреди в причинна връзка с виновното поведение на служителя на основание чл.203, ал.2 КТ във вр. с чл.211 КТ, като неоснователни и 1 недоказани. „Ш.Б.“ ЕООД - гр.С. е осъдено да заплати на А. К. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., а по сметка на РС – Момчилград 100 лв. възнаграждение за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „ Ш.

Б.“ ЕООД - гр.С., който го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв. Х. Г., като неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че изводът на съда за незаконност на процесната заповед бил неправилен и необоснован. В нарушение на процесуалните правила, съдът не обсъдил аргументите, доводите и възраженията на въззивника за законност на процесната заповед, не обсъдил и относимите и представени от ищеца доказателства, които били приети по делото и не оспорени от ответника. Съдебно-почерковата експертиза била извършена върху подпис на разписката за предаване на пратка, поставен върху електронно устройство на куриера, поради което приетата по делото експертиза не следвало да бъде кредитирана. Твърди се, че ответникът е узнал за заповедта за дисциплинарно уволнение още на 23.04.2021 г., видно от представените писмени доказателства - „екранни снимки“ от проведени разговори между ответника и ищеца под формата на чат в мобилното приложение Вайбър. Съдът не обсъдил тези доказателства, което обосновавало извод за допуснато при постановяване на решението нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на произнасяне по всички релевантни за предмета на спора доводи, твърдения и възражения.

Меродавния момент за прекратяване на трудовото правоотношение на основание дисциплинарно уволнение бил моментът на узнаване за заповедта от работника. Заповедта била редовно връчена дори, когато е изпратена на адреса на служителя, получена е в пощенската станция, а връчителят е удостоверил, че пратката не е потърсена от получателя. Необходимо било адресът, на който писмото е било доставено, да съвпада с посочения от служителя в кореспонденцията му с работодателя, който най-често бил вписаният в трудовия договор адрес. Съдът преценявал случаи, в които на същия адрес служителят е получавал и други пощенски пратки лично от работодателя. С доставянето на писмото, съдържащо заповедта за уволнение на посочения от служителя адрес, работодателят изпълнил задължението си за връчване на изявлението за прекратяване на трудовия договор.

2

Изявлението му породило правно действие и от този момент трудовоправната връзка следвало да се счита за прекратена. Съдът неправилно приел, че при наличие на предхождащо волеизявление от страна на работника за прекратяване на трудовото правоотношение, то следва да се приеме като основание за прекратяване на трудовите правоотношения, а не издадената заповед от страна на работодателя. Предизвестието трябвало да бъде писмено (форма за действителност) и да включва определен срок, след изтичането на който трудовия договор се прекратява. Отправеното предизвестие определяло със сигурност края на съществуването на трудовото правоотношение с изтичане срока на същото. Дисциплинарното уволнение било едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение. Неговият санкционен характер се проявявал преди всичко в едностранно, независимо от волята на работника и служителя преустановяване на трудовоправната му връзка с работодателя, като последица от най-тежкото виновно неизпълнение на трудовите задължения.

Възможна била и конкуренция на две насрещни, едностранни волеизявления насочени към прекратяване на трудовия договор, когато работникът или служителят пръв е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал. 1 КТ и през време на срока на предизвестието му е връчена заповед за дисциплинарно уволнение от работодателя.

Несъстоятелни били доводите на ответника, че при наличие на конкуренция между основания за прекратяване на трудовото правоотношение, едното от които за дисциплинарно уволнение, се прилага първото по време основание.

Този принцип се прилагал при различни от процесните основания за прекратяване на трудовия договор, а не и в хипотезата на предизвестие по чл.326, ал.1 КТ и дисциплинарно уволнение. Предизвестие не означавало незабавно предприемане на действие, а предупреждение, че такова ще бъде извършено в по-късен момент, поради което поведението на работника представлявало грубо нарушаване на трудовата дисциплина, недвусмислено установена и от работодателя, и от закона. Внезапното напускане на работното място от шофьори на влекачи в период на тримесечните им командировки в чужбина, било изключително неблагоприятно събитие за всеки превозвач, изпълняващ международни превози на товари, нанасящо огромни щети както на самите работодатели, така и на останалите участници в логистичния процес. Указанията на работодателя във връзка с променен 3 график на товарните автомобили и последваща смяна на шофьорите им, не представлявали промяна на характера или мястото на работа, така че работникът да е възпрепятстван да изпълнява трудовите си задължения, респективно не били налице основанията за правомерен отказ от или преустановяване на работата по смисъла на чл.219 от КТ. Такова указание представлявало законно нареждане на работодателя, каквото служителят е длъжен да изпълнява съгласно чл.126, ал.1, т.7 от КТ. В първоинстанционното производство било доказано, че ответникът е извършил грубо нарушаване на трудовата дисциплина, поради което законосъобразно, след запознаване с писмените обяснения на служителя по реда на чл.193 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Поради това искът за обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение в размер на 580 лв. бил основателен. Също така налице били всички елементи от фактическия състав на чл.203, ал.2 вр. с чл.211 от КТ.

Всички събрани по делото доказателства сочели, че А. К. С. неправомерно е отказал да изпълнява служебните си задължения, оставил поверения му товарен автомобил и не се е явил на работа до датата на издаване на заповедта. В същия ден, в който е оставил камиона и отказал да изпълнява служебните си задължения - 09.04.2021 г., работникът сключил трудов договор с друга компания за същата работа. Този факт бил посочен от самия ответник, който представил на съда и новият си трудов договор. Това поведение недвусмислено представлявало недобросъвестност и умишлено нанасяне на вреди на работодателя. За знанието на работника относно вредите, които ще настъпят за работодателя му вследствие поведението на първия, свидетелствала подписаната от А. С. декларация-съгласие от 26.03.2021 г., в която изрично били посочени вредите, които биха настъпили в случай на неявяване на работа и напускане без предупреждение.

Сред тези вреди изрично били посочени „пропуснати ползи вследствие на престой на определено МПС, разходи, извършени от дружеството и дружествата от групата „Ш.“ във връзка с наемане на нов водач“. За тези вреди, които били доказани, че са настъпили реално, работникът се съгласил да носи отговорност, което съгласие следвало да се тълкува като знание, определящо последващите му действия като такива, извършени умишлено по смисъла на чл.203, ал.2 от КТ. Твърди се, че не е налице предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ. Поведението на работника не можело да бъде 4 квалифицирано като предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като същият напуснал работата си и оставил повереното му от работодателя имущество непосредствено след отказа му да изпълни указанията на мениджъра си. Вредите се изразявали в непланиран престой на превозното средство, разходите по ангажиране на други шофьори и спешното им пристигане в базата на „Ш. Б.“ ООД и по разместване на програмата на другите превозни средства. Те били направени по необходимост, за да бъдат спазени задължения и изпълнени договори с партньори. Това било доказано с представените с исковата молба заповед за пре-планиране на водачи и превозни средства № 20-21088/12.04.2021 г., платежни нареждания, договор за възлагане, 3 бр. фактури и 2 бр. касови бонове. Общият размер на разходите бил 4131.59 лв., които А. С. следвало да заплати тези вреди в пълнен размер. Процесната заповед за дисциплинарно уволнение била издадена от ищеца с оглед доказаната по делото фактическа обстановка, а именно отказът на работника да спази указанията на мениджъра си във връзка с изпълнение на служебните му задължения, самоволното му напускане без предупреждение и оставяне на поверения му камион на 09.04.2021 г., както и фактът, че от посочената дата до датата на издаване на заповедта А. С. не се е явил на работа. Заповедта била законосъобразна, като работодателят обосновал преценката си за извършените от работника дисциплинарни нарушения и след като се е запознал с писмените обяснения на работника по реда на чл.193 от КТ. Работникът узнал за заповедта на 23.04.2021 г., което било доказано с проведената между него и г-н Р. Б. кореспонденция, в която А. С. коментирал съдържанието на заповедта, след като същага била получена на адреса на работника, на който той живее и получавал предходни пратки от работодателя си. Обект на почерковата експертиза не бил саморъчния подпис на ответника, а представената по делото разписка, подписана чрез електронно устройство. Излага съображения, че предявеният от ответника насрещен иск на основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно уволнение № 46/19.04.2021 г., е неоснователен, тъй като бил погА. по давност - от дата на узнаване за заповедта (23.04.2021 г.) до момента на предявяване на иска (27.08.2021 г.) били изминали повече от 2 месеца.

Съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ давностният срок за предявяване на искове за защита срещу уволнение бил два месеца. В решението не било обсъдено възражението за изтекла давност, което представлявало нарушение на 5 принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Съгласно константната съдебна практика заповедта за дисциплинарно уволнение се считала за връчена от деня на узнаване на нейното съществено съдържание - изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС - Момчилград като уважи изцяло предявените от „Ш. Б.“ ООД искове и да отхвърли в цялост, като изтекъл по давност, евентуално недоказан и необоснован, предявения насрещен иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител представя писмена, с която поддържа въззивната жалба и излага съображения по същество. Представя списък на разноските.

Въззиваемият А. К. С., представляван от процесуалния си представител - адв. М. С., оспорва въззивната жалба в представен отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се сочи, че ищецът представил по делото разпечатка с логото на „С.“АД за предаване на пакет 1 бр. от А. Л. Ч.на А. К. С.. В разпечатката нямало посочване какво съдържа пакета, имало подпис под името на А. К. С., който подпис не принадлежал на ответника съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебнографологична експертиза. Подписът в известието за доставяне не принадлежал на А. С., поради което представеното известие за доставяне бил неистински документ, който следвало да се изключи от доказателствата по делото. Неоснователно било твърдението на въззивника, че графологичната експертиза изследвала подпис върху електронно устройство на куриера.