Решение № 262 от 26.10.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Смолян, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500285 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 16/06.05.2026г. по гр. д. № 109/2024г. по описа на Районен съд - Чепеларе С. С. К., ЕГН ********** с адрес: гр. Ч., ул. „Н. Ч.“ № * е осъден да заплати на М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. Б. № * сумата в размер на 4090.34 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, дискомфорт, стрес, уплаха, престой в болнично заведение, оперативна интервенция, настъпили вследствие на причинена й от ответника на 02.10.2022 г. в гр. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявата зигоматична /ябълчна/ кост на лицето, довело до счупване на челюст, за което престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е постановена присъда № 5/28.11.2023 г. по НОХД № 60/2023 г. на РС - Чепеларе, влязла в законна сила на 27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта – 02.10.2022 г., до окончателното изплащане, като искът по чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдената сума в размер на 4090.34 евро до пълния претендиран размер от 10225.84 евро, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на деликта – 02.10.2022 г., до окончателното изплащане, като неоснователен.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 357.90 евро - разноски по делото по съразмерност, а по сметка на РС 1 Чепеларе - сумата от 163.61 евро – държавна такса върху уважения иск и сумата от 250.43 евро - депозит за вещо лице, платен от бюджета на съда.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 874.31 евро - разноски по делото по съразмерност.

Срещу така постановеното решение – в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба Вх. № 2259 от 27.05.2024г /регистратура РС – Чепеларе/ от С. С. К., ЕГН **********, чрез адв. Д., в която се излагат подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, както и за постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон. Търси се отмяната му в атакуваната част и намаляване размера на присъденото обезщетение. Обосновава се становище за недоказаност на всички заявени от ищеца вреди, още по-малко за размера им, който да обосновава обезщетение в размер на 4090.34 евро. Сочи се също, че освен приетите в диспозитива вреди - претърпени болки и страдания, дискомфорт, стрес, уплаха, престой в болнично заведение, оперативна интервенция, настъпили вследствие причинена средна телесна повреда, в мотивите си съдът е обсъждал и други, незаявени от ищеца – невъзможност продължително време да се храни нормално и да осъществява комуникация, продължителни затруднения от битово и социално естество, психически и физически дискомфорт, преживяна физическа и психическа травма, негативни емоционални преживявания, което намира за съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Поддържа се и становище, че съдът не е обсъдил всички относими доказателства, в какъвто смисъл се прави доказателствен анализ, вкл. на неприетия снимков материал. Обосновава се и становище за нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Прави се доказателствено искане за приобщаване на представен снимков материал и доказателствени искания, свързани с автентичността му.

Претендират се разноски.

От страна на въззиваемата страна – М. Р. Д. ЕГН **********, чрез адв.

С., е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност и правилност и обоснованост на решението в атакуваната му осъдителна част, което се иска да бъде потвърдено.

Оспорва се доказателственото искане на ответника по наведени съображения.

Подадена е от ищцата и насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част, в която част се търси отмяната му и присъждане на обезщетение в целия му претендиран размер от 20 000 лева в евровата му равностойност. Излагат се съображения за неправилност на решението в тази част поради нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер на обезщетението не съответства на тежестта на увреждането и на действително претърпените неимуществени вреди. В тази връзка се иска да бъде отчетено, че към датата на инцидента ищцата е била едва на 17 години, като 2 претърпяната лицево-челюстна травма, оперативната намеса и продължителният възстановителен процес са засегнали в значителна степен нейното ежедневие, самочувствие, социални контакти и психическо състояние.

Претендират се разноски.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната и насрещната жалби са подадени в законовия срок по чл.

259, ал. 1 ГПК и чл. 263, ал. 2 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Действително, първоначално е констатирана нередовност на въззивната жалба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената й част и формулираното към въззивния съд искане: от една страна се твърди, че решението се обжалва изцяло в осъдителната му част по отношение на присъдената сума от 4090.34 евро, но от друга страна се иска намаляване на присъденото обезщетение, а не отхвърляне на претенцията изцяло. Затова на жалбоподателя – ответник е указано да уточни до какъв размер обжалва решението в атакуваната му осъдителна част, респ. с какъв размер обезщетение е съгласен. В изпълнение на тези указания жалбоподателят – ответник уточнява, че обжалва решението в осъдителната му част изцяло, като търся отмяната му в тази част и отхвърляне на претенцията, евентуално – намаляване на присъденото обезщетение до сумата от 400 евро. Поради това и двете жалби са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Предявен е иск по чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 02.10.2022 г. след 18,30 часа отишла в дома на ответника в гр. Ч., ул. „Н. Ч.“ № *, където последният чрез нанасяне на удар с крак в лявата страна на лицето и главата й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявата зигоматична кост с разместване на фрагментите - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което бил признат за виновен с присъда по НОХД № 60/2023 г. по описа на РС – Чепеларе, потвърдена с решение № 6/27.03.2024 г. по ВНОХД № 9/2024 г. по описа на ОС - Смолян. Твърди, че след инцидента била приета и оперирана в МБАЛ – гр. Смолян. След операцията се възстановявала около месец, но и до сега има изтръпване на страничната част от носа и зъбите от лявата страна на лицето - в областта на устата, като продължава да изпитва болки по време на хранене, поради което се храни с меки храни. Твърди, че след инцидента изпаднала в тежък душевен дискомфорт, засягащ достойнството й, тъй като начинът, по който й била причинена телесната повреда, бил изключително грозен, брутален и садистичен. Отделно от това се налагало да обикаля по институции - разпити в полицията и съда, което допълнително я обременило психически. Поради това – след надлежното й увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендира от ответника сумата от 20000 лева - обезщетение за 3 причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 02.10.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът не е подал отговор в преклузивния срок. В хода на производството оспорва претенцията изцяло. Счита, че максималният размер на обезщетението е 3000 лева.

Районният съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, като за справедливо е намерил обезщетение в размер на 8000 лева /4090.34 евро/ при съобразяване от една страна на преживяната физическа и психическа травма; негативните емоционални преживявания, стрес и уплаха при осъщественото нападение, в т.ч. емоционален дискомфорт, продължил първите седмици след инцидента; продължаващ и понастоящем физически дискомфорт, свързан с намалена сетивност на част от меките тъкани под лявото око, а от друга неустановеното по делото продължително или тежко психическо разстройство, което да е пряка и непосредствена последица от деликта; липсата на данни за настъпили усложнения; младата възраст на пострадалата /на 17 години към датата на деянието/, която й позволява да преодолее побързо физическите и психологическите последици от нанесената травма; недоказаните твърдения за обикаляне по институции, разпити в полицията и съда, свързани със загуба на време, притеснения и разходи.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Не се оспорват фактическите и правни изводи на съда, че в случая са налице всички материалноправни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, причинени на ищцата вреди и причинна връзка между двете. В тази връзка следва да се подчертае, че обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца - предмет на влязлата в сила присъда по образуваното по случая НОХД, не се нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от гражданския съд. Съгласно чл.

300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по 4

Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на ищцата в резултат на нанасяне на удар с крак средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявата зигоматична /ябълчна/ кост на лицето, довело до счупване на челюст - престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, която е елемент от състава на престъплението и без наличието й извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите.

Тук следва да се посочи - с оглед на повдигнатото във въззивната жалба възражение за несъответствие между заявените от ищцата вреди и приетите от съда за установени, че първата инстанция не се е отклонила от правните рамки на спора. Присъдено е обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания, от противоправното деяние, което покрива и фактическия състав на престъпление, именно съобразно заявеното в исковата молба, като са изложени подробни съображения защо едни вреди се приемат за доказани, а други – не. Диспозитивът на решението напълно отговоря на формираните мотиви, като съдът не е длъжен да описва всяко страдание поотделно, щом то се включва в глобалния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Отчетените от съда конкретни и обективно съществуващи обстоятелства по делото при определяне общия размер на обезщетението не представляват отделни вземания /претенции/ за всяка отделна проява на вредата, а са елемент от общата оценка на единния размер на неимуществените вреди, които обхващат телесните и психическите увреждания, болките и страданията и произтичащите от тях негативни преживявания, оценявани в тяхната цялост.