Решение № 619 от 10.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V - 76

10.06.2020г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Ваня Ванева при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №415 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК:

*********, представлявана от Галя Йорданова Петрова – главен юрисконсулт, с която се обжалва Решение №105 от 28.11.2019г. постановено по гр.д.

№105/2019г. по описа на Районен съд Царево.

С обжалваното решение районният съд е осъдил

„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН: **********, сумата от 2752,76 лева, представляваща стойността на извършените на 11.08.2017г. транзакции с издадената от Банка ДСК на името на Д.Г.Г., ЕГН: ********** банкова карта с номер 670501******1542, които транзакции са една операция „теглене на пари в брой чрез ATM” и три операции „Плащане чрез ПОС терминално устройство”, регистрирани без съгласието на Д.Г.Г., ЕГН: **********, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция - 22.02.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдена е „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН: **********, сумата от 110,12 лв. за съдебно деловодни разноски.

Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд е достигнал до необосновани и неправилни фактически и правни изводи. Посочва се, че по делото не е установено, че оспорените от ищцата операции са били неразрешени, а точно обратното – автентичността на всички четири броя операции се е потвърдила безспорно. Изложени са съображения, че в хода на производството, освен верен ПИН код, са доказани още и следните относими към предмета на спора обстоятелства: установена автентичност /ПИН кодът е бил въвеждан правилно от първия път при всички операции и чипът на картата е бил прочетен при всички оспорени операции/; операциите са били точно регистрирани и осчетоводени със съответните дати авторизация и осчетоводяване; оспорените операции не са били засегнати от техническа повреда или друг недостатък. Подчертава се, че по делото няма данни платежният инструмент да е бил използван от друго лице, различно от ищцата. Използването му от друго лице не било установено и в рамките на образуваното досъдебно производство. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че операциите са неразрешени. Изложени са доводи, че в случая е налице неизпълнение на задължението по чл.53, т.3 от ЗПУПС от страна на ищцата – за опазване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент, като се твърди, че ПИН кодът е съхраняван върху картата или по друг начин, позволяващ да бъде узнат веднага. Твърди се, че по делото не е установено дали ищцата е уведомила доставчика на платежни услуги за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент, незабавно след узнаването. В тази връзка се твърди наличие на противоречиви твърдения относно момента на узнаване - в жалбата пред клон на банката в Царево, до органите на МВР и в исковата молба. Твърди се, че не са налице основания за ангажиране отговорността на банката за възстановяване на сумите по смисъла на чл. 57 от ЗПУПС. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли изцяло. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от Д.Г.Г..

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника „Банка

ДСК“ АД се явява юрисконсулт Галя Петрова, която поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание за въззиваемата страна

Д.Г.Г. се явява адв. Георгиев, който оспорва въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.57 от Закона за платежните услуги и платежните системи /отм./.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от Д.Г.Г., срещу „Банка ДСК“ ЕАД, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2752,76 лв., представляваща обезщетение за вреди в размер на стойността на извършените на 11.08.2017г. транзакции с издадената от Банка ДСК на името на ищцата дебитна карта №670501******1542 в общ размер на 2752,76 лв. и представляващи операция „теглене на пари в брой чрез АТМ“ и три операции „Плащане чрез ПОС терминално устройство“, регистрирани без нейно съгласие, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че на 10.08.2017г.***, на 11.08.2017г.***, пазарувала в магазин в град Поморие, когато за последно видяла портмонето си, в което имало 30 лв., банкова карта, лична карта и документи. В Бургас, посетила МОЛ „Галерия“, където не е плащала нищо със собствени средства, съответно не е вадила портмонето си. Отпътувала към град Царево следобед. На следващия ден - 12 август 2017г. установила, че портмонето ѝ липсва. Твърди се, че още същия ден ищцата се обадила на представител на ответника, в колцентъра на банката, като докладвала за липсата на картата и поискала същата да бъде блокирана, но при обаждането била информирана, че чрез дебитната карта вече са били осъществени транзакции. Сочи се, че въпреки докладването от страна на ищцата, че банкова карта е била открадната, на 12 август 2017 г. са били направени допълнителни плащания с открадната карта, като в тази връзка счита, че от страна на служителите на банката не са предприети своевременно необходимите действия, за да се предотврати извършването на неправомерни действия.

На следващо място се твърди, че на 14.08.2017г. ищцата посетила Районно полицейско управление - гр. Царево, където обявила личната си карта за открадната, като на същия ден посетила и клон на Банка ДСК в гр. Царево, където попълнила всички необходими документи, във връзка с открадната банкова карта.

Сочи се, че ищцата получила от ответника становище и извлечение от извършени операции, съгласно което извършените на 11.08.2017г. транзакции с откраднатата карта са в общ размер на 2752,70 лв., като било посочено, че същите са протекли с прочитане на данни от чипа на картата и въвеждане на верен ПИН код. Твърди се, че е заявила пред ответника, както и пред разследващите органи, че ПИН кодът на картата не е бил в портмонето, където се намирала картата и което било откраднато. За случая било образувано досъдебното производство № 434 ЗМ-1019/2017 г. по описа на Второ РУ на МВР - Бургас, вх. №23761/2017 г. пор. № 666/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, водено за престъпление по чл. 249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, което с Постановление за спиране на наказателното производство с вх. №23761/17 от 15.03.2018 г. постановено от Гергана Илиева, прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас било спряно. Сочи се, че ищцата подала молба за започване на помирително производство на основание чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 174, ал. 5 от Закона за платежните услуги и платежните системи (обн. в ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г.) пред Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите, но споразумение между страните не било постигнато. Изложени са подробни съображения, че посочените транзакции представляват неразрешени от страна на ищцата платежни операции, тъй като същата не е правила нареждане по тях и не е давала съгласие за тяхното изпълнение.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Твърди се, че, между ищеца и ответника е бил сключен Договор за издаване и обслужване на дебитна карта, въз основа на който на ищцата е била издадена банкова карта, получена лично от нея, удостоверено с подписана от ищцата декларация. Сочи се, че на 12.08.2017 г. в 23:46 ч. ищцата се е свързала с Информационен контактен център - София, като е информирала оператора, че дебитната ѝ карта е изгубена и помолила да бъде блокирана и преиздадена, като в отговор на обаждането, незабавно, още в рамките на проведения разговор, операторът е блокирал и заявил за преиздаване банковата карта. Твърди се още, че на 14.08.2017г. ищцата е депозирала в „Банка ДСК“ жалба и искане, с които оспорила всички транзакции, извършени с посочената банкова карта на 11.08.2017г. Въз основа на подадените жалба и искане за оспорване, от страна на банката е била направена проверка, при която се установило, че на 11.08.2017г. с банкова карта на ищцата са били извършени общо 4 бр. операции, чиято обща стойност е 2752,76 лв. като една от операциите е за теглене на пари в брой на банкомат (ATM), а останалите три за плащане при търговци чрез ПОС терминално устройство.

Сочи се, че след извършена от банката проверка се установило, че всички оспорени транзакции както тази на АТМ, така и тези на ПОС са били извършени чрез физическото използване на картата и прочитане на данните, записани в нейния чип, както и че при всяка от оспорените транзакции е бил въведен верен ПИН код от първия път, също така транзакциите са протекли успешно, като са регистрирани и осчетоводени точно, без да са засегнати от техническа повреда или друг недостатък. Твърди се още, че въз основа на тези данни, „Банка ДСК“ е отказала възстановяване на сумите от транзакциите, за което ищцата е била уведомена с писмо. Посочва се, че на 09.05.2018г., ищцата е подала оплакване и до Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП (ПКПС), въз основа на което е било образувано помирително производство №71/2018г. и след разглеждане на случая, от страна на ПКПС е било изготвено помирително предложение, в което е прието, че за разрешаване на възникналия спор следва да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи (обн. ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., отм. ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г.), който е приложим към процесните операции, поради това, че ищцата не е изпълнила задълженията си по чл.53 от ЗПУПС, за опазване персонализираните защитни характеристики (ПИН-код) на картата и с това е създала предпоставки за извършване на неправомерни операции с откраднатия платежен инструмент. Предложението е било прието от ответника, но не е било прието от ищеца и поради тази причина, ПКПС е прекратила производството.

Изложени са съображения, че картата е с чип и не може да бъде неправомерно копирана по начин, че с нейно копие да се извършват оспорените операции, при които този чип е бил прочетен, т.е. операциите са били извършени с оригинал на платежната карта, а не с друга пластика и за извършването им е било необходимо въвеждането на верен ПИН- код, като в тази връзка се твърди, че ако процесиите операции не са извършени от ищеца, то те са следствие от неизпълнение на задълженията ѝ за опазване на платежния инструмент и неговия ПИН. Сочи се още, че не е изпълнено задължението на ищцата, за незабавно уведомяване на „Банка ДСК“ при узнаване за изгубена или открадната карта. Заявява се, че операциите са били точно регистрирани и осчетоводени, че всички оспорени операции са точно регистрирани в картовата система на банката със съответни дати на авторизация и осчетоводяване, че е налице пълно съответствие на датите и часовете на извършване на операциите в картовата и счетоводната система, както и на датите на осчетоводяване на операциите, поради което те са и точно осчетоводени, че оспорените платежни операции не са били засегнати от техническа повреда или друг недостатък, че при всяка от операциите коректно е бил прочетен чипът на банковата карта. Твърди се, че ако процесиите операции не са извършени от ищеца и съответно са неразрешени от нея, то същата не е изпълнила своите задължения по чл.53 от ЗПУПС /отм./, поради груба небрежност. Сочи се още, че ищцата е въвела противоречиви твърдения относно момента на узнаване за изчезване на картата. Оспорва се твърдението на ищцата, че на 12.08.2017г. след разговора между нея и служител на Банка ДСК, с банковата карта са извършени „допълнителни плащания".