Решение № 155 от 12.08.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Разлог, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200009 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР. Образувано е по жалба на И.Т.П., ЕГН*, с адрес: с.Г.Д., о.Р., у.„Д.“№15, против Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа, с рег. №*/30.12.2023 г., издадена от А.М.И. - мл. инспектор при РУ-Р., с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.

В жалбата се посочва, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Излагат се подробни съображения, че в оспорената заповед липсва описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило престъплението. Сочат се и пороци при самото издаване на заповедта, тъй като не са посочени фактическите и правните основания за издаването на оспорения акт в това число, не е посочено конкретното правно основание за задържането и датата на същото.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Вместо него се явява процесуален представител, който доразвива доводите, изложени в жалбата. Намира, че издадената от полицейския служител заповед за задържане следва да бъде изцяло отменена, поради липса на основание за нейното издаване. Излага доводи, че същата е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на процесуалните правила, така и в нарушение на целта на закона.

Ответникът по жалбата А.И., в качеството си на полицейски орган при РУ-Р., не изразява становище по същество, не взима отношение и не депозира писмено становище.

На първо място Заповедта за задържане, предмет на съд. контрол не съдържа правилни указания пред кой орган подлежи на обжалване /посочено е, че същата подлежи на обжалване пред Бл.АС/. Въпреки това, жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко засегнато от адм. акт и се дължи разглеждането й по същество. Съдът приема, че оспорващият е получил заповедта на 30.12.2023 г., когато е бил освободен, а жалбата е депозирана на 03.01.2024 г., т.е. същата е депозирана в законоустановения срок. Подадена е от лице, пряко засегнато от адм. акт. Същата съдържа предвидените в закона форма и реквизити, т.е. отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и в този смисъл е допустима.

Рг.РС след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168, ал.1 от АПК, на законосъобразността на оспорената заповед и 1 на посочените в жалбата основания приема за установени следните обстоятелства по делото:

На 30.12.2023 г. в г.Б., около 00:30 часа е задържано лицето И.Т.П., ЕГН*, с адрес: с.Г.Д., у.“Д.“№15, в помещение за временно задържане - РУ-Б., въз основа на Заповед за задържане №*/30.12.2023 г., издадена от А.М.И. - мл. инспектор при РУ-Р., с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа, с посочени фактически и правни основания на задържането в процесната заповед - чл.325 от НК. Причината за задържането не се установява от ангажираните по делото доказателства.

От Н-ка на РУ-Р. е предоставена на съда информация с писмо вх. №230 от 09.01.2024 г., че по случая, по който е постановено задържане на лицето И.П. има образувано ДП №468/2023 г. по чл.325, ал.2 от НК, но същия не е привлечен като обвиняем. Към писмото е представено и заверено копие на книга на задържаните лица /л.16-л.20 от делото/.

На И.Т.П. му е извършен личен обиск, като от ЦСМП са дали становище, че лицето може да бъде задържано, като по негови данни не е имал здравословни оплаквания към момента.

При последващ преглед, извършен на датата на задържането 30.12.2023 г., становището на ЦМП е било, че П. следва да бъде освободен при снета анамнеза: „оплаква се от сърцебиене, изтръпвания на устата, нервно напрежение“.

Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото адм. преписка и писмените доказателства, приети като годно доказателство.

За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е необходимо да бъдат установени в съвкупност всички изисквания за валидност на адм. акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на адм. нак. правила, да не противоречи на материално правните разпоредби и да съответства на целта на закона.

Липсата на някое от тези основания, установени в чл.146 от АПК, води до недействителност на адм. акт.

В случая заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.72, ал.1 от ЗМВР, тъй като видно от приложената към материалите преписка и по специално Писмо с вх.

№4044/18.04.2024 г. по описа на Рг.РС, РУ-Р. при ОДМВР-Б., е уведомило съда, че А.М.И. е служител на МВР от 05.01.2018 г. и продължава да служи, като същият считано от 01.07.2020 г. е преназначен на длъжност полицай в „ОП“ на РУ-Р., която заема и към настоящия момент, тоест И. е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от Закона за МВР. Освен цитираното писмо, други доказателства в тази насока не са представени.

Мярката „Задържане за срок от 24 часа“ е принудителна адм. мярка по см. на чл.72-75 от ЗМВР. Тя представлява адм. разпореждане на орган на власт в кръга на правомощията му, което непосредствено засяга правната сфера на адресата. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, §1 от КЗПЧОС. Това право е непосредствено след правото на живот и забраните за изтезанията и нечовешкото отношение. В първата разпоредба на Конвенцията са изброени хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Целта на тази разпоредба е да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода.

Разпоредбата на чл.5, §1 изисква на първо място задържането да е законосъобразно.

Последното означава да е спазен редът, предписан от националния закон. По този начин конвенцията препраща директно към националното право. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, предоставя процесуална възможност на полицейските органи да задържат лице, което, след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

Съдът намира, че са налице отменителните основания на чл.146, т.2 от АПК - заповедта е издадена при съществено нарушение на адм. производствените правила и в противоречие със закона. Реквизитите на съдържанието на заповедта са определени в чл.74, ал.2 от ЗМВР.

Точка 2-ра на същата разпоредба въвежда изискването заповедта да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. По силата на съдържанието на специалната правна норма в заповедта следва да бъде посочено не само правното основание, но и конкретните фактически обстоятелства, дали основание дадено лице да бъде 2 задържано. Мотивите към адм. акт могат да бъдат изложени и отделно от него (съгласно Тълк. решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС) най-късно до изпращане на жалбата с/у акта на по-горния АО. По делото не се установи А.И., в качеството на АО, който е издал процесната заповед, да е изложил каквито и да било фактически основания по издаването й нито в самата заповед, нито в друг документ, съпровождащ адми. преписка.

Фактическите и правни основания, посочени в заповедта следва да бъдат във взаимна вр. помежду си. Недопустимо е съдът да бъде поставен в положение да подвежда установените факти под съответната правна норма, когато това не е направено от компетентния орган.

Задължение на съда е да провери дали посочените в акта фактически основания се установяват от събраните по делото доказателства и съответни ли са на извършената правна квалификация. От това се извежда задължението на АО да мотивира своя акт, така че при съд. контрол да се извърши проверка за законосъобразност и правилност на властническото волеизявление, което в случая засяга пряко правото на свободно придвижване на конкретно лице. Единствено цитирането в заповедта на приложимата правна норма на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР и на основание „325 НК“, не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. В заповедта липсват изложени фактически основания за нейното издаване. Абсолютно неизяснен обаче остава въпросът на базата на кои безспорно установени факти и обстоятелства АО е направил извод, че лицето И.Т.П., след надлежно предупреждение, съзнателно е пречил на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Непосочването на фактическите и правни основания за издаване на заповедта, е нарушение на изискването за форма на акт и във всички случаи ограничава правото на защита на засегнатото лице. Същото е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.

Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие с целта на закона, която е самостоятелно основание за отмяната й по реда на чл.146, т.5 от АПК. Целта на принудителната адм. мярка - задържане за срок от 24 часа, налагана по реда на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, не е да се наложи наказание, а лицето да прекрати неправомерното си поведение или да извърши престъпление, като по този начин осуети или утежни нак. преследване. Тези данни за всеки конкретен случай следва да бъдат категорично установени. Издаването на оспорената заповед категорично не допринася за постигане на горепосочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда, тъй като липсват каквито и да било данни, че жалбоподателят съзнателно е попречил на полицейския орган да изпълнява задълженията си по служба. От формална гледна точка предвид изложеното издадената заповед не сочи на конкретна цел, наложила задържането на лицето и е основание за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора, а именно отмяна на издадената заповед за задържане на лице на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК, право на разноски има жалбоподателя, каквато претенция обаче не е заявена от същия нито с депозираната жалба, нито в проведените открити съдебни заседания, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И.Т.П., ЕГН*, с адрес: с.Г.Д., о.Р., у.„Д.“№15, Заповед за задържане на лице с рег. №*/30.12.2023 г., издадена от А.М.И. - мл. инспектор при РУ-Р., с която на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.

Решението може да се обжалва от страните пред Бл.АС в 14-дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3