Определение № 282 от 17.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. Варна, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито засеД.е на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Х. Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502542 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 88372/04.11.2024г., подадена от В.

Р. Г., ЕГН ********** срещу определение № 12076 от 25.10.2024г., постановено по гр.д. № 8745/2023г. по описа на РС-Варна, 20 състав, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, на основание чл. 227, ал. 3 от ЗЗД вр. чл. 130 от ГПК.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалпододателката счита, че съдът неправилно е възприел твърденията й в исковата молба. Сочи, че изрична показан за даване на издръжка е отправила към синовете си на 10.07.2022г.

Сочи, че от събраните доказателства по делото се установява само, че Й. Й. не е откликнал на молбите на майка си за помощ, а не, че е отказвал многократни покани за даване на издръжка. Сочи, че срокът по чл.227 ЗЗД започва да тече от момента, в който поканата е била връчена или е достигнала до знанието на надарения, с оглед на което в настоящия случай същият не е изтекъл. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върната на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от 1 особения представител на насрещната страна Х. Й. Й., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че определението е правилно и законосъобразно, като съдът е обсъдил в цялост и дълбочина доказателствения материал по делото.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил и отговор от насрещната страна Д. Й. Й., ЕГН **********, с който моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита за правилни изводите на районния съд досежно срока за предявяване на иска. Сочи още, че по делото не е установено какви средства не достигат на ищцата да осигури месечната си издръжка. Излага още, че не е налице основание за разваляне на договора спрямо него, тъй като той не може сам да осигури и собствената си издръжка.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. № 8745/2023г. по описа на РС-Варна, 20 състав, е образувано по искова молба, подадена от В. Р. Г. срещу Х. Й. Й. и Д. Й. Й., като наследници на сина й Й. Й. Й., с която е предявен иск по чл.227, ал.1, б.

„в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в НА № 189, том 20, дело 6063 от 1990г. по описа на PC - Варна, извършено от В. Р. Г. в полза на сина й Й. Й. Й..

В исковата молба са наведени твърдения, че с горепосочения договор за дарение ищцата е дарила на синовете си Й. Й. Й. и Р. й Й. Й. Й. недвижим имот, представляващо дворно място с площ от 1012 кв.м., съставляващо парцел - XI - 103, кв.21 - А, по плана на село Звездица, Варненска област, идентичен с поземлен имот с идентификатор **********.103, сграда с идентификатор **********.103.2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.103.5.4, самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.103.5.1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.103.5.2. Ищцата излага още, че в последните години здравословното й състояние с е влошило, като доходите, които получава от пенсия са недостатъчни за издръжката й. Сочи, че синът й Р. Й. откликвал на молбите й да я подпомага в ежедневието, но синът й Й. Й. никога 2 не й помагал и не и давал издръжка, макар и да имал финансови средства. На 10.07.2022г. след като се запознал с писмената й покана за заплащане на месечна издръжка, последният отказал да я получи. По-късно Й. Й. починал като негови наследници по делото били ответниците.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, с които оспорват исковата молба като неосноватена на различни основания, но никой от тях не се позовава на изтичане на предвидения в чл.227, ал.3 от ЗЗД срок за предявяване на иска.

След като е разгледал делото в открито съдебно засеД.е и е дал ход по същество, районният съд е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото като недопустимо, на основание чл. 227, ал. 3 от ЗЗД вр. чл. 130 от ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че предвиденият по чл.227, ал.3 от ЗЗД едногодишен срок за предявяване на иска е преклузивен и за него съдът следи служебно. По посочения въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, включително на ВКС. Действително с решение № 186/25.10.2017 г. по гр.д. № 5147/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о. и определение № 381/07.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2679/2020 г. по описа на ВКС, III г.о. се приема, че срокът е преклузивен. В обратния смисъл, а именно че срокът е давностен и за него съдът не следи служебно, са решение № 233 от 16.04.2024 г. по гр.д.

№ 2263/2023 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 322 от 09.04.2009 г. по гр.д. № 656/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о. Възприемайки последното становище и при липса на наведено от ответниците възражение за давност в срока за отговор на исковата молба, настоящият състав намира, че постановеното определение, при което съдът служебно е извършил преценка, че срокът по чл.227, ал.3 от ЗЗД, за неправилно.

Дори и да се приеме, че срокът е преклузивен, въззивният състав не споделя и извода, че от изложените в исковата молба твърдения на ищцата и от показанията на свидетелката, се установява, че В. Р. в годините е отправяла многократни покани към сина си Й. Й. да й дава издръжка, които той е отказвал, следователно едногодишният срок е изтекъл. В исковата молба е посочено, че Й. Й. не е помагал на майка си и не е откликвал на молбите й за помощ, както брат си Р. Й., а също и че не й е давал издръжка, въпреки че 3 имал средства, но не и че тя изрично е отправяла искания за издръжка, на които той е отказвал. Съгласно показанията на св. К.М, водена от ищцата, В. е имала очакване сина й Й. да се грижи за нея като брат си Р. или да й дава пари, но той не го е правил. От същите не може да се направи извод, че до знанието на надарения е достигнала волята на дарителя да отмени дарението в случай, че не предостави исканата издръжка, което е условие да се приеме, че срокът е започнал да тече. В този смисъл е горепосоченото решение № 186/25.10.2017 г. по гр.д. № 5147/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., в което се приеме, че срокът е преклузивен – „ за да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази воля на дарителя. Противното означава, че дарителят има само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск с правно основание чл.227, ал.1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна.“

В допълнение следва да се отбележи, че с горепосочените решение № 233 от 16.04.2024 г. по гр.д. № 2263/2023 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 322 от 09.04.2009 г. по гр.д. № 656/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о. се приема още, че при всяко поискване, респективно отказ на дарения да даде издръжката, от която дарителят трайно се нуждае, възниква основание за отмяна на дарението, независимо от това дали е правено и друго искане и колко време е изтекло от предшестващите откази на дарения. В настоящия случай се касае именно за хипотеза, при която нуждата от издръжка на ищцата не е специфична и/или еднократна, а трайна както съобразно наведените от нея твърдения, така и съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства. В този случай, дори и да се приеме, че ищцата е подканвала сина си Й. Й. многократно да я подпомага с ежедневната й издръжка, правото й да поиска издръжка отново и в случай на отказ да предяви иск за отмяна на дарението, не отпада. Същевременно установено по делото е, че В. Р. е поканила сина си да й заплаща издръжка с изрична покана от 10.07.2022г. (помалко от една година от датата на подаване на исковата молба), а и отново със самата искова молба, която според константната практика на съдилищата също се приема за покана.

По всички изложени съображения съдът намира, че производството по 4 делото не се явява недопустимо с оглед разпоредбата на чл.227, ал.3 от ЗЗД.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното прекратително определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12076 от 25.10.2024г., постановено по гр.д. № 8745/2023г. по описа на РС-Варна, 20 състав.

ВРЪЩА гр.д. № 8745/2023г. по описа на РС-Варна, 20 състав, на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5