Решение № 218 от 02.10.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Карнобат, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20232130100194 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „УниКредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 831919536, чрез пълномощник адвокатско дружество „Б. и Стоянова“ чрез представляващия адвокат И. Б., БАК с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №16, ет. 2, офис 206 против М. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес в ************* чрез назначения особен процесуален представител адв.

В. П., БАК с адрес на кантората в гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №5, ет. 1 с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми по Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR-411-001672017 от 22.08.2017 г.:

1. 447, 53 лв. главница, ведно със законната лихва от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;

2. 61, 38 лв. лихви за просрочена главница;

Претендират се и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както и разноски по чгд №151/2022 г. на КРС в размер на 132 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

Твърди се в исковата молба, че между ищецът и ответника е бил сключен Договор за кредитна карта за физически лица №CCIR-411-00167-2017 от 22.08.2017 г., съгласно който УниКредит Булбанк АД като кредитор е предоставила на ответника, кредитен лимит в размер на 500 лева. Сочи се, че усвоеният кредитен лимит, за да не бъде блокирана кредитната карта, е следвало да бъде погасяван поне с минимална месечна вноска в размер на 15 лв. от 1-во до 15-то число на месеца, следващ периода на клиентски плащания, след която дата се начислявали лихви върху усвоената и непогасена сума по кредитния лимит. По кредита не се е договарял погасителен план с установени месечни погасителни вноски, а погасяването на дължимите суми се извършвало чрез внасяне на средства или осигуряване на достатъчно салдо по картовата сметка (чл.8.5 от Договора), като банката имала право на директен дебит. Уговорено било в случай, че не бъдат осигурени достатъчно средства по 1 картовата сметка, за да се погаси минималната вноска към 15-то число на месеца следвало да се начислят лихви върху усвоената част от кредитния лимит. Ищецът изтъква, че кредитополучателят не е изпълнил основното си задължение за осигуряване/внасяне на достатъчно средства по картовата сметка за погасяване на усвоените суми, поради което към дата 22.05.2021 г. поради липса на достатъчно салдо по картовата сметка на ответника за погасяване на минималните погасителни вноски за главница по усвоените суми от кредитния лимит през месеците февруари 2021, март 2021 г., април 2021 г. и май 2021 г. вкл., на основание чл.10.1.1 от Договора, усвоеният кредитен лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от 22.05.2021 г. Банката е начислила и мораторни лихви по чл.7.2 от договора, за които обстоятелства на ответника е връчена Покана за доброволно изпълнение с уведомление за обявената предсрочна изискуемост и дължимите суми с изх.

№26732/07.07.2021 г., получена на 08.09.2021 г. чрез ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК. Сочи още, че до настоящия момент задължението не е погасено, поради което пред КРС било образувано и гореспоменатото чгд №151 от 2022 г., както и настоящото дело.

Ответникът М. Д. чрез назначения му особен представител оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Заявява в отговора на исковата молба , че ищецът се позовава на това, че длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост при спазването на правилата на чл.47 от ГПК като връчването е извършено чрез ЧСИ Делян Николов с рег.

№804 на КЧСИ на дата 08.09.2021 година. Счита последното за нон-сенс, тъй като съгласно приложения по делото договор той е с краен срок на действие 31.08.2019 г., поради което нямало как кредитът да е обявен за предсрочно изискуем след изтичането на крайния срок за погасяване на дължимите по кредита суми. Твърди, че не са представени доказателства за продължаване срока на договора, които да оборят по категоричен начин това твърдение.

Счита, че събраните по делото доказателства установяват единствено договорната обвързаност между ответника и Банката, по силата на сключения договор за банков кредит, неговия размер, както и възможностите за обявяването му за предсрочно изискуем, но не и подлежащо на изпълнение вземане на посоченото в исковата молба основание. Неустановен бил останал и размерът на процесното вземане към датата, на която се счита за прекратен договора - 31.08.2019 година, поради изтичането на неговия срок. Твърди още, че доколкото падежът на цялото задължение е настъпил на крайната дата, посочена в договора 31.08.2019 година, вземането било изискуемо съгл. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Тъй като обаче, ищецът се е позовал единствено на настъпила предсрочна изискуемост на вземането на основание разпоредбите на договора за кредит и ОУ към него, сочи, че съдът би бил лишен от възможността да вземе предвид този факт, тъй като това би довело до произнасяне извън наведеното от страните основание, което би довело до недопустимост на съдебното решение. Допълва, че за разлика от прекратителния срок, който има за последица прекратяване на облигационната връзка, падежът е уговорен срок за изпълнение, с изтичането на който настъпва изискуемостта на главното вземане, длъжникът изпада в забава и възниква отговорността за вреди от неизпълнението, но договорът не се прекратява, което представлявало съвсем различен правен институт. Не са ангажирани и доказателства за размера на вземането към 31.08.2019 г. В тази връзка моли за изцяло отхвърляне на ищцовите претенции.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

РС-Карнобат е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителни претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор за кредитна карта, за които е издадена заповед за изпълнение. Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 151/2022 г., в рамките на което с разпореждане от №221 от 18.02.2022 г. по повод заявление на ищеца по чл. 417 от ГПК е 2 разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за 447, 53 лв. главница, ведно със законната лихва от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 61, 38 лв. лихви за просрочена главница от 16.02.2021 до 17.02.2022 г. , както и за разноски в размер на 132 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

Издадена е заповед №99 от 18.02.2022 г., както и ИЛ №103 от същата дата, по който е образувано изп. дело№118 от 2022 г. при ЧСИ Делян Николов в гр. Бургас, в рамките на което е издадена Покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 21.11.2022 г. В законния двуседмичен срок длъжникът не се е явил да получи книжата в кантората на ЧСИ, като съдът с определение №23 от 12.01.2023 г., получено на 08.02.2023 г., е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок и на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК е спрял производството по събиране на вземането по изп. дело№118 от 2022 г. Пред КРС в срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 417 от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на настоящото производство.

По делото е представен Договор за кредитна карта за физически лица №CCIR-42000167-2017 от 22.08.2017 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и М. Д. Д. (л. 10-13 вкл.), носещ неоспорените подписи на страните. По силата на така възникналото между страните правоотношение кредиторът е поел задължение да предостави на потребителя кредитен лимит в размер на сумата от 500 лв. по картова сметка

№BG63UNCR70001523043946, по която има издаден и електронен платежен документ – кредитна карта. Посочено е че предоставения кредит може да се ползва и по сметка, от която банката има право на директен дебит. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др. Уговорен е и краен срок за възстановяване на кредита, а именно – т. 3.2., т. 3.4. т. 3.5 – 31.08.2019 г., но в т. 6.1. е предвидено в полза на банката автоматичното му едностранно продължаване за срок от 24 м. при запазване на останалите условия по договора, ако кредитополучателят изрично не поиска прекратяването му, за което доказателства не са представени. Върху усвоената сума се начислявала месечна лихва съгласно определения месечен лихвен процент. Съгл. т. 2.1. от договора месечният лихвен процент за всеки отделен месец през срока му на действие е в размер на 1,00% върху усвоената сума, т.е. ГЛП е 12 %. Видно от т. 2.2 е установен годишен процент на разходите, който да се определя от и в рамките на лихвения процент на банката.

Посочено е в изр. 2 на т. 2.2, че таксите за обслужване и обработка на операции с картата се определят въз основа отделен Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като ел. платежни инструменти, където се определя и размерът им съгл.

Тарифа за ФЛ на банката, според вида на ползваните услуги, за които се начисляват. С разпоредбата на т. 3.1 от Договора е установено, че минималната наличност, която следвало да се поддържа по картовата сметка възлиза на 15 лв. Съгл. т. 3.1.2. погасяването на месечната дължима вноска е следвало да се случва от първо до петнадесето число ежемесечно, като банката имала право да блокира кредитния лимит по сметката на 31-вия ден от възникване на всяко просрочие. Т. 7 е наименована „Лихви“, като т. 7.2. предвижда, че когато до и/или на датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит през предходния период за клиентски плащания, той дължи на банката лихва върху целия дълг: формиран от теглене на пари в брой; формиран от безкасови плащания до датата на частично погасяване и лихва върху непогасената част от датата на частичното погасяване до последния ден на периода за клиентски плащания.

По делото са приети като доказателство и Общите условия на банката, за банкови карти за ФЛ и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти (л. 14-24 вкл.), които договорът обявява за неразделна 3 част от него. Общите условия не са подписани от кредитополучателя. В самия договор за кредитна карта за ФЛ се съдържа изявление, че ответникът Д. е запозната с ОУ, приел ги е и ги подписва на всяка страница, без последното да е фактически сторено.

По делото е представена е приета и покана за доброволно изпълнение изх. № 26732 от 07.07.2021 г. (л. 30), с която банката е поканила длъжника доброволно да заплати дължимите суми в 14 дневен срок от получаването й, след безрезултатното изтичане на който е съобщила, че ще прибегне до принудително изпълнение, обявила е, че счита кредита за предсрочно изискуем от дата 22.05.2021 г. Поканата е придружена и от разписка (л. 31-32) съдържаща описаните действия по връчване, извършени от връчител при ЧСИ Делян Николов, който на 26.08.2021 г. е залепил уведомление по чл. 47 от ГПК на актуалния постоянен и настоящ адрес на лицето, след направена справка, че за последното няма регистрирани действащи трудови договори.

Прието като доказателство е и извлечението от счетоводните книги, което съдържа подробно описание по дати на транзакциите и банковите операции (теглене, частично погасяване, начислена лихва – л. 26-27).