Решение № 1677 от 06.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1677 гр. Бургас, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120100252 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба и уточняващи молби на П. В. П., ЕГН **********, чрез адв. М. С. П., против Районен съд- Варна, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2556,46 евро (с левовата равностойност в размер на 5000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции, стрес и трайно чувство за несправедливост, причинени му от забавянето на разглеждане на производството поради несвоевременно и необосновано предоставяне на правна помощ по гр.д. № ***/2024 г. на Районен съд- Варна, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 18.10.2024 г. е предявил иск за заплащане на дължимо трудово възнаграждение и за признаване за незаконно уволнението му, за което е било образувано гр.д. № ***/2024 г. по описа на Районен съд- Варна, с докладчик- съдия Д.

Й.. Твърди се, че към момента производството е все още висящо и така дължимото му трудово възнаграждение не му е заплатено. Излага, че е поискал правна помощ и е представил всички необходими документи, за да докаже финансовото си състояние, но въпреки това с определение от 23.01.2025 г. му е отказано предоставяне на правна помощ, въпреки че ищецът е получавал такава по други дела. Това счита, че представлява нееднакво третиране при идентични фактически и правни обстоятелства, и довежда до нарушаване на принципите за равенство пред закона и достъп до правосъдие. Отказът е потвърден от ОС – Варна.

Впоследствие на 27.11.2020 г., след общо 406 дни от образуване на делото, на ищеца му е предоставена правна помощ. Твърди, че производството пред ВРС е бързо, тъй като е с предмет изплащане на трудово възнаграждение, като ищецът не е могъл да упражни пълноценна защита поради поставения отказ за предоставяне на правна помощ. Неполучаване на трудовото му възнаграждение, което зависи от изхода на делото, допълнително утежнява финансовото му състояние. Вследствие на това претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психическа и емоционална болка, включително трайно чувство за несправедливост, незачитане на актове на други съдилища за предоставяне на правна помощ, повишена тревожност, усещане за 1 безпомощност и несигурност, с оглед изхода на делото и липсата на изплатено трудово възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от ответника- РС- Варна. По същество се оспорва иска по основание и по размер. Сочи се, че производството по гр.д. № ***/2024 г. на ВРС е образувано на 18.10.2024 г. и е насрочено за открито съдебно заседание за дата 20.03.2026 г. Ищецът е отправил молби за правна помощ, поради което съдът е следвало да събере служебно информация относно имущественото му състояние от държавни институции и банки (вкл. чрез разкриване на банкова тайна), за което е било необходимо време, което не следва да се квалифицира като бездействие или забавяне по вина на съда. Във времето се включва и времето за обжалване на определенията, с които е отказано правна помощ. Ищецът е можел да спести това процесуално време като предостави необходимите доказателства, за да може съдът да извърши преценка и да не стига до отказ за предоставяне на правна помощ, да не отказва получаването на съобщенията по делото, като своеобразен „протест“ и да не потвърждава избирателно изпратените му по електронната поща съобщения.

След неизпълнение на указанията на ответника производството е било прекратено с разпореждане № 35510/05.09.2025 г., което впоследствие е било отменено от Окръжен съд- Варна. Отново е последвала молба за правна помощ и разходване на време за служебно изискване на информация. Така, ден след постъпване на отговора на исковата молба, т.е. на 17.02.2026 г., делото е насрочено за о.с.з.

Заявява се, че твърдените вреди не са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника и не са резултат от продължителността на производството по делото. Съществена част от продължителността на производството досега не е била свързана с разглеждане на спорния предмет, а с разглеждане на множеството молби на ищеца за предоставяне на правна помощ.

В случай, че искът се уважи, счита предявения размер на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерен.

Релевира възражение за съпричиняване- ищецът не е упражнил добросъвестно процесуалните си права- въпреки, че е посочил ел.адрес по делото, избирателно е получавал постановените съдебни актове и е декларирал, че не притежава парични средства, поради което съдът е отказал предоставяне на правна помощ, въпреки наличните към онзи момент- 2930,60 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.

С оглед изрично направеното уточнение от процесуалният представител на ищеца по отношение противоправното забавяне на производството и периода, предмет на разглеждане в настоящото производство ще са твърденията, че забавата се състои само в несвоевременното и необосновано предоставяне на правна помощ в периода от 18.10.2024 год.- образуването на гражданско дело № ***/2024 год. по описа на РСВарна, до 27.11.2025 год.- предоставянето на правна помощ на ищеца по същото дело, което е довело до забавеното разглеждане на делото.

Видно от приложеното копие на гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС- Варна, същото е образувано на 18.10.2024 г. по искова молба на П. В. П. против „Адонис 45“ ООД, ЕИК ***, с предмет признаване за незаконосъобразно наложеното на ищеца наказание „уволнение“; изплащане на възнаграждение за период от 10 дни; изплащане на обезщетение за „неправомерно прекратяване на трудовия договор“. В исковата молба е заложено и искане за предоставяне на правна помощ на П..

С разпореждане от 18.10.2024 г. /деня на образуване на делото/, определеният 2 съдия- докладчик е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи попълнена по образец декларация за материално и гражданско състояние /изпратен му/ с посочване на всички необходими данни и представяне на доказателства за декларираните обстоятелства. Съобщението за това е било получено лично от ищеца на 04.11.2024 г.

Предвид непредставяне на исканите доказателства, а само подаване на декларация, с разпореждане от 05.11.2024 г. съдът е изискал справки от множество институции в гр. Бургас и гр. Варна- ТД на НАП, АВп, ОДМВР, както и от БНБ за наличие на банкови сметки. Исканата информация е постъпвала по делото периодично, включително и след постановен съдебен акт за разкриване на банкова тайна по отношение на предоставените от БНБ данни, за времето от 11.11.2024 г. до 22.01.2025 г.

Въз основа на постъпилата информация, с определение от 23.01.2025 г. РСВарна е оставил без уважение искането по чл.95 ГПК на П. за предоставяне на правна помощ, потвърдено от ОС- Варна и върнато в първоинстанционният съд на 18.03.2025 г.

С разпореждане от 19.03.2025 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал конкретни указания на ищеца, касаещи същността на правния спор.

На 17.04.2025 г. е постъпило ново искане от ищеца за предоставяне на правна помощ, като с разпореждане от същата дата съдът е дал указания на П. да посочи дали твърди нови обстоятелства, настъпили след стабилизиране на първоначалния отказ, и ако твърди такива- да ги посочи, декларира в нарочна декларация по образец и представи доказателства. Предвид факта, че ищеца комуникирал със съда чрез електронна поща, последният му е указал, че следва или да подпише исканията си с КЕП, или да представи на хартиен носител молбата с положен саморъчен подпис.

Въпреки дадените указания, на 24.04.2025 г. ищецът отново е изпратил по ел. поща становище, с което изказва недоволството си от указанията на съда, подписано саморъчно на 29.04.2025 г. Междувременно по делото са постъпили в цялост съобщенията, изпратени до ищеца, с отбелязване на връчителя, че посочения от П. адрес бил посещаван многократно в период от един месец, но лицето не е било открито.

На 07.05.2025 г. постъпва поредната молба, пак по ел.поща, с искане за предоставяне на правна помощ и в която е обективиран отказ на ищеца да получава съдебни книжа по делото „в знак на протест“.

С определение от 09.05.2025 г. съдът отново е отказал да предостави правна помощ на П. П., потвърдено с определение на ВОС от 08.07.2025 г. и върнато делото в РС- Варна на 10.07.2025 г.

На 14.07.2025 г. съдът отново е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности. В периода от ********** г. П. е бил търсен за връчване на книжата, но не е бил открит на посочения от него адрес.

С разпореждане от 05.09.2025 г. РС- Варна е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Подадена е било искане на 29.09.2025 г. за отвод на съдията, което не е било уважено. В периода от 02.10.2025 г. до 10.10.2025 г. делото е било в ОС- Варна, като по повод инстанционен контрол на разпореждането, същото е отменено и делото върнато на първоинсатнционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На 15.10.2025 г. по делото постъпва поредното искане за предоставяне на правна помощ с приложена декларация без други доказателства. На 18.10.2025 г. е била извършена служебна справка в НБД за трудови договори.

С определение от 20.10.2025 г. са дадени указания на ищеца да посочи какви нови обстоятелства твърди, че са настъпили след потвърждаването на последния отказ, разкрита е банкова тайна и е изискана информация от две банки, в които има 3 данни, че П. има банкови сметки, както и от НАП за наличие на трудови доходи.

Непосредствено след получаване на исканата информация, с определение от 27.11.2025 г. съдът е предоставил правна помощ на ищеца.

С оглед на така описаната и приета фактическа обстановка съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2б, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията.

При извършване на преценката съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Фактическият състав на правото на обезщетение по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 ЕКПЧ включва следните предпоставки: ищецът да е страна в съдебно производство, то да е продължило извън разумния срок поради поведението на съда, разглеждащ делото, вреди за ищеца и причинната им връзка с продължителността на производството; при преценка си за спазване на разумния срок съдът взема предвид обстоятелствата, посочени в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ.

Константна е съдебната практика, че по този ред се обезщетяват само вреди от неразумно бавни действия на правозащитни органи, но не и вреди от друг деликт. Чл.6, §1 ЕКПЧ повелява, че всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Върховната инстанция приема, че спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса.

Разумността на времетраенето на производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, установени в практиката на ЕСПЧ, и в частност- сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. Приема се, че по иск по чл.2б ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. В тази връзка в случая не подлежи на изследване правилността на вътрешното убеждение на съдията. Същото е било предмет на инстанционен контрол и е било прието за законосъобразно.