Решение № 3050 от 25.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 25 април 2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в публичното съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА при секретаря Милена Кюркчиева като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр. дело № 14417 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Софийският градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предявен от И.Т.И. против П.НА Р.Б.за осъждането на П.НА Р.Б.да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.201, пр.1, вр. с чл.26 , ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 21835/2014 г. на СРС, НО, 94 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2018 г. до окончателното й изплащане и разноски.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано ДП

ЗМ№ 15128/2011 г. по описа на 04 РУ СДВР и е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.201, пр.1, вр. с чл.26 , ал.1 от НК. По внесен от СРП обвинителен акт било образувано съдебно производство пред СРС, който постановил оправдателна присъда. След протест на П. пред СГС било образувано и въззивно производство по ВНОХД № 3008/2017 г. С решение от 08.01.2018 г. Постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда била потвърдена от СГС и влязла в законна сила.

В резултат на незаконното обвинение ищецът претърпял вреди, изразяващи се в страх, че ще бъде несправедливо осъден без да е виновен, негативни промени в психиката му. Ищецът се затворил в себе си, не желаел да излиза и да се среща с хора, а отношенията му с неговата приятелка силно се влошили и дори се разделили. Вследствие на воденото повече от шест години наказателно производство, той не могъл да започне работа, тъй като се изисквала справка, че срещу него няма висящи дела.

П. на РБ чрез

СРП оспорва иска, като недоказан и неоснователен. Поддържа, че искът е неоснователно завишен по размер, с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените с исковата молба и приложени с НОХД № 21835/2014 г. по описа на СРС, НО, 94 състав писмени доказателства е видно, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК с постановление от 23.04.2012 г. и срещу него е водено досъдебно производство № ЗМ № 15128/2011 г. по описа на 04 РУП – СДВР и пр.пр.№ 68681/2010 г. на СРП. По внесен на 24.11.2014 г. в съда обвинителен акт било образувано НОХД № 21835/2014. по описа на СРС, НО, 94 състав. С присъда от 05.12.2016 г. ищецът е бил признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение по чл.201 от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК в това, че в периода от 24.05.2010 г. до 10.07.2010 г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по см. на чл.93, т.1 б.“б“ от НК на длъжност „куриер“ в „Г.“ ООД, е присвоил чужди пари в размер на 1245, 01 лв., собственост на търговското дружество, връчени му в това качество и поверени му да ги пази и отчете. По протест на СРП било образувано ВНОХД № 3008/2017 г. по описа на СГС, НО и с решение по делото оправдателната присъда била потвърдена от СГС. Оправдателната присъда е вл. в сила на 08.01.2018 г. В хода на досъдебното производство спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която в последствие е отменена (постановление от 11.07.2014 г.). Обвиняемият не препятствал извършването на процесуално следствените действия, явявал се е пред разследващите органи и е давал обяснения (протокол от 08.102014 г.). В хода на производството в съдебна фаза подсъдимият се е явявал лично и със защитник на всяко съдебно заседание и е давал обяснения. Видно от представените по наказателното производство справка за съдимост ищецът не е бил осъждан за престъпления от общ характер.

От събраните по делото свидетелски показания на свид.Ц., се установи, че ищецът не е могъл да приеме факта, че е обвиняем и подсъдим и това се отразило зле на психиката му- станал нервен, не искал да излиза. Освен това трудно си намирал работа, както в гр.София, така и в гр.В.Търново и в гр.Варна, където живеел през различни периоди от време, това се отразило на финансовото му състояние и ставало повод да се скара с приятелката си. Свидетелят сочи, че ищецът бил автомонтьор и си търсел такава работа, но не могъл да намери. По делото е изискана и представена справка от НОИ, от която е видно, че и към настоящия момент ищецът не е регистриран по трудов договор и няма подавани декларации във връзка със социално осигуряване.

От писмо с изх. №

РС-18-11 от 14.03.2019 г. от ИВСС е видно, че по заявление на ищеца с вх.№ РС -18-1116.01.2018 г. на основание чл.60а и сл. от ЗСВ по реда на глава Трета от ЗСВ е сключено споразумение и му е изплатено обезщетение в размер на 2 500 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за частично основателен. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите от органите на П. в случая е фиксирана при строго определени условия, а именно:незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В случая е образувано и проведено наказателно производство и ищецът е бил обвинен в престъпление, по което е бил опрадван с вл. в сила присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи. Оправдателната присъда е постановена на първа инстанция, протестирана е и след потвърждаването й от въззивна инстанция е влязла в сила.

С действията си по предявяване и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е бил оправдан, на същият са причинени и е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното му достойнство и чест и страх, че ще бъде осъден. При извършаване на преценката на съда относно размер ана вредите, от значение е как неоснователното обвинение се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Тук следва да се има предвид, че личността на всеки човек с формирани нормални човешки ценности и личностни представи, биха били накърнени в следствие на едно незаконно обвинение и водения срещу него наказателен процес, поради което дори и при липсата на конкретни доказателства за това не следва да се отрича настъпването на описаните в исковата молба вреди от ищеца, изразяващи се в негативно отражение на психологическото му състояние, стрес и притеснения от наказателна репресия срещу него. От събраните гласни доказателства по делото несъмнено се установи още, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени, както вреди от негативни изживявания и притеснения за изхода от делото, така и вреди от негативно отражение върху личния му живот –нежелание да излиза и общува с други хора, конфликти с близки хора. Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си.

По силата на чл.154, ал.1 от ГПК, настъпването на всички вреди трябва да бъде доказано от ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива. Ето защо, като съобрази и ангажираните от ищцовата страна доказателства, съдът прие, че не са настъпили вреди извън по-горе приетите от съда.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.

2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, ищецът следва да докаже както действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, така и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС). Предвид това, съдът счита, че дори за ищеца да са настъпили вреди от липсата на трудова заетост и средства, то не се доказа наличието на причинно следствена връзка с повдигнатото обвинение. Освен това обвинението в посоченото престъпление не е пречка за изпълняване на длъжността автомонтьор и спрямо ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда, която да препятства упражняването на трудова дейност. Ищецът не е бил осъждан, поради което не е била налице пречка да заема и длъжности, за които е поставено такова негативно изискване.

Относно размерът на претърпените вреди, същият следва да бъде определен от съда по справедливост. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, съобразно конкретните факти по делото.

Критерият за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението в случая на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата включва преценка на обстоятелства относно продължителността на периода, през който е провеждано наказателното преследване, тежестта на повдигнатото обвинение, взетите по отношение на обвиняемия мерки за неотклонение, публичното разгласяване на обвинението, обстоятелства във връзка с конкретното лице и др.

Както се посочи, в случая се касае за обвинение в тежко умишлено престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него се предвижда лишаване от свобода до 8 години, извършено в условията на продължавана престъпна дейност, което предпоставя деецът да се наказва съобразно включените деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат. За същото се предвижда конфискация и кумулативно наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК - лишаване от права да се заема определена държавна или обществена длъжност, да се упражнява определена професия или дейност.

Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. За да определи размера на обезщетението съдът съобрази, че ищецът не е бил осъждан и няма данни за водени срещу него наказателни производства, което сочи на извода, че за него са настъпили по- големи вреди от страх и притеснение от несправедливо осъждане на лишаване от свобода, отколкото спрямо лица, които са били обвиняеми или подсъдими. Съдът съобрази и обстоятелството, че освен като недоказани по делото от страна на ищеца, неполагането на труд и раздялата с неговата приятелка не са естествена, закономерна, присъща последица (в необходимата причинно-следствена връзка) с незаконното обвинение.

Както бе изяснено, за причинените му неимуществени вреди от продължилото в неразумен срок наказателно преследване ищецът е бил обезщетен от държавата – по реда на чл. 60з ЗСВ, чрез заплащане на сумата от 2600 лв. А съгласно изричната правна норма, уредена в разпоредбата на чл. 60л ЗСВ, лицата, получили обезщетение по реда на Глава ІІІ "а" ЗСВ, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред, поради което при определяне на общото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение, съдът следва да вземе предвид и този правнорелевантен факт. Причинените от продължителността на воденото наказателно производство и негативното му въздействие върху личността на ищеца вреди не следва да бъдат обезщетявани в настоящето исково производство. Продължителността на воденото наказателно производство е от значение при определяне на глобалното обезщетение за вреди на основание чл.2 от ЗОДОВ, поради което изплащането на обезщетение по реда на Глава Трета от ЗСВ следва да се отчете при определянето на същото, като не се присъди обезщетение за такива вреди. В този см. Решение № 4 от 02.01.2019 г. по гр. дело № 2023 по описа за 2018 г. по описа на САС, ГК, 8 състав.

Разпечатката съдържа 24 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28bf09c7-ee23-4c52-b801-0724c9d0186d