Решение № 12298 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12298 гр. С., 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20241110160359 по описа за 2024 година за да се прои.е, взе предвид следното :

Предявен е иск от Л. Х. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл..., вх.т.0.. апап, за признаване за установено по отношение на ответника „Б. К. Б. ЕАД (с предишно наименование К. И. И.Г“ ЕАД), ЕИК .......ъс седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „П. В..“ № №, Би. ц. „Л..“, ет, че не му дължи следните суми: сумата от 979,64 EUR (1916,01 лв.), представляваща дължима главница по Д.. за потребителки паричен к... №...г., ведно със законна лихва върху главницата от 29.04.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 370,38 E U R (724,40 лв.), представляваща д..на лихва за периода ...г. до 08.01.2010г., сумата от 323,29 EUR (632,30 лв.), предствляваща лхва за забава за периода 1.... до 15.04.2011г., както и сумата от 84,59 EUR (16..45 лв.), разноски по ч.гр.д.№ ... г. по описа на СРС, по което на 16.11.2011г. е издаден изпълнителен лист за посочените суми.

Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени по давност. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ... г. по описа на СРС, е образувано изп.дело №... по описа на ЧСИ Ал.. Б... Излага съображения, че от датата на образуване на изпълнителното дело, не са извършвани никакви изпълнителни действия и е настъпила пепрмпция на 20.01.2014г., след което е настъпила и погасителната давност на вземането.

В срока за отговора, ответникът по делото не е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за неоснователност на иска. Поддържа, че с действията си е прекъснал течащата погасителна давност за вземанията си, като такава не е изтекла в полза на ищеца.

Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени разноски.

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От представения по делото изпълнителен лист от 16.11.2011г., издаден по ч.гр.д.№ ... г. по описа на СРС, въз основа на Заповед пo чл. 410 ГПК от 14.07.2011г., е видно, че в полза на „БНП П... П.. Ф... ЕАД, са присъдено вземане от длъжника Л. Х. С. за процесните суми.

По делото са представени множество запорни съобщения от 2012г., 2015г., 2017г., 20...

2022г., 2024г. по изп.дело №... по описа на ЧСИ Ал.. Б...

1

С молба за конституиране на нов взискател от 07.03.2017 г. до ЧСИ, “К... И... И... БГ” ЕАД, е поискало да бъде конситуирано като взискател по изп.дело №..., поради прехвърляне вземанието на „БНП П... П.. Ф... ЕАД в полза на ответника. Предствени са Д.. за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., ведно с приложения, потвърждение за извършване на цесия на вземания, пълномощно.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна давност.

По делото не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че след издаването на изпълнителния лист от 16.11.2011г., издаден по ч.гр.д.№ ... г. по описа на СРС, праводателят на ответника е образувал изп.дело №... по описа на ЧСИ Ал.. Б.., като със запорни съобщения от 30.01.2012г. (стр. 109) и 02.04.2012г. (стр. 140), ЧСИ е наложил запори върху банковите сметки на ищеца.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 4...К се стабилизира окончателно (в този см. Решение № 6/№.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение № 1....07.2022 г. по гр. д. № 4063/20№ г. на ВКС, III ГО, Определение № №4/15.05.20... на ВКС по ч. гр. д. № 1528/20..., IV ГО, Определение № 608....12.20№ г. по гр. д. № 2482/20№ г. на ВКС, IV ГО и др.).

Изпълнителното дело е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г., поради което с образуването на изпълнителното производство най-рано на 30.01.2012 г. давността е била прекъсната и не е текла до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В този смисъл са задължителните постановки на ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д.

№ 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Следователно до 25.06.2015 г., давност не е текла. При положение че са касае до вземане, което се погасява с петгодишна давност, то същата би изтекла на 26.06.2020 г.

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. ...л. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на к...ора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено още, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От така дадените разяснения също ясно следва, че всяко искане на 2 взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие, прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.

Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителният давностен срок спира да тече по време на висящността на изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, на основание чл. 11.. ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същото е обявено за изгубило сила на 26.06.2015 т., с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се приема, че висящият изпълнителен процес не спира течението на погасителната давност, а погасителният давностен срок се прекъсва с извършването на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. ...л. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на к...ора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено до обявяването му за отпаднало с новоприетото ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 11.. ал.

1, б. „ж“ ЗЗД. Това е така, защото постановлението и тълкувателното решение дават различно тълкуване на една и съща правна норма, задължително за съдилищата, съдебните изпълнители, страните в искови и изпълнителни производства, с което правните субекти са длъжни да се съобразяват. Принципът на обратно действие на тълкувателните актове на ВС и на ВКС не важи в хипотезата, когато спрямо една и съща правна норма се дава различно задължително тълкуване с ново тълкувателно решение. В тези случаи последващите тълкувателни решения нямат обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Да се приеме противното би означавало да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, както и практиката на Европейския съд на правата на човека (Решение от 19.02.2013 г. по делото Петко Петков срещу Б. и Решение от 10.01.2019 г. по делото В. срещу Б.).

По изложените съображения следва да се приеме, че петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече на 16.11.2011 г. (най-ранният възможен момент на влизане в сила на заповедта за изпълнение), е текъл до 30.01.2012 г.

(образуване на изп.д. № ... по описа на ЧСИ Ал.. Б.. и налагане на запор-стр. 109) и не е текъл по време на висящността на изп.д. № ..., т.е. от 30.01.2012 г. до 26.06.2015 г. (когато задължителните указания по приложение на закона, дадени с ППВС № 3/1980 г., са обявени за изгубили сила с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въвеждащо различно задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 11.. ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). От 27.06.2015 г. петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е продължил да тече, като течението на срока е било прекъсвано на следните дати: на ....2017 г. – с налагане на запор върху банковите сметки- стр. 12.. на 23.10.20...– с налагане на запор върху банкови сметки- стр. 127, на 26.08.2022 г. – с налагане на запор върху банкови сметки- стр. 119, на ....2024 г. – с налагане на запор върху банкови сметки- стр. 1№. От ....2024 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който давностен срок не е бил изтекъл към предявяване на иска на 11.10.2024 г.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че след като образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително производство се е прекратило по право, на основание чл. 433, ал. 1 ,т. 8 ГПК, извършените след тази дата изпълнителни действия не са били годни да прекъснат погасителния давностен срок за вземанията на взискателя. За прекъсването на давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД е ирелевантно дали предприемането на действия по изпълнение е поискано по висящо или по перемирано изпълнително дело. Съгласно практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват 3 давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото дори срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да е изтекъл към датата на молбата, съдебният изпълнител е длъжен да предприеме поисканото действие и за прекъсването на давността е без значение дали е сторил това по новообразувано изпълнително дело или по съществуващото та. (в този см. Решение № 37/24.02.20№ г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/20№ г. на ВКС, III ГО, Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/20№ г. на ВКС, III ГО, Решение № 3/4.02.2022 г. по гр. д. № 1722/20№ г. на ВКС, IV ГО).