Решение № 5380 от 26.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5380 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110104584 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца Л. Ц. Т. срещу ответника П*** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата от 16000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 6/16.11.2021 г. по НОХД № 20211220200305/2021 г. на PC - Г***, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2022г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.03.2021 г. за защитата му във връзка повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ характер по досъдебно производство № 62/2019 г. по описа на РУ - гр. Г***, пр. пр. № 1233/2018 г. по описа на Р*** - гр. Г***, по което обвинение бил оправдан с влязла в сила присъда № 6/16.11.2021 г. по НОХД № 20211220200305/2021 г. на PC - Г***, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2022г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Л. Ц. Т. твърди, че през 2019 г. срещу него било образувано досъдебно производство № 62/2019 г. по описа на РУ - гр. Г***, пр. пр. № 1233/2018 г. по описа на Р*** - гр. Г***, по което с посТ.ление от 06.01.2020 г. за привличане на обвиняем и вземане на 1 мярка за неотклонение му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв., което посТ.ление за привличане му било предявено на 06.01.2020 г. Посочва, че след приключване на разследването, на 16.04.2020 г. Р*** - гр. Г*** внесла срещу него в Районен съд - Г*** обвинителен акт за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и било образувано НОХД № 20201220200145/2020 г. по описа на PC - Г***, НО. Твърди, че с присъда № 8089/14.10.2020 г., посТ.ена по НОХД № 20201220200145/2020 г. по описа на PC - Г***, НО, бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Присъдата на PC - Г*** била протестирана от прокурор при Р*** - гр. Г***, като по протеста било образувано ВНОХД № 20211200600097/2021 г. по описа на ОС - Б***, НО, IV-ти въззивен състав. С решение № 48 от 11.03.2021 г. посТ.ено от въззивния съд, първоинстанпионната присъда била отменена изцяло и делото било върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Посочва, че впоследствие било образувано НОХД № 20211220200305/2021 г. по описа на PC - Г***, НО, по което с присъда № 6/16.11.2021 г. е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда на PC - Г*** била протестирана от прокурор при Р*** – гр. Г***, като по протеста било образувано ВНОХД № 20221200600104/2022 г. по описа на ОС - Б***, НО, III-ти въззивен състав, по което било посТ.ено решение № 83 от 20.04.2022 г. от въззивния съд, с което оправдателната присъда № 6/16.11.2021 г. по НОХД № 20211220200305/2021 г. по описа на PC - Г***, НО, била потвърдена и същата влязла в законна сила на 20.04.2022 г. Твърди, че в резултат от действията на ответника била накърнена честта и достойнството му, както и било злепоставено доброто му име. Твърди, че това е второ по ред незаконно обвинение, което прокуратурата повдигала срещу него.

Твърди, че повдигнатото обвинение по процесното дело е настъпило в момент, в който тъкмо се бил успокоил от наказателното преследване по предходното дело, поради което шокът за него бил огромен. Посочва, че обвинението се отразило негативно както на отношенията му с близки, приятели, колеги, съседи и познати, така и на бизнеса му. Твърди, че в резултат на обвинението животът му станал по-затворен, спрял да прави планове за бъдещето, плановете и амбициите, които имал преди това, останали неосъществени. Твърди, че бил подложен на грубо и унизително отношение от страна на служители на МВР при спирането му на пътя поради извършената полицейска регистрация и взетата мярка за неотклонение, като бил третиран като „престъпник“, отправяни му били неприятни подмятания и заяждания. През цялото време на времетраене на наказателното производство изпитвал объркване и безпокойство от мисълта за евентуален неблагоприятен изход на делото с тежки последици, В резултат на повдигнатото обвинение загубил голяма част от клиентите си, които спрели да поръчват автомобили от него, а бизнесът му бил свързан с внос на употребявани автомобили от И***. Твърди, че освен претърпените неимуществени вреди, е претърпял и имуществени такива, изразяващи се в заплащане за услуги на адвокат, който да го защита срещу повдигнатото обвинение. Разходите, които направил, се изразявали в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.03.2021 г. в размер на 600 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника П***, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва по отношение на ищеца да са настъпили посочените в исковата молба неблагоприятни последици, както и че същите са в резултат на поведение на ответника. Счита, че доколкото срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, не може да се разграничат кои от претърпените неимуществени вреди са настъпили в резултат на процесното наказателно преследване. Твърди, че въпреки че ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение, от мотивите на наказателния съд се усТ.явало, че било налице неизпълнение на облигационно задължение от негова страна, в който смисъл прави евентуално възражение за съпричиняване. Отделно от това оспорва размера на иска за неимуществени вреди като силно завишен, като счита, че в случая липсват доказателства за претърпени от ищеца изключителни, над житейски обичайните, вреди, които да оправдават претендирания размер на обезщетението. Оспорва претендираните имуществени вреди като недоказани. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за усТ.ено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото материали по ДП № 62/2019г. по описа на РУ-Г***, пр.пр.

№ 1233/2018г. по описа на РП – Г***, се усТ.ява, че посоченото досъдебно производство е образувано с посТ.ление от 23.01.2019г. на прокурор от РП – Г*** срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. След приключване на разследването в досъдебното производство на 28.10.2019г. с посТ.ление от 19.11.2019г. е спряно наказателното производство при констатации за усТ.ен факт на извършване на деянието, но неусТ.ен извършител, за предприемане на оперативно-издирвателни мероприятия за усТ.яването му. Наказателното производство е възобновено с посТ.ление на прокурор от РПГ*** на 06.01.2020г. и с посТ.ление на разследващ орган от същата дата (06.01.2020г.) ищецът Л. Ц. Т. е привлечен в качеството на обвиняем, по обвинение, че на 09.02.2016г. в гр.

Г***, обл. Б***, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение, че ще му продаде и докара лек автомобил, закупен от Р И***, у Д*** от гр. Г***, обл. Б*** и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5680 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което е предвидено наказаниe лишаване от свобода от една до шест години. С посТ.лението на ищеца е наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв., внесена с платежно нареждане от 15.01.2020г. На 06.01.2020г. обвинението е предявено на ищеца и му е извършен разпит като обвиняем. При разпита ищецът не се е признал за виновен, като е посочил, че поради проблеми с негови партньори в Р И*** не е върнал парите на Д*** и че преди време му е върнал сумата от 300 евро и е подписал запис на заповед, с който се е задължил да върне остатъка от цялата сума. Изявил е готовност, при първа възможност, да върне цялата сума. Ищецът е заявил, че не желае да му бъдат предявявани материалите по делото.

На 27.04.2020г. в РС – Г*** е внесен обвинителен акт срещу ищеца за привличането му към наказателна отговорност по обвинението за извършено престъпление по чл. 209, ал.

3

1 НК, като е образувано НОХД № 145/2020г. по описа на РС-Г***. В проведено разпоредително заседание на 20.07.2020г. съдът е потвърдил взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ и като е приел, че няма основание за разглеждане на делото по особените правила, е дал ход на съдебното следствие. След това производството се е развило в две проведени съдебни заседания – на 16.09.2020г. (в което ищецът се е явил лично) и на 14.10.2020г. (в което е бил представляван от защитник), в което е обявена присъдата с № 8089/14.10.2020г., с която подсъдимият Л. Ц. Т. е признат за невинен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, а взетата мярка за неотклонение е изменена в по-лека – от „парична гаранция“ в „подписка“.

Оправдателната присъда е протестирана от прокурор от РП – Г*** и по протеста е образувано ВНОХД № 97/2021г. по описа на Окръжен съд – Б***, по което е проведено едно съдебно заседание на 05.03.2021г., в което ищецът се е явил лично, а прокурор от ОП – Б*** е поддържал протеста. Производството по въззивното наказателно дело е приключило с решение, посТ.ено на 11.03.2021г., с което е отменена присъда № 8089/14.10.2020г., посТ.ена по НОХД 145/2020г. на РС – Г*** и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати абсолютни процесуални нарушения при посТ.яване на присъдата и за извършване на преценка дали при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, с които са засегнати правата на пострадалия, а и на подсъдимия, поради неяснота на обвинението. В това производство ищецът е бил защитаван от адв. П. съгласно пълномощно от 04.03.2021г., представено в оригинал в кориците на ВНОХД № 97/2021г. Съгласно представения по същото дело договор за правна защита и съдействие от 04.03.2021г. (л. 18 от ВНОХД № 97/2021г. по описа на ОСБ***) ищецът е сключил с адв. П. договора с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по ВНОХД № 20211200600097 на ОС-Б*** срещу договорено възнаграждение в размер на 600 лв., което е платено в брой при подписване на договора съгласно отбелязването в него, в която част договорът има характер на разписка.

След връщане на делото на първоинстанционния съд е образувано НОХД № 146/2021г. по описа на РС – Г***, по което е насрочено разпоредително заседание на 20.04.2021г., в което е прието, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота на повдигнатото обвинение относно обстоятелствата, при които са извършени измамните действия, и относно това кое е пострадалото лице, които са довели до ограничаване правата на подсъдимия. Поради изложеното съдът е прекратил съдебното производство по НОХД 146/2021г. по описа на РС – Г*** и е върнал ДП № 62/2019г. по описа на РУ – Г*** на ТО – Г*** към РП – Б*** за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение.

След връщане на делото на досъдебната фаза е изготвен на 01.06.2021г. нов обвинителен акт от прокурор от РП-Б***, ТО – гр. Г***, с който ищецът Л. Ц. Т. е обвинен в това, че на 09.02.2016г. в гр. Г***, обл. Б***, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у И*** от гр. Г***, обл. Б***, че ще продаде и докара от Република И*** лек автомобил „Ауди“ или друг автомобил и с това е причинил имотна вреда в размер 4 на 5680 лв. на Д*** от гр. Г*** – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.