Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 820 от 13.03.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13344/2021
Вид
Решение № 820
Подписан
13.03.2023
В сила
27.02.2024
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 109а · Закон за собствеността
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 323 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Варна, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Дияна Д. като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110113344 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от С. К. С. срещу С. К. И. петиторен иск с правна квалификация по чл. 108 от ЗС за признаване за установено между страните, че ищецът е титуляр на абсолютното вещно право на собственост на ½ /една втора/ ид. ч. от Етаж първи, съставляващ Жилище - Апартамент № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор * със застроена площ от 62.27 кв. м., с адрес: *, състоящ се от входно стълбище, входен коридор, две стаи, кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно стълбище за избата, ведно с прилежащата изба № * с площ от 84.20 кв. м., ведно с ид. ч. от целия сутеренен етаж, състоящ се от 5 избени помещения, ведно с припадащите се 26.3568% ид. ч. от общите части на сградата, както и на ½ /една втора/ ид. ч. от дворното място цялото с площ от 203 кв. м., съставляващо ПИ с идентификатор *, идентичен с парцел с планоснимачен № * в квартал * по регулационния план на * подрайон на гр. В. с номер по предходен план *, квартал *, парцел * при съседи по КК – *, *, *, * и * и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху гореописаните ид. ч. от недвижимите имоти.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че страните са съсобственици на гореописаните недвижими имоти при равни квоти от по ½ ид. ч., като съсобствеността е учредена въз основа на следните придобивни основания:

През 1973 г. преките наследодатели на страните, а именно техните родители К. Р. и Е.

Р. са придобили правото на собственост върху процесните недвижими имоти.

През 1997 г. е починал бащата на страните К. Р., в резултат на което страните са наследили по 1/6 ид. ч.

На 30.07.1998 г. майката на страните, а именно Е. С. Р. е дарила по 2/6 ид. ч. от 1 процесните недвижими имоти на ищеца и ответника.

През 2001 г. е починала и майката на страните.

Така на основание наследяване и дарение страните са придобили по ½ ид. ч. от недвижимите имоти – предмет на настоящото производство.

Поддържа се, че отношенията между ищеца и ответника са крайно влошени от повече от 7 години, за което свидетелстват множеството дела, които са водени между същите.

Твърди се, че съсобствените имоти се ползват от ответника, който с поведението си пречи на ищеца да упражни правомощията си да владее и ползва притежаваните от него ид. ч. от недвижимите вещи. Сочи се, че е сменен ключът за входната врата, като имотите били отдавани под наем на трети лица. На 17.03.2021 г. ищецът изпратил покана чрез телепоща за уреждане на отношенията с ответника касателно процесния имот, като към датата на сезиране на съда те не били уредени.

По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск и да удовлетвори непаричното вземане на ищеца.

Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че по наследяване и въз основа на дарение са съсобственици при равни квоти от по ½ ид. ч. за всеки един на процесните недвижими имоти. Не оспорва твърдението на ищеца, че отношенията им са крайно влошени по повод общите им недвижими имоти. Но твърди, че не ограничава ищеца да владее и ползва съсобствените имоти, като му е осигурен достъп до тях, което обуславя неоснователността на предявения ревандикационен иск в осъдителната му част. Сочи, че на 23.04.2021 г. страните в присъствието на свидетели – техните адвокати, са осъществили в имота среща, на която ответникът е предал ключ на ищеца от съсобствения апартамент, както и ключ за входната врата на съсобственото дворното място, за които обстоятелства е бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни без възражения.

Излага се, че на срещата е постигната и устна договорка да се преустанови съсобствеността между страните, като ответникът закупи притежаваните от ищеца ид. ч. от недвижимите имоти след изготвяне на частни експертизи от независими вещи лица досежно средната пазарна цена на имотите, което така и не се случило към днешна дата. Твърди се, че впоследствие ищецът предложил той да закупи притежаваните от ответника ид. ч. след прихващане на насрещните им задължения до размера на по-малкото, но предложената от него цена била под пазарната. Излага се, че целта на ищеца не била да уреди имотните си отношения с ответника, а да води безконечни и скъпоструващи съдебни битки. Сочи се, че ответникът владее и ползва съсобствената вещ, съответно на своя дял, като с поведението си не накърнява владението на ид. ч. на ищеца.

По същество се моли съдът да отхвърли иска.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. К. Д., чрез който поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Д. П. и адв. З. С. чрез които поддържа отговора си и моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

2

По делото е безспорно, че по наследяване и въз основа на дарение страните са съсобственици при равни квоти от по ½ ид. ч. за всеки един на процесните недвижими имоти, които факти се констатират по несъмнен начин и от ангажираните писмени документи – билет № * за строеж в гр. В. от 1962 г. /л. 14/; съдебно-спогодителен протокол от 27.02.1976 г., съставен по гр. д. № 2998 по описа за 1973 г. /л. 15/; нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа на съдебно решение, № *, том *, дело № * г. /л. 11/; удостоверение за наследници на К. Р. изх. № 1580/27.08.2020 г. /л. 9/; договор за дарение на недвижим имот № *, том *, дело № * г.; удостоверение за наследници на Е. Р. с изх. № 9860/14.05.2002 г.

Не се спори, че отношенията межди ищеца и ответницата са крайно влошени по повод ползването на общите им недвижими имоти, за което обстоятелство свидетелстват и ангажираните по делото решения, постановени по в. гр. д. № 306 по описа за 2020 г. на Апелативен съд – гр. Варна и в. гр. д. № 52 по описа за 2022 г. на ОС-Варна.

Видно е от ангажираната покана /л. 69/, получена от ответницата на 10.04.2021 г., последната е била поканена от ищеца да прекратят съсобствеността, учредена върху процесните недвижими вещи, чрез доброволна делба, евентуално чрез съдебна, включително да му заплати и съответното обезщетение за лишаване от ползуването на притежаваната от него квота в съсобствеността за периода от 18.12.2018 г. до 18.03.2021 г.

В отговор на горепосочената покана ответницата е поканила ищеца да се яви в 7дневен срок от получаване на поканата с изх. № 24/19.04.2021 г. /л. 71/ в кантората на нотариус Даниела Върлева в 10.00 часа, за да му предаде копие от ключа за процесния апартамент, с отбелязване, че и без друго ищецът има ключ за него.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 23.04.2021 г. /л. 68/, подписан от ищеца и ответницата, неоспорен от първия в срока по чл. 193 от ГПК, от който по несъмнен начин се констатира, че в присъствието на свидетелите адв. П. У. и адв. А. А., на същата дата в *, ответницата е предала на ищеца ключ за входната врата на процесния недвижим имот, включително и ключ за входната врата на двора, в който е ситуирана сградата, в която се намира самостоятелния съсобствен обект. Констатира се още, че при предаването на ключовете е извършена проверка чрез изпробване на ключовете в съответните ключалки на вратите, като ищецът С. С. лично се уверил в автентичността на предадените му два ключа.

По делото са представени и други покани, изпращани по телепоща през месец ноември; месец декември 2021 г. и м.01.2022 г. /л. 61 и следв./, от които се констатира водената между страните кореспонденция по повод достъпа до процесния недвижим имот и водените преговори за прекратяване на съсобствеността върху апартамента.

По делото е приобщена пр. пр. № 12264 по описа за 2021 г. на РП-В. и преписка с вх.

№ 436 000 – 11999/2021 г. по описа на 02 РУП-гр. В., образувани по жалба на ищеца, в която се поддържа, че ответницата не му осигурява достъп до съсобствения апартамент, с твърдение, че след 23.04.2021 г. е сменен заключващия патрон на бравата на двете врати.

Преписката е приключила с влязло в законна сила постановление от 22.12.2021 г. за отказ да се образува досъдебно производство срещу ответницата за престъпление от общ характер, а именно самоуправство по смисъла на чл. 323 от НК, като разследващите органи са приели, че достъпът на ищеца до имотите не е ограничен.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от ответницата свидетели. В показанията си свид. А. А. сочи, че е бил адвокат на С. И..

Познавал ищеца от делата, които същите водили през годините. През пролетта на 2021 г. ищецът, ответницата, свидетелят и адв. В. се срещнали в двора на кооперацията, където съставили представения по делото протокол. Ответницата предала на ищеца два броя ключове – един за входната врата на поземления имот и един за входната врата на 3 апартамента. Срещата била инициирана след производството по делото за присъждане на обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на съсосбвтения имот. Целта била с предаване на ключовете за апартамента да се възпрепятства възможността за завеждане на последващи дела от подобен характер. Ищецът е изпробвал и двата ключа в присъствието на свид. А. и свид. В.. Ключовете били най-обикновени. Катинар на вратите е нямало. В апартамента имало две стаи с кухня. В първата стая живеела дъщерята на ответницата, като втората стая, която била по-голямата, била заключена и се ползвала от ищеца. Кухненският бокс бил изнесен в коридора, а самата кухня била преобразувана в жилищна стая, в която ответницата живеела. В показанията си свид. С. И. сочи, че живее на семейни начала с ответницата в процесния апартамент от 2012 г. Имал ключ за апартамента, който от 2012 г. не е бил сменян. Ищецът също имал ключ за апартамента, но той никога не го е виждал в имота. Стаите в апартамента били три, като едната била преди това кухня, но към настоящия момент приспособена за жилищни нужди. По-голямата стая – средната – се ползвала от ищеца. В нея той държал своите вещи, които след срещата през м.04.2021 г. били изнесени от стаята. Първата стая се ползвала от дъщерята на ответницата, а третата /бившата кухня/ от свидетеля и ответницата. Избените помещения били три, но същите не се ползвали от ответницата. Преди тя да заживее там били отдавани под наем заедно с другите имоти.

По реда на чл. 176 от ГПК ответницата е дала обяснения за обстоятелствата по делото, от които се констатира, че същата не е сменяла патрона на бравата на входната врата; била е призована пред органите на МВР за даване на сведения защо не допуска съсобственика си в имота; предоставила е на ищеца достъп до съсобствения имот, но той не желае да дойде.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС, конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на спора.