Решение № 244 от 16.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Ихтиман, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й. при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело № 20231840100109 по описа за 2023 година

Искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Производството по делото е образувано по повод подаден иск от „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № 41 против Ю. С. Г. ЕГН ********** от гр.

*, ул. „*“ № 1 за заплащане на сумата от 4383,37 лева, представляваща главница по издадени фактури, 1025,52 лева законна лихва за забава за периода от 31.10.2020 г. до 13.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до заплащане на сумата. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че страните се намират в трайни търговски взаимоотношения по повод неформални договори за покупко-продажба, като на 10.06.2020 г. доставил на ответника стоки на стойност 4150,50 лева, за което е издадена фактура № 0080000562/10.06.2020 г., в която е посочен падеж на задължението – 30.10.2020 г. по задължението е останал непогасен остатък в размер на 2447,17 лева. На 22.06.2020 г. ищецът доставил стоки на стойност 1552,20 лева, за което е издадена фактура № 0080000577/23.06.2020 г. с посочен падеж – 30.10.2020 г. На 09.07.2020 г. ищецът доставил на ответника стоки на стойност 384,00 лева, за което е издадена фактура № 0060000418/09.07.2020 г. с посочен падеж – 30.10.2020 г. Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е платил сумата от 4383,37 лева. Претендира се законна лихва за забава от уговорения падеж до 13.02.2023 г., както и законна лихва за забава от датата на предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответника не представя писмен отговор, не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото фактура № 0080000562/10.06.2020 г., на стойност 1

4150,50 лева с ДДС, фактура № 0080000577/23.06.2020 г. на стойност 1552,20 лева с ДДС и фактура № 0060000418/09.07.2020 г. на стойност 384,00 лева ищецът е начислил съответните суми във връзка с извършена доставка на различни стоки, като получател на доставката е * С. Г.. Фактурите са придружени от стокови разписки, в който е удостоверено получаването на стоките, като подписът на получателя не е оспорен от ответника.

От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че в счетоводството на ищеца „*“ ООД са осчетоводени представените фактури, като са отразени в съответните дневници и Справка-декларация по ЗДДС. Ответникът също е включил в счетоводството си фактурите, като няма отразено изършено плащане по тях. Според вещото лице задължението на ответника за главница възлиза на 4183,37 лева, а законната лихва за забава от падежа на всяко едно от задълженията по фактурите до датата на предявяване на иска – на 1025,54 лева От правна страна

Съгласно нормата на чл. 183 от ЗЗД, договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

В хода на производството бе установено, че ищецът е издал три фактури на обща стойност 5086,70 лева във връзка с доставка на стоки на ответника, който е земеделски производител.

Фактурата представлява частен свидетелстващ документ и макар и сама по себе си тя да не удостоверява наличието на договорни правоотношения между издателя и получателя, тъй като няма материална доказателствена сила, нейната доказателствена стойност следва да се преценява наред с останалите събрани по делото доказателства. Съдът съобрази, че представените по делото фактури съдържат всички необходими реквизити - описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Освен това чл.7, ал.1, т. 5 от Закона за счетоводството, не съдържа изискване счетоводен документ, от категорията на фактурата, да съдържа подпис на лицата, отговарящи за осъществяване на стопанската операция, а е необходимо единствено да бъде отразено името и фамилията на съставителя му, което в случая е спазено.

Това дава основание на съда да приеме, че фактурите удостоверяват обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно правоотношение.

От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза бе установено, че трите фактури са заприходени в счетоводствата както на ищеца, така и на ответника.

В този смисъл съдът приема, че събраните по делото доказателства и в съответствие с разпределената по силата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, бе доказано наличието на възникнало за ответника задължение, неизпълнението на което обуславя ангажиране на договорната му отговорност, съобразно общото законово правило на чл.79, ал.1 ЗЗД. Този извод на съда е в съответствие и със задължителната съдебна практика /Решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/, съгласно която само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.

Ето защо, настоящият състав приема, че след като бе установено наличието на облигационно правоотношение между „*“ ООД и Ю. *, във връзка с което ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставени стоки, то така предявеният иск е основателен.

2

Видно от приложените фактури страните са уговорили падеж на задължението за плащане по тях – 30.10.2020 г. След като ответникът не е изпълнил задължението за заплащане на цената на доставените му стоки, кой дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава, която за периода от падежа на задълженията до предявяване на иска – 13.02.2023 г. възлиза на 1025,54 лева, и в този смисъл искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Съдът счете, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да възложи на ответника сторените от ищеца разноски в размер на 4131,21 лева, съобразно представените доказателства и приложения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ю. С. Г. ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № 41 сумата от 4383,37 лв.

(четири хиляди триста осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки), представляваща главница по издадени фактури, 1025,52 лв. (хиляда и двадесет и пет лева и петдесет и две стотинки) - законна лихва за забава за периода от 31.10.2020 г. до 13.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 13.02.2023 г. до заплащане на сумата, както и 4131,21 лв.(четири хиляди сто тридесет и един лева и двадесет и една стотинки) разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3