Решение № 5158 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5158 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110213798 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на лицето Д. С. С., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. М., срещу Заповед за задържане на лице № 228зз-1158/06.09.2024 г., издадена от И. В., на длъжност „полицай“ при 04 РУ СДВР.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се още, че издадената заповед не съдържала всички изискуеми от закона реквизити и се иска отмяната й.

Претендират се и разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява , но се представлява от процесуалния си представител - адв. М., който иска от съда да отмени процесната заповед, като сочи, че процесният наркотик е в незначително количество, което не позволява да бъде прието, че деянието е престъпно, а само формално покриващо признаците на престъплението, поради което се явява малозначителен случай. Поддържа се изцяло жалбата и аргументите в нея. Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, но се представлява от юрк.

Г., като последната иска по същество от съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение. Сочи, че издадената заповед не противоречи на материалния и процесуалния закон, твърди, че съдържа всички необходими реквизити. Претендира разноски и обективира възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

1

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че на 06.09.2024 г., около 21:00 часа, в гр. София, при обход на площад „България“, служители на 04 РУ СДВР – И. В. и Ж.Г., са извършили проверка на жалбоподателя Д. С. С., с ЕГН **********, след като забелязали, че в момента, в който лицето ги е забелязало е изхвърлило от ръката си хартиена сгъвка с видимо бяло прахообразно вещество в нея. Тази сгъвка била предадена с протокол за доброволно предаване от С. на полицейските служители, след което той бил задържан и отведен в четвърто районно управление на СДВР. С. бил задържан с процесната заповед за задържане на лице с № 228зз-1158/06.09.2024 г. , издадена от И. В., на длъжност „полицай“ при 04 РУ СДВР. Посоченото в нея основание за задържането му е „притежание на НВ“.

Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е приложена декларация от 06.09.2024 г., с която задържаният е декларирал, че е запознат с правата си.

При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, 2 както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията обстоятелство.

Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява целта на закона, тъй като така посочено, то не е достатъчно. Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.

Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до единствена последица - нейната отмяна.

Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира, че следва да ги присъди в претендирания размер, защото макар да е налице възражение за прекомерност, то не е основателно. Съдът намира, че възнаграждението на защитника на жалбоподателя в размер на 500 лева е съответно на правната сложност на делото, както и на факта, че то е решено в едно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на лицето Д. С. С., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. М., Заповед за задържане на лице № 228зз-1158/06.09.2024 г., издадена от И. В., на длъжност „полицай“ при 04 РУ СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в 3 полза на Д. С. С., с ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на имитър С. С., с ЕГН **********, сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4