Определение № 1187 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1187 гр. София, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601453 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на Началника на затвора гр. София срещу определение на СГС от 20.09.2023 г. по НЧД № 2901/2023 г., с което съдът е постановил условно предсрочно освобождаване на осъдения М. Б. от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от 11 години, наложено му по НОХД № 36/2017 г. по описа на ОС Кюстендил. Определил е изпитателен срок в размер на остатъка за изтърпяване на наказанието, отчетен към датата на провеждане на съдебното заседание пред първата инстанция. Постановил е в двегодишен период от този изпитателен срок спрямо осъдения М. Б. да се изпълнява пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Във връзка с депозираната жалба е постъпил отговор от защитника на осъдения Б. – адв. Л. М., с който се аргументира правилност на атакувания съдебен акт и наличие на изискуемите от закона кумулативни предпоставки за условно предсрочно освобождаване на Б. от остатъка на наказанието лишаване от свобода.

САС като съобрази доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото намира следното:

Производство пред СГС е протекло по реда на чл. 437 - чл. 440 от НПК и е образувано по молба на осъдения М. Б. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 11 години, заради което той се намира в Затвора – гр. София.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата и тези, аргументирани в отговора на защитника на осъдения, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и от легитимирана страна, съответно - процесуално допустима е, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по 1 приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд.

Извършена е пълноценна преценка за наличието на предпоставките, визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав се е запознал със затворническото досие на осъдения Б. и останалите писмени доказателства - становища на длъжностни лица от администрацията на затвора гр. София, доклади и оценки, становище за актуалното му здравословно състояние, както и справката за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното му наказание.

Първостепенният съд правилно е установил, че срокът на изтърпяната част от наказанието безспорно надвишава изискуемия минимален срок от 1/2 от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Осъденото лице е изтърпяло ефективно и без приспадане на дните положен труд, повече от ½ от размера на наказанието, а именно 6 години, 11 месеца и 20 дни. При така установеното наличие на първата материалноправна предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка за съществуването и на втората положителна предпоставка за уважаване на искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.

За да се произнесе с атакуваното с жалбата на представителя на Началника на затвора гр. София определение, съдебният състав на първоинстанционния съд е отчел всички обстоятелства, които сочат положителна промяна у осъдения, по време на изтърпяване на наказанието, като добро поведение, участие в дейности и специализирани програми за въздействие и съответните оценки за осъдения, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата.

Лишеният от свобода е полагал труд, в доклада на ИСДВР е отразена положителна промяна в поведението му и желание за участие в провежданите мероприятия. Подробно, в същия доклад е извършена оценка на личността на лицето, положителните тенденции в неговото цялостно поведение, което не търпи укор, доколкото като цяло не се отчитат негативни прояви по време на престоя му в пенитенциарните заведения. На фона на тези оценки и проведеното задълбочено обсъждане, въззивният съд намира противно на мнението на Началника на Затвора гр.

София, изразено в становище /л. 2 от първоинстанционното дело/, за бланкетно и необосновано. Не се подкрепя от доказателствения материал изразената теза, че доколкото рискът от рецидив бележи минимален спад, то прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена докрай.

За да формира решаващ извод компетентният съд в производството по чл. 440 НПК, следва да прецени обективни показатели, каквито са заложени в периодично извършваните оценки на риска. Първостепенният съд правилно е съобразил положителната тенденция в личностното и социалното развитие на лишения от свобода Б. - при първоначалната оценка, приложена към първоначалния план за присъдата, е констатиран риск от рецидив от 35 точки, като впоследствие, към датата на изготвяне на доклада за осъденото лице, във връзка с молбата му за УПО, този риск е намален на 30 точки. Тази актуална оценка на риска от рецидив е в ниски стойности, но констатираното понижение с пет пункта е обосновано от положителна промяна в зоните, свързани с липса на емоционални проблеми, умения за мислене и начин на живот и обкръжение.

Софийският градски съд е проявил правилен критичен подход към част от констатациите в изготвените за осъденото лице доклади и е направил извод за тяхната 2 необоснованост. В тази връзка коректно е констатирано противоречие между маркираните в доклада дефицити в зони, свързани с оценката на умението за мислене, управление на доходи и финанси и емоционални проблеми, което противоречи на представените пред първия съд писмени доказателства, установяващи факта, че осъденият няма констатирани депресивни проблеми, а при последното препланиране на присъдата, е отчетена положителна промяна в заложената зона „Умения за мислене“, изразяваща се в изграждане на способност за разпознаване на проблемите от страна на осъдения и правилното им решаване.

Софийският апелативен съд намира, че вътрешното противоречие между мненията на различните длъжностни лица от администрацията на Затвора – гр. София не следва да рефлектира негативно спрямо молителя Б., а напротив - следва да води като краен резултат до това, да не бъде възприето неаргументираното отрицателно становище за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Наличните данни формират краен извод, че след постъпване в пенитенциарното заведение първоначално определеният режим на изтърпяване на наказанието е бил заменен от „строг“ на „общ“. Със Заповед № 11/20.02.2023 г. е бил преместен от Затвора – гр. София в ЗООТ „Казичене“ – общежитие с лек режим на изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, като в цитираната заповед самият Началник на Затвора – гр. София, е изложил изцяло позитивни мотиви за нейното издаване. През целия период на пребиваване в СЦЗ лишеният от свобода Б. е наказван веднъж, за нарушение на ЗИНЗС през 2019 г., а в последната една година, същият е награждаван по съображения, свързани с неговата дисциплинираност и позитивна линия на поведение. Цялостното поведение на лишения от свобода Б. се оценява като положително. Упражнявал е правото си на труд, като е изпълнявал стриктно трудовите си задължения, не е допускал нарушение на трудовата дисциплина, имал е дължимото отношение към администрацията, подпомагал е дейността й с доброволен труд.

Спазвал е режимните ограничения и изисквания. Отношението му към останалите лишени от свобода е в нормите.

С оглед всичко изложено и настоящата съдебна инстанция приема, че по отношение на осъдения Б. са налице изискуемите критерии, за да се установи наличието на положителните предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК. До такъв извод правилно и обосновано е достигнал и първоинстанционният съд, поради което и атакуваното определение, с което е уважена молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“ настоящият съд намира за правилно и същото следва да бъде потвърдено.

Определението на решаващия съд обаче е неправилно, в частта относно определения изпитателен срок и налагането на пробационна мярка. В конкретния случай изпитателният срок следва да бъде определен съобразно размера на неизтърпяната част от наказанието, но към датата на изпълнение на определението за условно предсрочно освобождаване, тъй като чл. 70, ал. 6, изр. 1 от НК приравнява продължителността на изпитателния срок с тази на неизтърпяната част от наказанието, което се търпи до освобождаване на лицето.

Определението на СГС търпи промяна и в частта относно наложените пробационни мерки. В разпоредбата на чл. 70, ал. 6 от НК е посочено, че съдът може да наложи пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2 т. 1-4 от НК. Установява се същевременно, че осъденият Б. няма постоянен адрес на територията на страната, ето защо и прилагането на тази форма на пробационен надзор е невъзможно. Такова 3 становище е изразил и инспектор пробация към ГДИН в изготвения от него доклад.

По изложените съображения определението на СГС следва да бъде изменено.

Воден от изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 от НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение от 20.09.2023 г. по НЧД № 2901/2023 г. по описа на СГС, както следва:

ОТМЕНЯ определението в ЧАСТТА, с която е определен изпитателен срок на основание чл. 70, ал. 6 НК в размер на 3 /три/ години, 4 /четири/ месеца и 28 /двадесет и осем дни/, вместо това:

ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, изчислен към датата на изпълнение на определението.

ОТМЕНЯ определението в ЧАСТТА, с която по отношение на осъдения М. Б. е наложена пробационна мярка на основание чл. 70, ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4