Решение № 3878 от 27.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3878 гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20211110133174 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Д. Д. срещу „Софийска вода” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 834,03 лв., начислена от последния като неплатена стойност на доставени ВиК услуги през периода от 26.03.2012г. до 29.07.2014г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Плачковски манастир“ № 18, вх. Б, ап. 10.

В исковата молба ищецът твърди, че при ответното дружество е открита партида за процесния имот с кл.№ . на негово име, по която се водят задължения за неплатена цена на доставени ВиК услуги през исковия период. Оспорва съществуването на вземането за начислена цена в размер на исковата сума с доводи, че между страните не съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги.

Твърди също, че за имота не са доставени количества вода на стойност, съответна на претендираната от ответника цена на услугата, тъй като потреблението е измерено без сертифицирано средство за търговско измерване, както и при неспазване на нормативно установената методика за отчитане на водомерите. Релевира и възражение за погасяване на вземането с изтичане на тригодишна давност. Посочва, че ответникът търси изпълнение, поради което има правен интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на исковата сума. Прави искане за присъждане на 1 сторените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не оспорва така предявения иск. Признава, че вземане за исковата сума действително не е възникнало в негова полза, но твърди, че не е претендирал от ищеца изпълнение на същото, тъй като нито е изпращал до него покана за плащане, нито е предприемал други действия за събиране на вземането. Поради това навежда, че не е дал повод за завеждане на иска и моли за разпределяне на отговорността за разноски между страните в приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, а в условията на евентуалност възразява за прекомерност на ищцовата претенция за разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

По предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ответника е да установи възникването и съществуването на оспореното от ищеца вземане. В случая, с оглед поддържаните от ищеца в исковата молба основания за недължимост на оспореното вземане, ответникът носи тежестта за доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги за процесния имот, по което е изпълнил задълженията си на доставчик като през исковия период е доставил ВиК услуги на стойност, съответна на начисления размер на неплатена цена на услугите, както и настъпила изискуемост на вземането за цената. От страна на ответника не само не са ангажирани доказателства относно пораждащия спорното субективно право фактически състав, а е направено признание, че същото не е възникнало. Предвид така заявеното становище с приетия доклад по чл. 146 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че вземане на ответника срещу ищеца за цена на доставени ВиК услуги в размер на исковата сума не съществува.

Същевременно, от представено по делото писмо от 10.05.2021г., ведно с приложена справка, съдържаща опис на месечно издаваните фактури за потребление, се установява, че към м.04.2021г. по откритата при ответното дружество партида за процесния имот с кл.№ . се водят непогасени задължения на ищеца за потребени ВиК услуги през исковия период по 29 бр. фактури на обща стойност в размер на исковата сума от 834,03 лв. Видно от справката, върху дължимите по фактурите суми са начислени и лихви за забава. В посоченото писмо, адресирано до ищеца, ответникът е указал, че по партидата на имота не са отразени платени суми в погашение на тези задължения, като е отправил предложение за сключване на споразумение за разсрочване на изпълнението на вноски. Обективираното в писмото изявление на ответника сочи, че вземанията му за начислените като дължими суми продължават да се водят изискуеми и поради това подлежащи на изпълнение, каквото се търси от 2 длъжника, доколкото на същия се предлага единствено опция за разсрочено плащане, но не и възможност за отписване на задълженията.

Ответникът не е оспорил обсъдената справка, нито е представил доказателства, че е сторнирал водените по партидата на имота дължими суми поради липса на основание за начисляването им, респ. поради погасяване на вземанията за тях по давност, за което длъжникът да е бил уведомен преди завеждане на исковата претенция. В тази връзка, следва да се отбележи, че в случая ищецът навежда правопогасяващото си възражение като евентуално основание за недължимост на процесното вземане, което оспорва преди всичко с твърдения, че изобщо не е възникнало. Поради това, с оглед данните за начислени задължения за цена на доставени ВиК услуги, длъжник по които е ищецът, за последния е налице правен интерес от търсената искова защита за установяване със сила на пресъдено нещо не само отпадането на възможността за принудително удовлетворяване вземането на ответника, но и несъществуването на такова вземане поради липса на договорно правоотношение между страните, на основание на каквото вземането е отразено като възникнало в полза на доставчика.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим, а по същество, с оглед признанието на ответника за неосъществяване на правопораждащия спорното вземане фактически състав и липсата на ангажирани от него доказателства за възникване на вземането, искът е основателен и следва да се уважи.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца. Противно на поддържаната от ответника теза, не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в приложение на която разноските да се възложат върху ищеца, тъй като не е изпълнено никое от кумулативно изискуемите съгласно тази норма условия – от една страна, ответникът не признава изрично иска, а само фактите, на които искът се основава, а от друга страна, както беше посочено по-горе същият е дал повод за завеждане на делото, продължавайки да води като непогасено процесното вземане по партидата на имота и да прилага последиците от забавата на длъжника, начислявайки и мораторни лихви върху същото.

Ищецът претендира и доказва да е направил разноски за държавна такса в размер на 50 лв., които следва да му се присъдят. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. М. Л., предоставил на ищеца безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за възнаграждение в минималния размер от 300 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С тези мотиви съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, адв. М. Л., срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. Д. Д. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 834,03 лв., представляваща начислена стойност на доставени ВиК услуги през периода от 26.03.2012г. до 29.07.2014г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Плачковски манастир“ № 18, вх. Б, ап. 10.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул.

„Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на С. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, адв. М. Л., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв. – деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул.

„Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, служебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв. – разноски за предоставено безплатно процесуално представителство на ищеца С. Д. Д..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4