Определение № 14870 от 06.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14870 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505982 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 172827/19.05.2025г. на Г. Н. К., срещу разпореждане № 68402 от 28.04.2025г. по гр. д. № 59904/2024г. по описа на СРС, 175 с-в.

С обжалваното определение СРС е прекратил производството по гр. дело № 59904/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав и е върнал на Г. Н. К., ЕГН **********, представлявана от АД „В., У. и партньори“ подадената от нея искова молба с вх. № 318817/09.10.2024 г., като недопустима.

Жалбоподателят намира така постановения акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага доводи, че има правен интерес от предявения иск.

Поддържа, че не е налице разминаване между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Твърди, че е налице отказ от правосъдие. Моли да бъде отменен обжалваният акт и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба не е изпратена на насрещната страна за отговор, тъй като не е осъществена размяна на книжа по чл. 131 ГПК.

Частната жалба е подадена срещу определение, което прегражда понататъшното развитие на делото и като такова подлежи на въззивна проверка по реда на Глава XXI. Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.

275, ал. 1 ГПК от страна с правен интерес, поради което е редовна и 1 процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения.

Проверката за редовност на исковата молба и проверката за допустимостта на предявения иск се явяват израз на установения в чл. 7, ал. 1 ГПК принцип на служебното начало, изискващ от съда не само извършване на необходимите процесуални действия по движение на делото и приключването му с валиден и законосъобразен акт, но и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия от страните.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.

Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран. Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът обаче е длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК. Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 ГПК и чл.127, ал.1, т.5 ГПК.

Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, респективно - ако в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК . Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота относно предмета на делото и правната квалификация на предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо 2 решение по съществото на спора.

Видно от разпореждане № 18464 от 29.01.2025г. СРС е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да отстрани посочените в нея нередовности.

С молба от 21.02.2025г. ищецът е посочил, че има правен интерес от завеждане на иска, тъй като ответникът не разполага с имущество или банкови сметки на територията на РБ, поради което не е възможно изпълнение на съдебното решение. Твърди, че е налице спор за размера на сумите, както и че е налице неоснователно обогатяване на ответника със сумите, които противозаконно е прихванало. Обосновава правен интерес от предявяване на иска чрез представителя му.

В исковата молба се твърди противоправно поведение на ответника, който не е изпълнил влязло в сила съдебно решение. Поддържа се, че по този начин ищцата е била увредена, тъй като няма възможност да образува изпълнително дело в РБ. Съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от така предявения иск. Налице е влязло в сила съдебно решение. Доводът, че ответното дружество не разполага със сметки в РБ, не може да обоснове правен интерес. Жалбоподателят разполага с възможността за изпълнението на съдебното решение по реда на регламент № 1215/2012г. и въз основа на издадено удостоверение по чл. 53 по регламента. За сумата, предмет на исковата молба, е налице влязло в сила съдебно решение, подлежащо на принудително изпълнение.

На следващо място, производството е недопустимо и поради това, че за жалбоподателя липсва правен интерес от предявяване на иска срещу застрахователя чрез „Корис България“ ООД. В тази връзка въззивният съд споделя изложеното от СРС, тъй като предявеният иск касае имуществената отговорност на чуждестранното дружество за вреди, а не претенция, произтичаща от застрахователно правоотношение. Отделно от това, фактът, че че „Корис България“ е осъществявало комуникацията с ищеца във връзка с влязлото в сила решение, не може да обоснове правен интерес. „Корис България“ не е клон на дружеството ответник, за да бъде предявен искът чрез него.

Не е налице и отказ от правосъдие, тъй като в полза на жалбоподателя е постановено влязло в сила решение и същият разполага с възможността за 3 поиска издаване на удостоверение по чл. 53 от Регламент № 1215/2012г.

Жалбоподателят разполага с възможност да защити правата си по друг ред.

Ето защо частната жалба е неоснователна, като същата следва да се остави без уважение, а разпореждането на районния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 172827/19.05.2025г. на Г. Н.

К., срещу разпореждане № 68402 от 28.04.2025г. по гр. д. № 59904/2024г. по описа на СРС, 175 с-в.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.

280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4