Акт от 30.10.2019, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр.

Силистра, 30.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Пламен Неделчев

Членове: 1. Добринка Стоева 2. Огнян Маладжиков при секретаря Галя Иванова, като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков въззивно гражданско дело № 203 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.

258 и сл. от ТПК.

С Решение № 86 от

13.05.2019 г. по гр.д. № 169/2018 г. на PC Дулово С.Х.Х. е осъден да заплати на З.Ю. *** с сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 27.09.2016 година, причинило й счупване на глезенна става и 3 и 4 кост на ходилото на десен долен крайник, изразяващи се в болки, страдания и психически дискомфорт, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 27.09.2016 г. до окончателното плащане, и отхвърля иска за разликата до седем хиляди лева като неоснователен и недоказан.

Със същото решение

„Олимпик“ АД, регистрирано в Р. Кипър с номер на вписването 71103, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ - клон на чуждестранен търговец с ЕИК *********, е осъдено да заплати на делинквента С.Х.Х. сумата от 3500 лв, представляваща дължимо от него обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 27.09.2016 година, причинило счупване на глезенна става и 3 и 4 кост на ходилото на десен долен крайник, изразяващи се в болки, страдания и психически дискомфорт на З.Ю.Х. ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането

27.09.2016 г. до окончателното й плащане.

Постъпила е въззивна жалба от З.Ю.Х., чрез процесуалния й представител, с която моли окръжния съд да отмени решението на PC Дулово в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за разликата от 3 500 до 7 000 лв, като вместо него осъди С.Х.Х. да й плати сумата от 3 500 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултата на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателката счита, че в разрез с правилата за разпределяне на доказателствената тежест първоинстанционният съд е обсъждал наличието на ексцес, без да е въвеждано такова възражение от страна на ответника, и затова е намалил претендираното от нея обезщетение. Освен това е обсъдил направеното в нейна полза плащане на обезщетение от застрахователя в размер на 3000 лева, като е преценил, че справедливото обезщетение, на което има право, е 6500 лева, и затова й присъдил само 3500 от поисканите 7000 лв. Жалбоподателката не е съгласна с критерия за справедливост на районния съд и навежда доводи в подкрепа на искането й за присъждане на по-високо обезщетение.

Постъпила е въззивна жалба от С.Х.Х., чрез процесуален представител, с която моли окръжния съд да отмени решението на PC Дулово в частта, с която е осъден да плати на ищцата 3500 лв. Счита, че с изплащането на обезщетение от страна на застрахователя в размер на 3000 лв. на пострадалата са репарирани всички вреди.

Макар да липсвало споразумение в тази насока, то фактът, че пострадалата е получила обезщетението и не е отправила възражение за размера му означавало, че е удовлетворена за причинените й от ПТП вреди. Присъдената в нейна полза сума от 3500 лева води до неоснователното й обогатяване. Коментира обсъждания от районния съд ексцес, считайки че не са събрани доказателства за такъв.

Постъпил е отговор от З.Х. на въззивната жалба на С.Х., с която същата се оспорва като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение в осъдителната му част.

И двете страни претендират разноски за въззивното производство.

По никоя от въззивните жалби не е постъпил отговор от третото лице помагач - ответник по обратния иск.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила Присъда №

26 / 02.10.2017 г. по НОХД №93 /2017 г. на Дуловския районен съд С.Х.Х. е осъден за престъпление по транспорта, за това че на 27.09.2016 г. в гр. Дулово при управление на МПС е нарушил правилата на ЗДвП, в резултат на което е причинил средна телесна повреда на З.Ю.Х., изразяваща се в счупване на 3-та и 4-та ходилни кости, обуславящо трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни.

Преди инцидента пострадалата не е имала оплаквания - свидетелстват нейните колеги и съседката й, не е съобщавала за болки, не е имала проблеми с придвижването пеш, шофирала е активно, като с автомобил е ходила на работа.

От ТЕЛК решенията на л. 17 и л. 18 става ясно, че ищцата е работещ пенсионер, медицинска сестра.

В деня след произшествието

З.Х. е била с подут крак, посинена, със силни болки - свидетелства Зевджие Х..

Дори седмица по- късно състоянието й е било същото. За болката свидетелката преценява от това, че пострадалата е плачела. Дълго време е била с патерици, после с бастун. Болките са продължили и след като се е върнала на работа, затова колегите й са я щадили, като са я оставяли да работи с документацията.

Описаната картина се потвърждава и допълва от свидетелските показания на другата им колега - свид. Мухарем. Работните функции, които изискват движение, предизвикват у пострадалата болки, подуване на крака и бърза умора, налагащи по-чести почивки и вдигане на отеклия й крак. Походката й се променя при заморяване, става накуцваща. След инцидента пострадалата не кара кола, налага се близките й да я водят до работа и да я връщат.

От свидетелските показания на Айлин С. - съседка на З.Х., става ясно, че последната дълго време след произшествието е била с гипсиран крак, не е можела да се придвижва сама, била е все с придружител, ползвала е подвижен тоалетен стол, за да отиде до тоалетната или банята.

Показанията на всички свидетели са подробни, вътрешно безпротиворечиви, взаимнодопълващи се, изразяват лични възприятия и не са оспорени от ответника жалбоподател, поради което въззивният съд ги приема за достоверни.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно, че почти две години след инцидента пострадалата не се е възстановила напълно, има отток в областта на травмата, болка и ограничение в движенията на дясна глезенна става. Получените на 27.09.2016 г. телесни увреждания са контузия на дясна гръдна половина с рентгенови данни за огнищни контузии в областта на 10 сегмент на десен бял дроб и недислоцирано счупване на 4,5 десни ребра, счупване на 3,4 ходилни кости на дясното ходило, дисторзио на дясната външна глезенна става и наличие на траен двигателен дефицит - затруднено движени на десния долен крайник. Тези увреждания могат да бъдат получени при процесното ПТП. Водят до оплаквания от постоянен характер - болка, отток, ограничение на движенията, които не застрашават живота на пострадалата, но се явяват проблем при придвижване и извършване на ежедневните обичайни и професионални дейности. Не е налице пълно възстановяване от травмата на дясното ходило и дясната глезенна става.

Въззивният съд приема, че заключението на вещото лице е компетентно изготвено и обосновано, тъй като в съобразителната част стъпва на обективни данни - медицинска документация, и свидетелски показания, чиято достоверност не е опровергана.

Пострадалата е предявила иск пред Дуловския районен съд за обезщетяване на неимуществените вреди от ПТП в размер на 10 000 лв, който впоследствие е изменен на 7 000 лв, тъй като застрахователят на делнквента ЗК „Олипмик“ АД е изплатил на ищцата 3000 лв обезщетение за неимуществените вреди още на 28.02.2017 г., видно от приложения документ на л. 35 от първоинстанционното дело и заявеното от ищцата в съдебното заседание на 03.07.2018 г., че това плащане е за болките.

В мотивите на обжалваното решение районният съд е обсъдил вида и характера на уврежданията и е направил извод, че ищцата е претърпяла големи болки и страдания, които би трябвало да отшумят за „един средно продължителен шестмесечен период“.

До този извод районният съд е стигнал „след изслушване на свидетелските показания и заключението на вещото лице“. В мотивите на решението се обсъжда наличието на ексцес - отклонение от нормалното, за което влияние оказва и общото състояние на ищцата. Отбелязано е, че тя е работеща пенсионерка по болест с прекаран мозъчен инфаркт, като тази информация е взета от медицинските документи - епикризи и ТЕЛК решения. Липсват данни, според първоинстанционния съд, че в препоръчаните шест контролни прегледа ищцата ги е извършила. Започнала е работа и е направила опит да води живота, който е водила преди катастрофата, но това е довело до ексцеса, видно от последните две епикризи, в които се препоръчва битова реадаптация.

При мотивиране на основателността на иска районният съд не обвързва констатацията си за наличие на ексцес с размера на дължимото обезщетение. Вместо това се задоволява да посочи, че „ Обезщетението на неимуществените вреди в настоящия случай възмездява главно претърпените болки и страдания и психически дискомфорт, понесени от увредения вследствие от увреждането, която фактическа обстановка се установи по делото. С оглед на тези обстоятелства...предявеният иск...е частично основателен до размера на сумата от 3500 лв. “ Отчетени са получените вече 3 000 лв, платени без спогодба между застрахователя и пострадалото лице. С тях общото обезщетение става 6 500 лв.

С решението първоинстанционният съд е уважил обратния иск на ответника към третото лице помагач на негова страна, основано на застрахователното правоотношение по полица BG/28/116002496611.

Силистренският окръжен съд намира от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство е цялото първоинстанционно решение, тъй като е обжалвано от двете страни, съответно в осъдителната и отхвърлителната част.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за размера над 3500 лв до 7000 лв.

Първоинстанционният съд правилно и обосновано е обсъдил доказателствата във връзка с отговорността на ответника за настъпилото ПТП, обвързвайки решението на наказателния съд с чл.

300 от ГПК, поради което въззивният съд на основание чл. 272 от ГПК препраща за тези обстоятелства към мотивите на обжалваното решение.

Съдът счита жалбата на ищцата за основателна. Две са основните оплаквания в нея, по които на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивната инстанция дължи произнасяне. Първият е, че неимуществените вреди, които е претърпяла ищцата, не се обезщетяват справедливо със сума в размер на 6500 дв, част от която е платена от застрахователя.

Вторият, че районният съд неправилно е обсъждал наличието на ексцес, без да е докладвал за такова възражение от страна на ответника, и никому не е указал съответната доказателствена тежест. Вместо това е приел от липсата на доказателства за противното, че ищцата не е ходила на контролните прегледи и че не е спазвала препоръките за битова реадаптация, тъй като се е върнала на работа.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При приложение на този законово установен принцип окръжният съд намира, че следва да съобрази относимите критерии в т. II на Постановление № 4 от 23.XII. 1968 г. на Пленума на ВС, както и съвременната практика на касационната инстанция.

Затова отчитайки: присъщия за такъв инцидент стрес; тежестта на травмата, която ищцата е получила; продължителните силни болки в дните непосредствено след произшествието; невъзможността да се придвижва самостоятелно; необходимостта да ползва тоалетен стол; продължаващите почти две години (към приключване събирането на доказателства пред районния съд) болки и оток в крака при нормална дейност; необходимостта от по-чести почивки; липсата на пълно възстановяване; необходимостта да ползва чужд превоз до и от работа; промяната в походката при нормално натоварване, и всичко това на фона ретроспективната картина - жена, работеща пенсионерка, която преди инцидента не се е оплаквала от подобни на описаните проблеми, налагат извода, че справедливото обезщетение за тях се съвместява с претендираните 7 000 лв, като в тази сума не се включват платените от застрахователя 3 000 лв, или с тях общото обезщетение от 10 000 лв не опорочава справедливостта. Това обезщетение съдът намира за съобразено с развитието и състоянието на обществото и конкретните икономически условия, в които живеят както ищцата, така и ответникът по делото.