Определение № 263 от 16.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Велико Търново, 16.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500222 по описа за 2025 година да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5291/23.04.2025г. от „КИМТЕХ-БЪЛГАРИЯ“ ООД,ЕИК 102829659, гр.Бургас, чрез процесуален представител срещу Определение № 551 от 09.04.2025г. по гр.дело № 311/2025 г. по описа на ОС- Велико Търново, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се аргументи, че отказът на ЧСИ да прекрати воденето пред него изп. производство поради местната си некомпетентност съгласно разпоредбата на чл. 427 от ГПК, попада в хипотезата на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК. Оспорва се тезата, че в случай като разглеждания, съдът не може да разпореди отмяна на процесното постановление, поради което единствената санкция за ЧСИ е по реда на чл.441 от ГПК, като противоречаща на практиката на ВКС. Излагат се подробни аргументи, че в конкретното изпълнително производство, местната компетентност на ЧСИ трябва да се определи по т. 5 на чл. 427 ал.1 от ГПК , а не по т.3 на същата правна норма.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне по депозираната жалба.

В срока по чл. 276 от ГПК ответната по жалбата страна „ ПРЕСПА ИНВЕСТ“ ЕООД ,ЕИК 104506100, гр. Свищов, не е изразила становище.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните аргументи.

Пред ВтОС е образувано производство по в.гр.дело № 311/2025г. по жалба на „КИМТЕХ-БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 102829659, със седалище и адрес на управление гр.

1

Бургас, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20258960400267/2025 г. по описа на ЧСИ – И. Ц., рег. № 896 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Велико Търново, против Постановление от 10.03.2025г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство поради липса на местна компетентност на съдебния изпълнител./ Отказано е да бъде уважено възражение на длъжника, с което моли изп.дело да бъде прекратено поради неспазване на местна компетентност./ С обжалваното определение, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по в.гр.д. № 311/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Приел е, че правото на длъжника да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изп.производство в хипотезата на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК, следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.

433 от ГПК, визираща основанията за прекратяване на изп. производство, както и, че отказът на ЧСИ в конкретния случай не е сред лимитативно изброените в същата основания, поради което жалбата е недопустима.

Настоящият съдебен състав счита изложените от първоинстанционния съд мотиви за правилни.

Безспорно, жалбоподателят има качество на длъжник в изпълнителното производство. Допустимостта на производството се определя от наличието на активна процесуална легитимация, като същата се определя освен от качеството страна в изпълнителния процес, така и от уредените в закона случаи и предпоставки, при които може да бъде упражнено правото на защита. Съгласно чл.435 от ГПК не съществува генерална клауза за обжалване на действията на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично посочени в тази разпоредба. Съгласно ал.2 т.6 на чл.435 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Така посочената регламентация въвежда ограничителен режим на обжалване до само изрично посочените в закона лица и действия на посочените основания.

Поради лимитативното изброяване на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, прекратяването на изпълнителното производство поради липса на местна подсъдност и изпращането на местно компетентен съдебен изпълнител, не е от категорията на действията, подлежащи на обжалване, пoради което и подадената жалба се явява процесуално недопустима. Липсата на местна компетентност не е основание за прекратяване на изпълнителното производство по същество. Липсата на тази законова предпоставка има за правна последица само прекратяване на висящността пред местно некомпетентния съдебен изпълнител и изпращане по компетентност на този, компетентен съгласно правилата на чл.427 от ГПК. Следва да се посочи, че в конкретната хипотеза, с постановлението на ЧСИ от 10.03.2025г., предмет на обжалване от длъжника пред ВтОС, съдебният изпълнител е отказал да уважи възражението му за липса на местна компетентност по чл.427 ал.1 т.5 от ГПК и не е формулиран изричен отказ за прекратяване на изп. производство.

По изложените аргументи определението, с което производството по делото е прекратено следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 551 от 09.04.2025г. по гр.дело № 311/2025 г. по описана ОС- Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3