Определение № 9973 от 18.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9973 гр. София, 18.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110170382 по описа за 2021 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която установи, че исковата молба е нередовна – не е псочена главницата, върху която се претендира мораторна лихва.

На основание чл. 129 ГПК на ищеца следва да се укаже да отстрани констатираната нередовност.

Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва а бъде уважено.

Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение с посоченото в отговора съдържание следва да бъде отхвърлено, тъй като видно от данните по заповедното производство ищецът не е получил издадения срещу В.П.Д изпълнителен лист, поради което и ответникът не би имал възможност да се снабди с информация за образувано срещу това лице изпълнително дело за процесните вземания.

В срок ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице помагач – кредитополучателя по процесния договор за кредит. Ответникът е обосновал правния си интерес с обстоятелството, че при уважаване на исковете и погасяване на задълженията в негова полза би възникнало вземане срещу кредитополучателя. Искането е своевременно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. За ответника е налице правен интерес от привличането на кредитополучателя по процесния договор, поради което искането следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с писмена молба с препис за ответника да посочи сумите върху които е начислявал мораторна лихва за процесния период – само върху дължимите главници или върху главниците и възнаградителните лихви, или върху главницата, лихвата и таксата за допълнителна услуга, като му УКАЗВА, че при неизпълнение исковата молба, в частта с която се претендира мораторна лихва, ще бъде върната.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника В.П.Д, с ЕГН и адреси, посочени в отговора на исковата молба и известни по заповедното дело.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в срок до първото открито заседание да представи счетоводна справка, от която да е видно какви плащания по договора за кредит са постъпили в периода 20.8.2021 г. до датата на издаване на счетоводната справка, което да е не по-рано от една седмица преди датата на насроченото първо открито заседание, като му УКАЗВА че при неизпълнение на указанията съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме за доказа обстоятелството, че понастоящем кредитополучателят е изплатил всички задължения по договора за кредит.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение с посоченото в отговора съдържание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.6.2022 г. – 15.00 часа , за когато да се призоват страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора, а на третото лице помагач - препис от исковата молба и доказателства и отговора.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и осъдителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр, чл. 10а ЗПК.

Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД твърди, че на 30.7.2018 г. между него, като кредитодател, В.П.Д – кредитополучател, и ответника Д. Т. Д., съдлъжник, е налице облигационно отношение по договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1350 лева, усвоен на същата дата.

Поддържа, че кредитоплучателят и солидарният длъжник поели задължение да връщат заема на 24 равни месечни вноски с падежи от 05.9.2018 г. – 05.8.2020 г., включващи главница и възнаградителна лихва /която лихва възлиза на 653,04 лева/. Поддържа, че между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, по силата на което ищецът е поел задължение да извърши посочените в него услуги /приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредита, опция за отлагане на плащания по вноски, опция за намаляване на вноски, опция за смяна на дата на падежа на вноската, опция 2 за предоставяне на допълнителни средства/, а клредитополучателят – да му заплати възнаграждение в размер на 1012,56 лева, което страните са уговорили да бъде платено разсрочено, с всяка от погасителните вноски. Поддържа, че поради неизпълнение на длъжника вземанията са станали предсрочно изискуеми, като се дължи и мораторна лихва Ответникът оспорва исковете, като поддържа че има качеството поръчител по договора за кредит, както и че отговорността му е погасена с изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Счита, че клаузата, на която се основава вземането за допълнителни услуги, е нищожна, както и че длъжникът-кредитополучател е изплатил всички задължения по договора.

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и кредитополучателя е сключен договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за кредитополучателя е възникнало задължение да върне заетата сума, заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, че е налице валидно съглашение, както и че е предоставил услугите по допълнителното споразумение, като за кредитополучателя е възникнало задължение да плати такси в претендирания размер, че е налице валидно съглашение по силата на което ответникът е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора за кредит, като встъпи в дълга.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията, включително и твърденията си, че по съгласие на страните има качеството на поръчител по сключения с ищеца договор, включително и с оглед вътрешните отношения с кредитополучателя, за който не сочи доказателства.

С оглед становищата на страните и на основание чл. 153 ГПК безспорни са следните обстоятелства: че на 30.7.2018 г. между ищеца - като кредитодател, от една страна, и В.П.Д – кредитополучател, и ответника Д. Т. Д., съдлъжник, от друга страна, е налице облигационно отношение по договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1350 лева, усвоен на същата дата; че кредитополучателят и ответникът поели задължение да връщат заема на 24 равни месечни вноски с падежи от 05.9.2018 г. – 05.8.2020 г., включващи главница и възнаградителна лихва, която лихва възлиза на 653,04 лева; че по договора за кредит са погасени следните задължения: 540,25 лева – главница; 461,27 лева – възнаградителна лихва; 527,85 лева – възнаграждение за допълнителни услуги; 181,68 лева – мораторна неустойка върху просрочените вземания за периода до 31.7.2019 г.; 146,96 лева – мораторна лихва за периода 05.8.2020 г. – 27.7.2021 г.; 90 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземанията.

Указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за заем, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договора.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4