Решение № 264474 от 05.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Христина Цветкова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 12562 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата И.Б.П., непълнолетна и действаща чрез представителя си по закон Б.Б.П., твърди, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат на телесно увреждане, което настъпило при ПТП на 26.10.2017г. в гр. София. В качеството си на пешеходец – ищцата била ударена на пътното платно на ул.„Булина ливада“ в района на спирка от градския транспорт с № 2572 от лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *******, който бил управляван от водача В.Л.С.. В хода на досъдебното производство № 11428/2017г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, съответно на пр. пр. № 41518/2017г. по описа на СРП било установен противоправния характер на поведението на водача на автомобила. Непосредствено след настъпване на произшествието ищцата била приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с диагноза счупване на горния край на лакътната кост и травма на интраабдоминален орган. Върху фрактурата на ръката била поставена имобилизираща гипсова шина. В периода на лечение ищцата търпяла интензивни болки и разчитала на помощта на близките си при извършването на ежедневни битови дейности. Травматичното увреждане променило живота и социалната дейност на пострадалата в негативна посока, тъй като възпрепятствало развитието й като професионален алпинист.

Същевременно ищцата претърпяла негативни психологически последици в резултата на инцидента, изразяващи се в изживян стрес и душевно страдание. Тъй като за процесния лек автомобил бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество З. „Л.И.“ АД - за ответника възникнало задължението да изплати на ищцата, като пострадало лице застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ – на 19.01.2018г. ищцата предявила пред ответника писмено извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева, по която била образувана застрахователна щета №0000-1000-03-18-7046/2018г.

В законоустановения тримесечен срок обаче, ответникът не се произнесъл по претенцията и изпаднал в забава на 18.04.2018г. При изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение, в размер на сумата от 35 000 лв.,като част от искова претенция в размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.04.2018г. – датата на изтичане на срока за произнасяне по чл.496 от КЗ до деня на окончателното изплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Предвид очаквания положителен изход от спора ищцата претендира и за осъждане на ответника, да й заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Ответното дружество З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Без да оспорва твърдението на застъпване на описания в исковата молба пътен инцидент, нито твърдението, че гражданската отговорност на участвалия в инцидента водач на МПС е застрахована от него - ответникът оспорва пасивната си материална легитимация по предявения иск. Поддържа тезата, че инцидентът не бил резултат от противоправно поведение на водача на лекия автомобил, а това обстоятелство изключвало деликтната отговорност на водача и респективно не пораждало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника, в качеството на негов застраховател.

При условията на евентуалност – ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца, за когото твърди, че е допринесъл за настъпването на ПТП, навлизайки внезапно на пътното платно, пресичайки на необозначено за целта място, но без да отчита поведението на останалите участници в движението, включително и на лекия автомобил, който станал участник в инцидента. Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка между настъпилия пътен инцидент и релевираните в исковата молба вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение. Оспорва предявените искове и по размер, като релевира становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Сочи, че по предявената по реда на чл. 380 от КЗ писмена претенция той се е произнесъл изрично, изразявайки готовност да изплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на сумата от 10 000 лева. Ответникът оспорва и претенциите за присъждане на законна лихва върху сумите на застрахователното обезщетение, отричайки да е изпадал в забава за изплащане на определеното застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на претенциите и във връзка с това претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски за настоящия процес.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетите като доказателства преписи от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-798, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица на местопроизшествие (като част от досъдебно производство № 11428/2017г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, съответно на пр. пр. № 41518/2017г. по описа на СРП) установяват, че на 26.10.2017г. в гр. София, пътното платно на ул.„Булина ливада“ в района на спирка от градския транспорт е настъпило пътно- транспортно произшествие, с участието на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, който реализирал удар с пресичащия пътното платно пешеходец И.Б.П.. Съдържащите се в посочените документи описания на факти и данни за механизма на настъпване на процесното ПТП не се обсъждат подробно в мотивите на настоящото решение, тъй като са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебна автотехническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (което е изготвено от вещо лице Х.И., със специалност технология и безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи относно правно значимите за спора факти:

Ø Съдържанието на изготвените от органите на МВР официални удостоверителни документи сочи, че на 26.10.2017г. около 07.30 ч. в гр.София, лек автомобил „Опел Астра" с рег.№ *******, управляван от В.Л.С. ***, с посока на движение от бул. „Царица Йоанна" към ул. „Найчо Цанов" и в район на спирка № 2572 - на ЦГМ, този автомобил е реализирал

ПТП с пресичащия от ляво на дясно по посока на движение на лекия автомобил пешеходец И.Б.П..

Определяне на точното място на удара в конкретния случай е невъзможно, понеже липсват обективни находки на мястото на настъпването на пътния инцидент, а в протокола за оглед е отбелязано, че по време на огледа на място не са намерени спирачни следи. Аналитичната преценка на вещото лице мотивира извод, че най- вероятното място на удара се намира на около 2 до 3 м. Вляво, считано от десния край на пътното платно на ул.

„Булина ливада" в гр. София, по посоката на движение на лекия автомобил т.е. от бул. „Царица Йоанна" към ул. „Найчо Цанов". При това, няма обективни данни, мотивиращи възможен извод, че мястото, на което е пресичала пешеходката е било обозначено за пресичане на пешеходци. Няма данни за пречки и препятствия, които биха могли да ограничат видимостта на водача на лекия автомобил и на пешеходката един към друг. Липсата на констатирани деформации и забърсвания по корпуса на автомобила, мотивира извода, че скоростта на автомобила в момента на удара е в диапазона от 8 до 10 км/ч., а липсата на спирачни следи мотивира извод, че скоростта на автомобила по време на движение и при настъпване на процесния инцидент е останала непроменена.

Ø Преди удара, пешеходката се придвижва по пътното платно отляво надясно, спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Липсата на данни за каквито е да било деформации и забърсвания по лекия автомобил, не може да се отговори с категоричност с коя част от автомобила е осъществен контактният удар. Възможно е ударът да е нанесен с лявото странично огледало, левия калник, или с предната част на автомобила.

Ø Според вещото лице, причинитете за настъпване на процесното произшествие са комплексни и във всеки случай са от субективен характер – определени от поведението на участващите в инцидента лица:

Първата причина за настъпването на ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходеца като такъв и движението му на пътното платно от страна на водача на лек автомобил „Опел Астра". Независима от първата е втората причина за настъпването на инцидента –навлизане и предприемане на несъобразено с пътната обстановка внезапно пресичане на пешеходката на нерегламентирано за целта място от платното за автомобили на ул. „Булина ливада" в района на бл.№ 61.

Ø Според преценката на вещото лице, пострадалата И.П. е имала обективна възможност да избегне удара и да предотврати настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, ако бе достатъчно бдителна и ако беше съобразила поведението си при навлизане в платното за движение на автомобили с движението на лекия автомобил и след това бе предприела пресичане на платното за движение на ул. „Булина ливада " на разположеното в близост регламентирано за целта място. Водачът на лекия автомобил също е имал възможност да предотврати удара, ако при движението си по ул. „Булина ливада" в гр.

София бе намалил още скоростта, първо се бе убедил, че на платното за движение пред управлявания от него автомобил, няма преминаващи пешеходци.

В дадените пред съда показания, свидетелят В.Л.С. заявява, че е възприел лично механизма на настъпване на процесното ПТП, тъй като е участвал в него, в качеството на водач на процесния лек автомобил „Опел Астра ” с рег. № *******. Свидетелят твърди, че пропуснал група пресичащи пътното платно пешеходци, пред спрелия на автобусната спирка автобус от масовия градски транспорт, а пострадалият се намирал в лентата за насрещно движение. Сред пресичащите било и пострадалото момиче, което не преминало с останалите. Свидетелят твърди, че по- скоро възприел не обичаен шум, но не могъл да възприеме удар с пострадалата, тъй като видимостта била естествено ограничена от ранния сутрешен час и вниманието му било съсредоточено върху преминаващите по пътното платно минувачи – свидетелят си спомня, че автомобилите били с включени фарове, а пешеходците, които предприели пресичане на пътното платно били поне десет.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника изявление и въз основа представената справка – извлечение от масива на ИЦ при Гаранционен фонд, съдът приема за установено, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и водача на процесния лек автомобил „Опел Астра ” с рег. № ******* е била застрахована от ответното дружество.

Като доказателство по делото са приети медицински документи, от чието съдържание се установяват специализирани медицински данни относно диагностицираното здравословно състояние на пострадалата – както след пътния инцидент, така и след проведеното медицинско лечение.

Споменатите данни, представляващи медицинска информация не се обсъждат подробно, доколкото са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р Б.Б. (специалност ортопедия и травматология), мотивира следните изводи относно правно значимите факти:

Ø В резултат от настъпване на процесното ПТП, ищцата е получила счупване на дясната лакътна кост в долната и част и контузия в областта на корема. Фрактурата е била получена вследствие на внезапно нанесен удар от твърд тъп предмет, върху външната част на дясната киткова става - в случая - твърдата пътна настилка.

Полученото счупване на дясната лакътна кост е довело ищцата И.П. до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а в случая до 2 месеца, а контузията в областта на корема е причинила краткотрайни болки в продължение на около 4-5 дни.